Curse of Strahd – 05 – Здрав пердах дебне в мъглата

 За пореден път недоспал, но доволен от приятната игра, сядам да пиша блогче. Съставът беше пълен, джънкът беше двойно и се впускам в разказ…

Започнахме вечерта при отец Лушан с идеята да се приберем до кръчмата и да спим. Там станахме свидетели на пиянска свада, поразтървахме замесените и се запознахме. Младежът, който биеше се казва Николай 2-ри Вачер и е син на лейди Фиона Вачер, която е от вторият най-богат род във Валаки. Ники определено си обича чашката, както е прието за разглезено богаташко синче и беше разсърден на другия пияница задето е обидил нещо сестра му. Поразприказвахме се с него и той ни покани на прием у тях на следващата вечер.

В това време Брин си приказваше с Риктавио – редовният в кръчмата и той му каза, че набитият нещо бил видял как розови светкавици излизали от последния етаж от имението на бургомайстора. Брин забеляза, че Риктавио доста умело намества челюстта на пияния и го разпита повече, но веселчунът само многозначително се подсмихваше и не ни даде повече информация. Също така сестрата на Николай не била нещо добре с главата, след като била сгодена за Виктор Валакович сина на бургомайстора.

На следващия ден тръгнахме към винарната, за да има вино за хората, че фестивал ни чака. Минахме си по главния път натам, но в гъстата мъгла дочухме гласове. Решихме да играем същия трик, както с хаговете и се скрихме, докато Акта викаше за помощ. Този път нямахме успех и 4 баровиян берзеркера ни изненадаха, сецнаха Брин за 3 хода с някакви парализиращи билки и почнаха да ни бият яката. Четата добре държа фронта, че даже и свали двама, докато Брин не се изправи и почна да хвърля слаби зарове. Героят на вечерта беше Венци, който два пъти се чудеше има ли смисъл да атакува с ножката за 1д4 и двата пъти неговата последна атака свали противник. Вдигнахме почти умиращите другари, събрахме броните на тия нещастници и подвихме опашки обратно към града.

Бруно и неговата смътроносна ножка, която не е негова

Обратно в кръчмата по обяд имаше малко повече оживление и там се запознахме с местните трапери – Слоздер Слоздерович и брат му Евгени (който не му е истински брат). Те ни дадоха 13 злато за броните, една брадва си взехме, а другите дарихме на Мартикови да си цепят дърва. Разпитахме за един интересен локал на картата ни – който се оказа изоставената кула на полуделия магьосник. Умните, разбира се, не ходят там, но ние не сме умни, така че няма проблем.

Поприказвахме малко и с Юри Мартиков и се оказа, че винарната е на баща му, който го е отлъчил от семейството и му е сърдит, задето са загубили (неясно как точно) най-хубавото си лозе. Юри е бил на пост и нещо е проспал и заради това не могат да правят Лю Стомп – най-хубавото шампанско по тези земи.

След една кратка 4-часова дрямка, в която възстановихме кръвта си, отидохме в имението Вачер. Там ни посрещна накуцващият иконом Ернст (щом накуцва, значи няма начин да не са зли) и ни вкараха в трапезарията на богатото имение. Там се запознахме с лейди Фиона – строгата матрона на семейството, която движи бизнеса и е сериозна делова дама около 60-те. Присъстваше също Николай 2, брат му Карл, бабата Даяна (възрастна жена, която изглеждаше доста в час) и Виктор (не Валакович – едър плешив мъж с голям златен пръстен с рубин). За последния научихме, че е важен партньор в семейния бизнис, който е лихварство.

Разменихме си любезности и ни нагостиха с Лю Стомп, до един момент, в който останахме сами с Фиона и почнахме да говорим по същество. Тя вижда сериозен проблем с управлението на бургомайстора, който прахосва ценни ресурси, за да поддържа властта си срещу измисления враг Страд. Според лейди Ф, демонът не го интересува съдбата на хората от Валаки, но с такава управа е въпрос на време градчето да деградира до нивото на Баровия. По-интересното е, че тя участва в някакъв „читателски кръг“, където са запознати с пророчествата на мадам Ева и по-интересното е, че тя им е казала за нас. По-точно, че „ще донесем истинската светлина“. За нея обаче истинската светлина не е изгонването на демона Страд, а по-скоро свалянето на съвсем истинския бургомайстор, който създава съвсем реални проблеми на градчето.

Разговорът лека полека се завъртя и към щерката, за която научихме, че се казва Стела и решихме да видим какво и е с надеждата да помогнем. Разбрахме, че нещо е изплискала легена, след като е живяла в дома на Валакович сгодена за сина на бургомайстора, който нещо я е тормозил. Тя говори на човешки език, но си мисли, че е котка и така се държи. Казва само,  че „Виктор е лош“, съска и мяучи.

Предположихме, че е проклятие и че трябва да разучим по-подробно какво е ставало в къщата на бургомайстора, но беше късно, и за повече мисъл не ни стигна капацитета, така че прекратихме сесията тук.