Мързелив съботен следобед, сядам да пиша по юбилейната
двадесета сесия на тази кампания. В последната една година доста вдигнахме
количеството игра, дано и занапред да е така. И така без компанията на Венци,
но пък нагостени с баобън от Татко Сънчо се впуснахме в приключение.
Започнахме в кулата на Ван
Рихтен, където известно време се мъчихме да подкараме платформата, но без
успех и сетне легнахме да спим. През нощта Акта видя лохнеското чудовище от
езерото Бараток и се усъмнихме дали яйцето, което намерихме не е негово. Преди
това Акта и Брин го разглеждаха и вътре наистина сякаш имаше нещо като гущер,
но има магия, която го държи в нещо като стазис.
Решихме да ходим към Аргинвостхолт и се отбихме до Валаки да
вземем отец Лушан, който да помогне
с търнването. По пътя чухме конници и видяхме немъртвите от ордена да се движат
в същата посока като нас. Скатахме се да слухтим и чухме, че те поискаха да
вземат Ирина. Опа, проблем. Стражата
се засуети и сетне излезе Изек,
който каза, че бургомайстора ще помисли и ще отговори след 3 дни на това
искане. Призрачните рицари приеха това и застанаха мирно като статуи пред
портата. Ние си минахме пред тях като пичове и поискахме отец Лушан. Изек първоначално ни отказа, но ние го убедихме, че ако
орденът бастиса Ирина, с Валаки е
свършено и той ни каза на свечеряване да идем на северната порта. Там починахме
малко и впоследствие намерихме клерика. Той не знаеше какво става, но му
връчихме свещения символ и той прие нашата задача като мисия от Света Марковия.
Наистина топ пичага. В тая Баровия само един читав да има и Стоян да го бастиса…Добре
де двама читави и Стоян бастиса единия, другия ние сами си го бастисахме.
Рестнахме отново в кулата и на другия ден тръгнахме към
замъка. Този път решихме да не влизаме с рогите напред, а почнахме да
разучаваме. Стигнахме до покрива, където над църквата открихме нещо като фар
направен от кристал. На двете кули има балисти, а между тях имаше статуя на
дракон. Фарът в центъра имаше скелет на дракон без глава. От стената се появиха
3 фантома, но отец Лушан ги търнна и
се бихме само с един (май). Разбира се, Стоян реши, че отчето трябва да бъде
шкартиран, защото е твърде полезен, и от там насетне всичките гадове биха
предимно по него, а не по хипер нагрухания паладин.
Върнахме се на третия етаж и отидохме при дракона. Той ни
каза, че яйцето е от воден змей и
даде доста тежест на теорията, че е малкото на лохнеското чудовище.
Стана и време за битка – кастнахме си протекшъни срещу ъндед
и влязохме при Владимир Хорнгаард.
Той ни видя, вдигна меча си и почнахме кютека. Емо имаше идея дали да не кастне
silence, но в крайна
сметка решихме вместо това да е protection
from evil на Брин и после се оказа, че той ги привиква с думи, та
скубахме коси, но в крайна сметка това беше. Ние седяхме в нашата бариера
непродолима за немъртви, Брин се дуелираше с Хорнгаард, а пък другите ъндеди успяха да си изкарат търн чека
(около 2/3 успяха, въпреки че статистически трябваше 1/3) и солиха
преимуществено отчето. Той бързичко замина за среща със Света Марковия, след
което го вдигнахме, и впоследствие замина пак.
RIP Отче.
Хубавото беше, че все пак успяхме да победим Хорнгаард и Брин взе меча и заповяда на
фантомите да си ходят дома. Те спряха да ни атакуват и ние се спогледахме
учудени. Взехме тялото на отчето, върнахме се при дракона и починахме малко. В
тронната зала под трона намерихме стихотворение:
When the dragon dreams its dream
Within its rightful tomb
The light of Argynvost will beam
And rid this land of gloom.
Както и очаквахме – трябва да намерим главата на дракона. До
тук имаме две следи – или е някъде в замъка или е при Баба Лисага, за която знаем, че е нанесла съкрушителния удар по
ордена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар