Curse of Strahd – 24 – Кехлибарените двери

Седемнадесети март – вместо да се боядисваме в зелено и да празнуваме Свети Патрик, ние сме отново в БЛО в пълен състав и продължаваме Освобождението на Баровия.

Започнахме затънали до коленете в сняг пред кехлибарените двери. Те бяха гигантски врати вкопани в скалата с шест еднакви статуи отгоре. Първият проблем – как да влезем? Брин извади електриковия ключ и той беше смразяващо студен. Но ключалка нямаше – само две халки, които някой гигант а отвори. Ние прокарахме едно въже, но понеже никой от партито не вдига щанги, груповият ни strength check се провали. След дълго умуване най-сетне изхарчихме още един безценен воден елементал и той успя да отвори вратата.

Вътре беше още по-студено.

В началния коридор имаше процепи, през които да те стрелят отляво и отдясно, но нямаше никой освен някакъв магьосник в синя роба, който стискаше wand of secrets. Тафихме уонда и продължихме надолу. Там стигнахме до балкон надвесен над огромна зала с черен мрамор. На отсрещната стена имаше огромна статуя, чиято глава беше в черен облак. Балконът имаше и две врати – наляво и надясно. Ние поехме надясно и стигнахме до някакво уширение, където имаше пропаст с удобни стъпки и хватки, през която можеш да се покатериш до долното ниво.

На север имаше отново коридор с процепи, който върви успоредно на залата. Забелязахме, че на отсрещната страна имаше явно същия коридор със същите процепи и пратихме импа на Акта да разузнае. В момента, в който пресече залата, изяде една гръмотевица от черния облак и напусна играта. RIP.

Йендей чу, че отсреща нещо се размърда, а Брин усети, че става дума за 3 ъндеда. Продължихме до следващата стая, която се оказа своеобразен киносалон. Имаше седалки и голям провесен обсидианов „екран“, но ние не се досетихме как да го активираме.

В стаята открихме някакъв уплашен човечец, целият в рани, който се представи като Вилнюс от Уотърдийп и каза, че бил болен и се помолил на демонски бог, явно минал през портал и следвал някакви гласове, които го довели до тук. Успял през дупка в скалите да се промъкне до дънджъна, като там в скалната ниша спял някакъв вълк. Гласовете му казвали, че тук е неговото спасение и той оцелял почти седмица в дънджъна. Ние му дадохме да пипне hag stone-a и той се оправи. Каза ни, че из коридора патрулира много страшен кехлибарен голем. Зачакахме голема, устроихме му засада и успяхме да го победим лесно.

В това време нашият нов приятел беше възстановил напълно раните си. Допуснахме, че става дума за проклятие, даже той самият ни каза, че се предава наследствено в рода му. Продължихме на север по коридора и излязохме на балконче от отстрещната страна на голямата зала. Сега обаче проблем – как да минем през облака, който ни соли с гръмотевици?

Решихме да ползваме evasion-a на Бруно подкрепен от Аурата на Брин и почти всички изядохме един chain lightning от облака. Бруно все пак не взе демидж и се озова зад другата врата на балкона, където имаше секретна врата и коридор след нея.

Тук почнахме да се притесняваме от сплитването на партито и Брин се сети, че може да ползва holy symbol of ravenkind за sunlight ефект. Насочи го срещу облака и видяхме, че там всъщност главата на статуята е стая и в нея има един arkanoloth, тоест лисугер със златни очила, който ни солеше с магии.

Започнахме битката, но той можеше да става невидим, беше много труден за уцелване и се телепортираше наляво надясно из залата. Брин правеше опити да го гони с misty step, но като цяло скапаната лисица надделяваше. Освен това дойдоха и трите ъндеда, които бяха летящи черепи с fireball и magic missile. Ниалис и Бруно бяха тежко легнали, докато Йендей с един епичен ход притича 100 фута, излекува рейнджъра, stun-на лисугера и като цяло обърна нещата в наша полза. Вече парализиран гадта яде тупаници от всички и за завършек получи една стрела от нашия assassin, след което се разпадна в звезден прах и остави след себе си само златните си очила. Черепите също напуснаха мрежата и ние останахме сами, доста пребити, с малко ресурси и с тревожен въпрос – къде да почиваме?

