Curse of Strahd – 20 – Отец Лушан, Number One

 

In loving memory

Мързелив съботен следобед, сядам да пиша по юбилейната двадесета сесия на тази кампания. В последната една година доста вдигнахме количеството игра, дано и занапред да е така. И така без компанията на Венци, но пък нагостени с баобън от Татко Сънчо се впуснахме в приключение.

Започнахме в кулата на Ван Рихтен, където известно време се мъчихме да подкараме платформата, но без успех и сетне легнахме да спим. През нощта Акта видя лохнеското чудовище от езерото Бараток и се усъмнихме дали яйцето, което намерихме не е негово. Преди това Акта и Брин го разглеждаха и вътре наистина сякаш имаше нещо като гущер, но има магия, която го държи в нещо като стазис.

Решихме да ходим към Аргинвостхолт и се отбихме до Валаки да вземем отец Лушан, който да помогне с търнването. По пътя чухме конници и видяхме немъртвите от ордена да се движат в същата посока като нас. Скатахме се да слухтим и чухме, че те поискаха да вземат Ирина. Опа, проблем. Стражата се засуети и сетне излезе Изек, който каза, че бургомайстора ще помисли и ще отговори след 3 дни на това искане. Призрачните рицари приеха това и застанаха мирно като статуи пред портата. Ние си минахме пред тях като пичове и поискахме отец Лушан. Изек първоначално ни отказа, но ние го убедихме, че ако орденът бастиса Ирина, с Валаки е свършено и той ни каза на свечеряване да идем на северната порта. Там починахме малко и впоследствие намерихме клерика. Той не знаеше какво става, но му връчихме свещения символ и той прие нашата задача като мисия от Света Марковия. Наистина топ пичага. В тая Баровия само един читав да има и Стоян да го бастиса…Добре де двама читави и Стоян бастиса единия, другия ние сами си го бастисахме.

Рестнахме отново в кулата и на другия ден тръгнахме към замъка. Този път решихме да не влизаме с рогите напред, а почнахме да разучаваме. Стигнахме до покрива, където над църквата открихме нещо като фар направен от кристал. На двете кули има балисти, а между тях имаше статуя на дракон. Фарът в центъра имаше скелет на дракон без глава. От стената се появиха 3 фантома, но отец Лушан ги търнна и се бихме само с един (май). Разбира се, Стоян реши, че отчето трябва да бъде шкартиран, защото е твърде полезен, и от там насетне всичките гадове биха предимно по него, а не по хипер нагрухания паладин.

Върнахме се на третия етаж и отидохме при дракона. Той ни каза, че яйцето е от воден змей и даде доста тежест на теорията, че е малкото на лохнеското чудовище.

Стана и време за битка – кастнахме си протекшъни срещу ъндед и влязохме при Владимир Хорнгаард. Той ни видя, вдигна меча си и почнахме кютека. Емо имаше идея дали да не кастне silence, но в крайна сметка решихме вместо това да е protection from evil на Брин и после се оказа, че той ги привиква с думи, та скубахме коси, но в крайна сметка това беше. Ние седяхме в нашата бариера непродолима за немъртви, Брин се дуелираше с Хорнгаард, а пък другите ъндеди успяха да си изкарат търн чека (около 2/3 успяха, въпреки че статистически трябваше 1/3) и солиха преимуществено отчето. Той бързичко замина за среща със Света Марковия, след което го вдигнахме, и впоследствие замина пак.

RIP Отче.

Хубавото беше, че все пак успяхме да победим Хорнгаард и Брин взе меча и заповяда на фантомите да си ходят дома. Те спряха да ни атакуват и ние се спогледахме учудени. Взехме тялото на отчето, върнахме се при дракона и починахме малко. В тронната зала под трона намерихме стихотворение:

When the dragon dreams its dream

Within its rightful tomb

The light of Argynvost will beam

And rid this land of gloom.

Както и очаквахме – трябва да намерим главата на дракона. До тук имаме две следи – или е някъде в замъка или е при Баба Лисага, за която знаем, че е нанесла съкрушителния удар по ордена.

 

Curse of Strahd – 19 – Personae Non Gratae

 

Със засилка започваме и приключенията за 2023. Навръх Йордановден, още мокри от това, че вадихме кръста от ледените води на Тунджа, седнахме всички без татко Сънчо в БЛО и продължихме играта на котка и мишка със Страд.

