Curse of Strahd – 05 – Здрав пердах дебне в мъглата

 За пореден път недоспал, но доволен от приятната игра, сядам да пиша блогче. Съставът беше пълен, джънкът беше двойно и се впускам в разказ…

Започнахме вечерта при отец Лушан с идеята да се приберем до кръчмата и да спим. Там станахме свидетели на пиянска свада, поразтървахме замесените и се запознахме. Младежът, който биеше се казва Николай 2-ри Вачер и е син на лейди Фиона Вачер, която е от вторият най-богат род във Валаки. Ники определено си обича чашката, както е прието за разглезено богаташко синче и беше разсърден на другия пияница задето е обидил нещо сестра му. Поразприказвахме се с него и той ни покани на прием у тях на следващата вечер.

В това време Брин си приказваше с Риктавио – редовният в кръчмата и той му каза, че набитият нещо бил видял как розови светкавици излизали от последния етаж от имението на бургомайстора. Брин забеляза, че Риктавио доста умело намества челюстта на пияния и го разпита повече, но веселчунът само многозначително се подсмихваше и не ни даде повече информация. Също така сестрата на Николай не била нещо добре с главата, след като била сгодена за Виктор Валакович сина на бургомайстора.

На следващия ден тръгнахме към винарната, за да има вино за хората, че фестивал ни чака. Минахме си по главния път натам, но в гъстата мъгла дочухме гласове. Решихме да играем същия трик, както с хаговете и се скрихме, докато Акта викаше за помощ. Този път нямахме успех и 4 баровиян берзеркера ни изненадаха, сецнаха Брин за 3 хода с някакви парализиращи билки и почнаха да ни бият яката. Четата добре държа фронта, че даже и свали двама, докато Брин не се изправи и почна да хвърля слаби зарове. Героят на вечерта беше Венци, който два пъти се чудеше има ли смисъл да атакува с ножката за 1д4 и двата пъти неговата последна атака свали противник. Вдигнахме почти умиращите другари, събрахме броните на тия нещастници и подвихме опашки обратно към града.

Бруно и неговата смътроносна ножка, която не е негова

Обратно в кръчмата по обяд имаше малко повече оживление и там се запознахме с местните трапери – Слоздер Слоздерович и брат му Евгени (който не му е истински брат). Те ни дадоха 13 злато за броните, една брадва си взехме, а другите дарихме на Мартикови да си цепят дърва. Разпитахме за един интересен локал на картата ни – който се оказа изоставената кула на полуделия магьосник. Умните, разбира се, не ходят там, но ние не сме умни, така че няма проблем.

Поприказвахме малко и с Юри Мартиков и се оказа, че винарната е на баща му, който го е отлъчил от семейството и му е сърдит, задето са загубили (неясно как точно) най-хубавото си лозе. Юри е бил на пост и нещо е проспал и заради това не могат да правят Лю Стомп – най-хубавото шампанско по тези земи.

След една кратка 4-часова дрямка, в която възстановихме кръвта си, отидохме в имението Вачер. Там ни посрещна накуцващият иконом Ернст (щом накуцва, значи няма начин да не са зли) и ни вкараха в трапезарията на богатото имение. Там се запознахме с лейди Фиона – строгата матрона на семейството, която движи бизнеса и е сериозна делова дама около 60-те. Присъстваше също Николай 2, брат му Карл, бабата Даяна (възрастна жена, която изглеждаше доста в час) и Виктор (не Валакович – едър плешив мъж с голям златен пръстен с рубин). За последния научихме, че е важен партньор в семейния бизнис, който е лихварство.

Разменихме си любезности и ни нагостиха с Лю Стомп, до един момент, в който останахме сами с Фиона и почнахме да говорим по същество. Тя вижда сериозен проблем с управлението на бургомайстора, който прахосва ценни ресурси, за да поддържа властта си срещу измисления враг Страд. Според лейди Ф, демонът не го интересува съдбата на хората от Валаки, но с такава управа е въпрос на време градчето да деградира до нивото на Баровия. По-интересното е, че тя участва в някакъв „читателски кръг“, където са запознати с пророчествата на мадам Ева и по-интересното е, че тя им е казала за нас. По-точно, че „ще донесем истинската светлина“. За нея обаче истинската светлина не е изгонването на демона Страд, а по-скоро свалянето на съвсем истинския бургомайстор, който създава съвсем реални проблеми на градчето.