 

Curse of Strahd - 23 - Морди - Марк Зукърбърк на ДнД-то и неговия Метавърс

Уха, отдавна не съм писал блог, но каква сесия само. Събрахме се отново в любимия офис “почти” всички. Саши липсваше тъй като беше на визита при свойте овърлорди в светата земя, Венци се беше тъкмо прибрал от бизнес почивка където и прясно го бяха погнали от ГЕРБ, че продава калашници, Сънчо беше взел мега италианските сандвичи, мен ме спукват от работа, но носех две мини тортички, а пък Емчи и Стоян се връщаха от грантаджийска среща където са обсъждали по-вероятно как ще ги харчат парите от колкото самите проекти. След бързо хапване на сандвичи и торта и обсъждане на нещата от живота, запретнахме ръкави да помятаме малко зарове.

Бяхме отново в познатата Баровия, мрачно, мъгливо, доста мизерно, влажно и с кофти управление, точно като София. Бяхме решили да потърсим лудия магьосник и да видим дали той може да ни помогне някак в борбата срещу ГЕРБ… ъъъ злото. Останахме да пренощуваме като отправна точка във вилата на Бургомайстерите и на сутринта потеглихме към планините на север. 

Нашия опитен рейнджър подхвана човешка следа, която ни заведе до една част в гората на север от Бараток, близко до най-западния поток стичащ се от планините. Там следите се губеха и се сливаха с такива на копитно животно които ни заведоха до северните брегове на езерото. 

Станахме свидетели на интересна гледка. Следите бяха на величествен елен който беше слезнал до езерото на водопой. Докато грациозно отпиваше от водите на езерото постепенно животното започна да се трансформира в човешка фигура. Гол мъж започна да пие животински и да се жабури във водата. Осанката му бе напълно противоположна на красивото животно. Стар леко оплешивял но с дълги коси, брада и вежди. Слаб и гърчав, но с коремче (общо взето Стоян описа каквото ни чака след 15 години). По описание и по думите на нашия разказвач - кръстоска между Рик Рубин и Ам-гъл.

Малко след като се напои с вода, той се изправи изрече заклинание и от небесата падна светкавица, която порази водите на езерото и дузина мъртви риби изплуваха на повърхностна. Той скокна, грабна една и се отправи към брега, където седна и започна да си похапва щастливо. 

Слезнахме от склона ние и Сънчо реши да му предложи от нашата храна като инструмент за сприателяване. Това проработи и той започна да си похапва. Героя на Марто му направи пълен медицински преглед като на Булстрад годишните(на простата както Емо е написал) и се оказа, че той е в отлично здравословно състояние с изключение на някакво заклинание, което му е кастнато. Акта разбра, че става въпрос за много висок левел (8-ми или 9-ти) абджурейшън. 

Пръстите на ръцето му също бяха почернели, най вероятно от години писане с мастило. От разговора с него се разбра, че той не е с всичкия си. Най-вероятно заради спела. Единственото  което научихме е, че Белчо му вика Морди. Предложихме му да си пийне от водата на Креск, тъй  като тя има лековити способности. След като отпи, при него тя подейства точно обратното и той припадна като млад музикант от българската ъндерграунд сцена на първия си концерт.  Не можехме да го свестим затова решихме да го водим към старото му вкъщи - кулата на Ван Рихтен.

По пътя срещнахме Белчо и след кратка интеракция той ни каза че, това е старото му вкъщи (очевидно кулата на Ван Рихтен беше двустаен в Надежда). Ние го помолихме да ни заведе в новото вкъщи. Гарвана ни поведе обратно на север в гората, по най-западния поток, там където бяхме по-рано загубили човешките следи и намерили следите на елена. Стигнахме в едно “нищо” и гарвана каза “стигнахме”. Чудехме се известно време какво да правим, Белчо ни беше споменал че сме стигнали на “Султани Палати”, но преди някой от нас да се сети да го произнесе това нищо не се виждаше. След ключовата дума обаче се разкри врата - портал през който можехме да преминем.

