Да, знам, че това е най-клишираното заглавие на всички
времена, но е също така е и най-подходящото за нашия случай. Датата беше 2 юни,
годината 2021, съставът – пълен и ето какво се случи.
Започнахме в кръчмата, където приказвахме със Сам Спейд.
Пожелахме си приятна вечер и излязохме през заден изход на едно малко площадче
встрани от замъка. Поразгледахме и намерихме една затънтена алея, където имаше
някакви съмнителни типове. Решихме, че ще са интресни и отидохме да ги
заговорим, но не стана. Оказа се, че са същите ъндеди, които видяхме в замъка в
Роат и Крънчи преговори с тях да ни допуснат до светилището на Blood of Vol.
Вътре имаше една широка зала със стотина немъртви войника и
голям олтар на Вол. Ние палихме от огньовете на олтара и успяхме да привлечем
вниманието на главния клерик на Вол, който звучеше все едно не е спирал да тупа
амфет от седмица и половина. Все пак той разговаря с нас и научихме, че се
казва Бисум. Разказа ни също, че
Карнатският крал Каюс Втори е забранил кръвта на Вол и в момента техните
немъртви воини не са на почит.
Искахме още информация, но нямаше да стане даром и затова му
помогнахме да си реши проблема с флеш голема (и един карнатски воин) в
лабораторията. Взимам си бележка, че карнатският воин е доста силен, особено,
когато има численост. Бисум ни
разказа, че цял Карнат е на тръни и, че са готови да тръгват на война заради
случката с консула и Хайдит. Самата позиция на кръвта на Вол е „амбивалентна“ –
самите те не държат на война, но пък ако такава има са сигурни, че ще могат да
вземат властта. Спазарихме се да говорим с църквата в Корт. Там търсим
Червеното убежище и споменаваме името на нашия приятел, за да ни приемат.
Върнахме се в консулството и рестнахме. На следващия ден
отидохме да си погледнем кораба и се оказа, че двама от екипажа не се прибрали
идната вечер. Разбрахме от другите, че са ги изгубили край Бременната русалка
на пристанищата. Потърсихме ги там и разговаряхме с корпулентната мадам Гита, която ни обясни, че ги е
изхвърлила, защото не са ползвали от нейните момичета, а са си довели „приятелка“.
Оказа се, че описанието на въпросната девойка отговаря доста точно на Хайдит.
Усетихме как примката се стяга.
Потърсихме екипажа, но без успех и се върнахме в
консулството за приема. Там предупредихме консула, че може да се очаква всичко
от ЧБ. Той не беше много хепи, но какво да се прави. Вечерта напредна и ние се
запознахме с някои по-интересни персонажи. Халфлингът приятел на Сам Спейд беше
там като сервитьор, също поприказвахме с консула на Аундаир – Рено Саркис, който беше шармантен гей,
но спечелихме симпатиите му. Рагнар попита хората от трибунала за орките, но
без особен успех.
По едно време се оказа, че навън има някаква кавга и
излязохме навън и заварихме лорд Персок от
корпорация Денеит да се кара с нашия консул. Оказа се, че Червеният Бухал е
запалил огромна своя емблема на стената на замъка в Троунхолд и Персок хич не беше хепи от това. Ние го
убедихме да се успокои, поканихме него и войниците на приема, и започнахме да
внушаваме на всички, че Червеният Бухал е долна демократична сволоч и само
клати стабилността на континента. Другите бяха доста впечатлени и поне
аундаирецът поиска от асистента си да организира събиране на информация относно
ЧБ.
За кратко партито продължи и ние имахме възможност да
поролплейваме. Бен дръпна аундаиреца настрана и го придума да изпрати препоръка
до Аундаир за изпращането на медицинска помощ във Ватиронд – клетият град на
нашия приятел Векнир, където
Моурнленд причинява мутации на населението. Рагнар уговори с Персок среща с маршалите от корпорация
Денеит, а Крънчи беше нащрек за някаква опасност.
Както беше нащрек откри юнгата запъхтян и окалян, който ни
каза, че кралските тъмни фенери са нахлули на кораба ни и са открили принцеса
Хайдит вързана в трюма.
Капанът каза щрак.
Ние моментално усетихме как ни е изиграла. Юнгата разказа,
че двамата липсващи моряци са подали сигнал до фенерите, а пък самият той някак
си е успял да избяга, за да ни предупреди. Отидохме, взехме консула, който не
беше готов за това и напуснахме партито в посока кораба. Предположихме, че ако
избягаме край с мисията и освен това ще признаем вината си. Затова спестихме си
второ поред издирване и бегом към кораба. Там преговаряхме малко и в крайна
сметка се предадохме на кралските тъмни фенери, казахме им, че Хайдит е Бухала
и е време за страшния съд.
Какъв обрат! Червеният бухал е може би един от
най-интересните врагове, срещу които сме се изправяли. Да, ние го ударихме
много лошо, но и той (тя) ни удари също толкова лошо. Истинска вендета.
Единствената хитрост, която ми хрумва в момента е да искаме да говорим с лорд
Кор. Макар, че кой знае Хайдит какъв сценарий е приготвила….
Няма коментари:
Публикуване на коментар