Curse of Strahd – 21 – Последният ден на Баба Лисага

 

Щастлив съм да кажа, че във вчерашната петъчна вечер имахме една от най-епичните битки евър. Мястото е известно, съставът беше пълен и няма да губя време, а се впускам в разказ.

Започнахме в Аргинвостхолт и рестнахме при дракона. Взехме трупа на отец Лушан, меча на Хорнгаард и отидохме към Валаки. Брин използва меча и каза на рицарите да се прибират, което те послушно направиха. Дадохме тялото на отчето на стражата и им заръчахме да го погребат с почести, защото е герой на Валаки.

Казахме на ъндедите да вървят с нас и отидохме във винарната. Там питахме дъртия Мартиков за черепа на дракона (не знаеше много – беше на място, където гарваните не могат да ходят) и за Баба Лисага. За нея знаеше повече – живее в блатото Берез, където отдавна е имало град, но жителите нещо са ядосали Страд и той е отклонил коритото на реката да залее града. Самата баба има послушници (всъщност те заедно с плашилата са нападнали Мартикови) и мятат fireballs, но Мартикови ги изчакали да си изтупат спеловете и ги унищожили в засада.

Благодарихме на Мартиков и решихме да идем да нощуваме в тайната хижа на езерото Бараток и да върнем яйцето, което намерихме на кулата на водното чудовище (Гарваните казаха, че чудовището е интелигентно и комуникира). Пратихме единия от немъртвите рицари (те бяха трима) да събере цялата армия и да ни чака на кръстопътя, за да ходим да бием бабата.

На брега на езерото изчакахме да се смрачи и привикахме Властелина на тевните води и чудовището откликна на позивната. Дадохме му яйцето, то ловко се гмурна и не след дълго ни даде един гигантски магически рапан, с който можем да призоваваме водни елементали, когато наблизо има водоем.

На сутринта на кръстовище намерихме 30 рицаря готови да бият бабата (15 конника и 15 пешака) и ги поведохме към блатата. Водата почна да се вдига до над глезена, Ниалис ловко ни показваше плитките места и стигнахме до руините на селцето Берез. Там на входа имаше два странни тотема. Пратихме един рицар да мине оттам и той се разпадна. Пратихме още един и пак се разпадна. Решихме да оставим войската тук и да продължим сами. Оказа се, че нас не ни афектира. Лека полека водите ставаха по-дълбоки и там срещнахме три анаконди, които се оказаха доста слабички и бързо ги направихме на материал за обувки.

Акта спасява Бруно от змийската напаст

По-напред стигнахме до островче с менхири накацани от гарвани (други гарвани, не от на Мартикови) и един голям бял гарван. Говорихме с него и се оказа, че се казва Белчо. Той ни каза да освободим неговите приятели, които са в плен на Баба Лисага и обеща да ни заведе до Лудия Маг. Ние направихме един кратък отдих, през което време Бруно и Брин поразчистиха менхирите. На самите камъни имаше руни, а между тях имаше каменен под, от който липсваше едно кубче (което явно активира портала).

Продължихме напред и не след дълго стигнахме до къщичка кацнала над мощните корени на някакво дърво. Отпред в калта имаше огромен череп на дракон и два кафеза с крякащи гарвани. Гарваните вдигаха глъчка и Бруно надникна през джама. Вътре в къщичката Баба Лисага дундуркаше някакво човешко бебе в кошарка с ангелско личице, а пък през пода ясно се виждаше как проблясват лъчите на силно магическо лъчение. Направи ни впечатление и това, че всичките мебели бяха заковани за пода. Допуснахме, че къщата лети.

Ние знаехме, че тя е силен кастър и я отворихме с един silence и тупаници. Тя се превърна на swarm от буби и излетя навън, качи се в черепа и излевитира заедно с него нагоре. В това време къщата разкърши снага и тръгна да се движи. Всички, които бяха вътре трябваше да хвърлят зарове, за да не паднат, а пък след това тя ползваше ръцете си, за да ни вади отвътре.

Разделихме се на две групи – Акта, Ниалис и Бруно биеха с джавелините по бабата, а пък Брин, Йендей и един призован воден елементал се опитваха да вземат камъка из недрата на къщата.

Последва двучасово меле за оцеляване.

Стрелците едва удържаха мощния спелкастинг на бабата и Акта два пъти counterspell-на finger of death насочен срещу Ниалис. Отделно къщата ни пребиваше и ни сваляше с по един шамар. Борещите се да изтръгнат камъка трябваше да преодолеят 100-те защити – то беше дъските на пода, метален капак с ключалка, някаква уста, корени, които държат самия камък, имаше магически капан, който те изхвърля навън. Беше доста тегаво. В един момент на чудене какво точно да направим Брин търнна бебето и се оказа, че да, разбира се, демон е, но не изглеждаше като да управлява къщата. После пак в чудене, взе че го закла, което не на шега ядоса и разстрои Баба Лисага. Най-сетне (малко преди ТПК-то) водният елементал взе камъка, което моментално спря тока на къщата и тя излезе от битката. Камъкът имаше интересн ефект върху елементала, на който му пораснаха растения вътре, стана огромен и назобен и можеше вече да бие по летящата баба. Той я цапна, Бруно я довърши с ловък снийк атак и всички дружно извикахме ура и освободихме гарваните.

Епична битка!