Разговорът лека полека се завъртя и към щерката, за която научихме, че се казва Стела и решихме да видим какво и е с надеждата да помогнем. Разбрахме, че нещо е изплискала легена, след като е живяла в дома на Валакович сгодена за сина на бургомайстора, който нещо я е тормозил. Тя говори на човешки език, но си мисли, че е котка и така се държи. Казва само,  че „Виктор е лош“, съска и мяучи.

Предположихме, че е проклятие и че трябва да разучим по-подробно какво е ставало в къщата на бургомайстора, но беше късно, и за повече мисъл не ни стигна капацитета, така че прекратихме сесията тук.

 

Curse of Strahd – 04 – Валаки, малкият Пхенян

Ето, че отново сядам да пиша блога, като този път ще си позволя публично да порицая своите приятели, че не го свършиха те, но животът пречи на ДнД-то, няма спор, така че подминаваме драмата и се впускаме в приключението.

Бяхме в пълен състав и се редувахме с Венци да седим на най-твърдия стол на света. В това време в Баровия…

Започнахме на свечеряване на портите на Валаки. Градчето имаше дървена стена и охрана за разлика от Баровия и трябваше да се обясним защо искаме да влезем и то по това време. Ние се оправдахме с Ирина и посочихме, че е знатна особа от съседната махала. След тези пазарлъци стражите задържаха оръжията ни, докато не се срещнем с местния бургомайстер, който да одобри нашата визита. Влязохме през портата и се насочихме към кръчмата.

Валаки е значително по-приветливо място от Баровия и е известно с множеството си фестивали и добро настроение. Малък детайл е фактът, че фестивалите са задължителни, както и доброто настроение. Думата на Великия Лидер бургомайстера е закон и не бива да се престъпва. В никакъв случай не бива да се споменава името на Дявола.

Постер на градската стена във Валаки

Докато търсихме кръчмата видяхме статуя на местния светец Св. Андраал, която се намира до местната църква. В църквата имаше някаква литургия и научихме, че там се събират жените и децата, които ги е страх да нощуват сами вкъщи, въпреки че „Валаки е напълно безопасен град“. Решихме да подслушаме какво става в църквата и в това време Ниалис видя някакъв съмнителен с лопата отстрани до гробищата. Оказа се, че това е Милош – сирак, отглеждан от местния поп, който също така е мегакисел пубертет. Основната задача на Милош е да копае гробове и сега точно копаеше за „неква бабка, дето хвърлила топа вчера“.

Влязохме в църквата, послушахме литургията и се запознахме с Отец Лушан – записан в тетрадката като Джордж Клуни с бяла роба. Сашо влезе в куестинг моуд и разбрахме, че църквата се пази от мощите на Св. Андраал, които са в криптата. Обаче…ги няма. Вратата не е разбивана и отецът пази ключа на много сигурно място. Попът се е оплакал на Изек – главата на стражата, но онзи, както всеки роден полицай, си го е преместил от единия крачол в другия.

Решихме да не слушаме втората част от сетлиста на отчето и се запътихме съм Синята вода – местния хан. На площада видяхме тези нещастници, които не са се подчинявали на заповедите на бургомайстера – нямаше обесени, но имаше бесилка. Поприказвахме си с окованите – един се напил и нещо говорил, друг не дошъл на фестивала. Важно е да се отбележи, че всичките до един щяха да са доста по-щастливи на следващия фестивал. Разбрахме, че бургомайсторът смята, че щастието и радостта държат демона настрана. Запитахме се дали има наистина нещо такова…