Започнахме при върколаците и, когато осъмнахме, вече повечето бяха се превърнали обратно на хора. Разговаряхме с Кирил – техният лидер. Той изяви благодарност, но ни предупреди, че вистаните ще се усетят какво сме направили и няма да простят. Върколаците ще ни помогнат да дирим баба Марги. Питахме и за Страд, но те зачитат това, че е по-силен от тях и не го закачат.

Отидохме до винарната, за да питаме гарваните къде е Марги, и те я локализираха в замъка на Страд. Лошо.

Запътихме се към Креск, за да може Йендей да пита абата за монашеска татуировка, която дава меджик демидж на шамарите. По пътя се нахендрихме на къщата с плашилата и се сбихме с 6 от тях, но не беше особено трудно. Те много лесно падат от огън. После влязохме в къщата и там имаше дух на жена, която сбърка Ниалис със своя любим и почна да го точи. Оказа се, че е wraith, който трябва да призная, е добре направен в 5е. Тя ни оглушаваше със своите писъци и отделно сваляше максималните хит пойнтс и ако станат 0 – умираш. Ниалис почти се видя със Свети Петър, но в крайна сметка оцеляхме и Бруно стигна до заветното 6 ниво.

Добрахме се до Креск и видяхме, че бургомайстора го няма, но не разбрахме защо. Брин изми ушите на групата оглушели от писъка на немъртвата и сетне Йендей говори с абата за татуировка. Абата каза, че тук само Света Марковия дава благословии и, ако иска от нейните тежки бонуси – да става послушник в абатството. Йендей отказа, но абатът му подари медальон, който дава частичка от благословията на Света Марковия.

Преспахме в Креск, в което време Акта изследваше Tome of Strahd. Оказа се, че когато сме в замъка Ravenloft, книгата магически отговаря на въпросите, които изникват по замъка. Малко като ChatGPT.

Върнахме се при върколаците и се заприказвахме със стария върколак. Дадохме му едно върколашко ухо, което се оказа, че е от Емил и старецът ни открехна за една тайна – че тримата бургомайстори имат тайна среща в една хижа на брега на езерото Бараток. А, че то близо бе, я да наминем. По пътя намерихме там, където върколаците хвърлят костите на изядените деца и Бруно не пропусна шанс да троли Брин, как така е паладин и не се възмущава от това.

Намерихме къщичката и почнахме да слухтим. Имало някакво нареждане от Страд и решихме да влезем директно. Бургомайсторът на Баровия Исмарк тръгна да заминава и решихме да пратим Акта да му даде любовната отвара и да го разпита, а пък другите говориха със Кресков и Валакович.

Оказа се, че през Рахадимчоу, Страд е забранил на тримата бургомайстори да ни приемат в градовете си (реално, те ни баламосваха, ама сетне изплюха камъчето). Брин не пропусна възможнстта да си го върне на Бруно и каза „щом вашите хора са в опасност“, ние няма да идваме. Бургомайсторите много се зарадваха и бяха безкрайно благодарни. В замяна поискахме ключа от хижата, за да нощуваме тук. Кресков и Валакович ни казаха, че като цяло всички отбягват хижата, защото там се подвизавал Лудият Магьосник от Бараток, когото ние така или иначе искаме да срещнем, така че всичко точно.

Другото, което се разбрахме с Валакович беше, да ни прати отец Лушан (който май е клерик) и да го ползваме да търнва ъндедите в Аргинвостхолт. Той се съгласи на секундата.

Акта пробва да съблазни Исмарк, но признавам, че го играх твърде криндж и поне му казахме, че Ирина е добре, та спечелихме малко buddy points. Любовен еликсир така и не му дадохме.

После отидохме в кулата на ловеца, където Йендей беше усетил във видение, че ще има нещо за него и на покрива намерихме някакво гнездо с яйце. Това яйце напомни на Ниалис на далечния Чулт….предположихме, че е птеродактил.

С това и приключихме и сега обмисляме накъде? Май към Аргинвостхолт, после баба Лисага, после Лудия маг, после кехлибарените двери, после замъка…..кое може да се обърка?