След едноседмична пауза, успяхме да се съберем отново на познатото ни място. За съжаление не в пълен състав, бат Венци не успя да присъства.
Естествено взехме малко пиленца да си хапнем и накупихме от вече безубразно скъпия джънк.
Не дочакахме Емчо, че ни засърбяха ръцете да разберем какви съкровища е криела Баба Лисата.
Пуснахме заключените гарвани преди това и се нахвърлихме да тършуваме трупа на падналата баба.
Акта заби един кол в сърцето ѝ преди това, защото в Баровия никога не може да си сигурен, че един мъртъв е наистина мъртъв.
Намерихме точно това което очаквахме че ни е приготвил Стоян...нищо.
Въпреки това не се отчаяхме и се отправихме към малката ѝ поизкъртена вече къщичка.
Почнахме да обръщаме наопаки малкото мебели и под една плетена кошница открихме долапа на бабата.
Брин напрегна мишци и вдигна капака, но Лисага явно ни беше оставила още няколко изненади.
Бруно успя да евейдне част от капана, но Брин беше пометен от него.
Акта използва последната си лекуваща магия и го свести, но точно след това от долапа изкочиха 2-а Spectators (малки Бихолдъри).
Иендер успя да зашемети единия, а ние се вкуснахме да свалим бързо другия, но още не си бяхме почивали и това се оказа трудно начинание.
Спектатора успя да свали с един рей и без това раниния Бруно, но не и преди той да му прободе с една прецизна атака едно от очите.
Едно от очите отправи своя взор към Ниалис и успя да го сконфузи, което го накара да не разпознава нас от лошите и да стреля по нас.
Всички оцелели насочихме силите си към вече доста ранения Спектейтър и го свалихме, запукахме другия, но той избяга веднага след като се свести.
Брин стабилизира падналия ни Крадец и се метна в долапа, за да се предпази от лъчите на Спектетъра.
Бруно свикнал да спи винаги в бойна готовност, отвори очи, метна се към стената да се прикрие и пусна една стрела към летящия Спектетър,
но дори 5-те му очи не успяха да забележат тази смъртоностна атака и така той полетя мъртъв към земята.
Тази изненада не ни поучи и скочихме всички в долапа да видим какво е криела там баба Лисага.
Беше складира х2 скрола, единия за Масово лекуване на рани 3d8 + 3 - 30ft, а другия за връщане на душата на някой наскоро починал (до 1мин).
Колба с олио, с което магически си наточваш оръжието и то почва да реже повече +3.
1300 златни монети.
Pipes of haunting, която плаши хората ако можеш да свириш на нея...не трябва ли да е обратното.
10 магически камъка за пращка
Намерихме и камък с руна, която ни напомни на руната от менхирите, където срещнахме Белчо.
Решихме да починем малко, да си превържем раните, да разпределим новите си придобивки и да обсъдим на къде ще поемем.
Първата ни спирка трябваше да са менхирите, за да говорим с Белчо и да открием какво прави тази руна.
Излязохме вън и се опитахме да вдигнем черепа на Аргинвост, но се оказа непосилна задача за кекавото ни парти със средна сила 10.
Призовахме още един елементъл, който го завлачи до водата и ние поехме от там.
Миханме през менхирите, но Белчо липсваше, разровихме пак пръста и видяхме че руната съвпада точно с камъка ни и я поставихме.
Въздуха и земята покрай почнаха да се раздвижват и една светкавица се заби в камъка, веднага усетихме че нещо се е отключило в него... +1 на всички сейвове и скилове.
Продължихме си после по водата, но мъжките мЪди привлякоха рояци с пиявици, които засмукаха семенната и живителна сила от тях.
Някой почнаха да се давят, защото бяха изцедени, но успяхме да се справим и да ги прогоним.
Кретайки, отново продължихме напред докато не излезохме от тресавището.
Довлачихме с последни сили черепе до малката ни армия от немъртви, където Брим извади меча и даде команда на новите си братя да нарамят черепa
Върнахме се в Аргинвост холд, качихме се на покрива по ронливите стъбли на замъка и поставихме черепа в стъклената кула при драконовия скелет.
Всичко покрай най започна да се изпълва със светлина и енергия, която стана толкова непоносима, че ни накара да излезем отвън.
Стигайки пика си, светлината се изстреля нагоре и после като ядрена гъба се върна обратно и се разтла по цяла Баровия.
Всички усетиха...надежда, както и +1 Армор клас и +1 на сейвове.
Немъртвата ни армия започна да се разпада, а душите им ни се поклониха и се отправиха нагоре с лъча светлина.
Миг след това самата душа на Аргинвост полетя от замъка нагоре като призрачен дракон и се сля с другите.
Е сега със сигурност раздразнихме Страд.
С този неспирен лъч светлина, които разцепваше облаците над крепоста се чувствахме в достатъчно безепоасно място и решихме да се отдадем на една по голяма почивка.
На сутринта се отправихме към Мартикови, да им кажем добрите новини и да им върнем втория камък.
Гарваните и децата бяха първите ни посрещачи, които ни поведоха до самия Мартиков.
Казахме му добрата новина, че баба Лисага няма вече да ги тормози, това доведе до една искрена радост и веднага раздаде заповеди да наслагат трапезата с най хубавото им вино.
Веселбата започна, виното започна да се лее, някой припаднаха веднага под масата и тогава Брим им сервира и другата радостна новиниа и удари на масата магическия камък.
Всички замлъкнаха невярващо за миг, след което избухнаха в радост.
Взеха камъка и го заровиха в двора, отправиха молитва към Утринния лорд и с още по радостни се върнаха при нас на масата.
Опитахме се да изкопчим малко информация от Мартиков за Белия гарван и той ни каза, че бил на лудия Магьосник.
Когато сутринта започна да се превръща във вечеря, решихме да се отправим към нашия приятел Риктавио и да го разпитам за Белия гарван.
По пътя явно зверовете още не бяха се съвзели от това, което бяхме направили предната вечер и никой не ни нападна.
На стената до града ни напомниха, че не могат да ни пуснат, затова помолихме да извикат Риктавио.
Той беше така добър да се разходи извън града с нас, усетихме че освен него и нещо друго се прокрадва в храстите.
Като забеляза погледите ни, ни каза да не се притесняваме и че е извел неговия любем на разходка.
Подарихме му Пайпа в знак на добра воля и се опитахме да изкопчим от него информация за 3-тия камък, които той преди това каза, че е в негов приятел.
С много шикалкавене , накрая разбрахме че камъка въобще не е бил откраднат, а ми си седи при сина на Мартиков в странноприемницата.
Камъка давал защита на мястото, затова то било толкова специално и никой с лоши намерения не пристъпвал там.
Това ни се стори като едно доста добро намерение от негова страна и решихме, че Баровия може да мине и без най-доброто си вино.
Риктавио спомена, че след снощната ни изява, Страд най вероятно ще прати някоя от неговите булки да ни посети.
Както и че ако отидем към Страд, трябва да знаем, че замъка е свързан с неговия владетел по някакъв начин и там има доста силни създания, които не са за подценяване.
Останани да посетим лудия Маг и се отправихме натам...