В хана Синята вода нямаше много хора, но беше изключително уютно и приветливо. Запознахме се със собствениците Юри и Даника Мартикови, както и децата им Бом и Брей. Ханджиите вярваха, че с труд и упоритост всичко може да се постигне и състоянието на хана им го показваше. Тук също имаше куест – виното в града свършва и няма да има за фестивала. Ние се съгласихме да идем до винарната и да разберем какво се случва. Единственият друг гост беше Риктавио – пичага, който е шут и изнася представления на фестивалите, както и по принцип на площада. Научихме, че той в миналото е работил с животни и Брин остави кученцето Дракон да бъде натренирано да разпознава отрови. Сега прави представление с кукли и разказва интересни истории. Пожелахме му лека нощ и се отправихме да спим. Имаше стая двойка и четворка, а нашето парти беше от 4-ма мъжаги и 2 дами, така че нещата паснаха идеално. Това разпределение доведе до много смешен момент, в който Емо реши да подкупи красивата Ирина със закуска, но беше брутално кокблокнат от Сънчо и неговият 100% автентичен ролплей на жена-приятелка.

На следващата сутрин отидохме до имението на бургомайстера да си вземем оръжията. Имението му е изключително богато на фона на всичко друго, което сме видели тук. Видяхме и да носят някакви бали сено (очевидно за следващия фестивал, когато ще направят голяма клада). Бургомайсторът се казва барон Варгас Валакович и управлява града с желязна ръка, но според него само така се пазят от демона Страд. Ние му обяснихме, че Ирина е загубила баща си и, че ние сме нейните бодигарди да стигне до тук и искаме тя да е в безопасност. Той предложи тя да стане придворна дама на баронесата и да помага в организирането на фестивала. Съгласихме се, дадохме и възможност да реши дали иска с нас или не и я оставихме на грижата на барона.

Минахме през площада, където Риктавио изнасяше своето представление. Той не беше топ с куклите, но разказваше много убедително и тълпата го слушаше с интерес.

Стигнахме до криптата и Ниалис използва detect portal, за да разберем дали е имало интрапланарно проникване, но се оказа, че няма. За сметка на това той усети някакъв изкривен портал, който около имението на бургомайстора. Тук имаше спекулации относно пророчеството от картите „мъжът не е този, за който се представя, той се движи с карнавален дилижанс“. Дали става дума за барона или за Риктавио?

Влязохме вътре и разбрахме, че някой е прокопал таен вход отвън и го е скрил. Решихме да направим засада и да пуснем слух, че има нови мощи на Св. Андраал, които ще носим в църквата. Дадохме една колба с кръв (Акта, you kinky bitch) на попа и зачакахме. Боговете на хайда Бруно и Ниалис чакаха отвън, а другите трима вътре. Най-сетне дойде виновникът – оказа се, разбира се, единственият човек с лопата, който видяхме – Милош. Той тръгна да влиза, но явно усети, че зле сме прикрили следите си и избяга навън без да е взел нищо. Ниалис го простреля със стрела от упор и бедният пубер легна веднага. Казахме на попа, разбихме сърцето на бедния човек, но разбрахме кой е купил предните мощи. Оказа се майсторът на ковчези Хендрик ван дер Вурт. Решихме да продължим с измамата и накарахме Милош да ни заведе и да ни представи като бизнесмени. Майсторът на ковчези не се върза, но най-накрая ни склони. Вече не си спомням как точно го убедихме да ни даде мощите, но ги даде без бой и ни каза кой е бил крайният клиент – някой си Василий ван Холц. Разбрахме се да ни предупреди, когато Василий е в града.

Занесохме ги на попа с надеждата да ги ползваме върху Доро – клетият син на барóвския поп или защо не върху Ирина. За съжаление отец Лушан не знаеше как става това, но след като се почеса по брадата каза:

„Все пак предполагам, че е възможно и, че някой знае….“

Като заключение ще кажа, че почвам да мисля зае една от основните теми в адвенчъра – Страд работи активно срещу нас. Струва ми се логично предположението, че той е знаел, че Ирина ще ходи към Валаки и е поръчал някой да махне мощите, за да махне защитата над града.