След като влезнахме в какво вкъщи се озовахме само. В полите на Витоша… ъъъ така де в Бараток, хол - библиотека поне 250 квадрата, червени тежки килими, хиляди книги и скролове, част от които летяха във въздуха и можеше да се удариш във тях. Видяхме и в центъра на стената огромен портрет на млад гологлав мъж с козя брадичка и остър поглед. Абсолютен хаос, но някак си се усещаше, че преди е било много организирано и подредено. В съседната стая която беше по-голяма се намираше леглото му, което беше пълно с рибени кости и някакви камъни, но ние решихме да го оставим там да си почива докато търсим някакъв скрол с който да му помогнем.

 

Докато разглеждахме нещата му разбрахме, че той е бил много силен и известен магьосник. Имаше кореспонденция с Елминистър от Фаерун, където описваше подробно Баровия и Страд и че е приел като лична мисия да помогне на горките хора тук. Докато всички се впрегнахме да търсим скролове с магии, Емо и Саши успяха да намерят Remove Curse и Dispel Magic които решихме че ще са достатъчни за да го оправим, героя на Марто се зачете в прословутата книга на нашия известен магьосник - Mordenkainen's Tome of Foes. Докато разглеждаше статистиките на Balhannoth, останалите забелязаха как съществото започна да се материализира в помещението и внезапно ни нападна. Е БРАВО БЕ МАРТО БЕ! КАКВО НАПРАВИ ПАК БЕ ДЕЙБА КВИ СА ТИЯ РАБОТИ! CR11. Марк Зукърбърк сигурно затова си е мечтал като е мислил Метавърса ама смотани програмисти, вместо 1 маг да си наеме от калибъра на Морти. Понеже го бяхме прочели имахме поне инфо за статовете по-долу.

Извадихме невероятен късмет, че всички успяха да играят преди него и очевидно, че не сме в  леговището му където нещата стават ултра зле. След един бърз рунд успяхме да го набием преди да успее да ни подпук, макар че гадината захапа веднъж за 35 демидж Саши. Щастливи от развоя на събитията и огромния експириънс бързо всички забравиха, че съм виновен за нещо а реално имаше шанс да прочета предния монстър по случайност:

Уви тук ни свърши и късмета. Стоян ни даде възможност да хвърляме трежър тъй като се намирахме в къщата на Мордекайнен със следните възможности:

Very rare - 10%

Rare - 20%

Uncommon - 30%

Всички хвърлихме по веднъж включително и за Саши за някакви ръкавици с много Strength, но никой не извади нищо. След това се върнахме при Морди и Акта кастна първо Remove Curse-a който не подейства и след това диспел меджика. Магията подейства и мага внезапно скочи и ни погледна със острия си поглед от портрета заменил празния му поглед от плажа. Набързо осъзна какво се е случило след като ни изслуша, премени външния си вид с една бърза магия връщайки предния си облик и ни каза, че трябва да действаме бързо. Даде ни Nokia 3310 (оффф не помня амулет ли беше, ЕМИЛЕ) което ще ни осигури директна връзка с него, тъй като той не може директно да ни помогне. Налага се да проучи какво се е случило докато е бил под въздействието на магията. Даде ни също така 2 скрола оф Undead protection и ни отвори портал към Кехлибарените порти.

Преминавайки през него се озовахме пред тях на върха на планина, до колене в сняг и силен снеговалеж. 16 метрови скали се извисяваха пред нас 6 статуи и вратите с  Кехлибарен Цвят. Стоян намекна, че сме спестили безброй трудности ако бяхме тръгнали конвенционално по пътя, срещи с Йетита, лавини и подобни и се чуха недоволни възклицания за пропуснати ползи и експириънс от всички. Също така ни каза че спираме до тук тъй като ни очаква сериозен дънжън който не е окей да започваме на заспало вече. 

Туй беше. Доста силна сесия, останах много доволен и надявам се скоро да се съберем отново за 

да продължим.

Ваш епизодичен текстописец, Марто.