Curse of Strahd – 24 – Кехлибарените двери

Седемнадесети март – вместо да се боядисваме в зелено и да празнуваме Свети Патрик, ние сме отново в БЛО в пълен състав и продължаваме Освобождението на Баровия.

Започнахме затънали до коленете в сняг пред кехлибарените двери. Те бяха гигантски врати вкопани в скалата с шест еднакви статуи отгоре. Първият проблем – как да влезем? Брин извади електриковия ключ и той беше смразяващо студен. Но ключалка нямаше – само две халки, които някой гигант а отвори. Ние прокарахме едно въже, но понеже никой от партито не вдига щанги, груповият ни strength check се провали. След дълго умуване най-сетне изхарчихме още един безценен воден елементал и той успя да отвори вратата.

Вътре беше още по-студено.

В началния коридор имаше процепи, през които да те стрелят отляво и отдясно, но нямаше никой освен някакъв магьосник в синя роба, който стискаше wand of secrets. Тафихме уонда и продължихме надолу. Там стигнахме до балкон надвесен над огромна зала с черен мрамор. На отсрещната стена имаше огромна статуя, чиято глава беше в черен облак. Балконът имаше и две врати – наляво и надясно. Ние поехме надясно и стигнахме до някакво уширение, където имаше пропаст с удобни стъпки и хватки, през която можеш да се покатериш до долното ниво.

На север имаше отново коридор с процепи, който върви успоредно на залата. Забелязахме, че на отсрещната страна имаше явно същия коридор със същите процепи и пратихме импа на Акта да разузнае. В момента, в който пресече залата, изяде една гръмотевица от черния облак и напусна играта. RIP.

Йендей чу, че отсреща нещо се размърда, а Брин усети, че става дума за 3 ъндеда. Продължихме до следващата стая, която се оказа своеобразен киносалон. Имаше седалки и голям провесен обсидианов „екран“, но ние не се досетихме как да го активираме.

В стаята открихме някакъв уплашен човечец, целият в рани, който се представи като Вилнюс от Уотърдийп и каза, че бил болен и се помолил на демонски бог, явно минал през портал и следвал някакви гласове, които го довели до тук. Успял през дупка в скалите да се промъкне до дънджъна, като там в скалната ниша спял някакъв вълк. Гласовете му казвали, че тук е неговото спасение и той оцелял почти седмица в дънджъна. Ние му дадохме да пипне hag stone-a и той се оправи. Каза ни, че из коридора патрулира много страшен кехлибарен голем. Зачакахме голема, устроихме му засада и успяхме да го победим лесно.

В това време нашият нов приятел беше възстановил напълно раните си. Допуснахме, че става дума за проклятие, даже той самият ни каза, че се предава наследствено в рода му. Продължихме на север по коридора и излязохме на балконче от отстрещната страна на голямата зала. Сега обаче проблем – как да минем през облака, който ни соли с гръмотевици?

Решихме да ползваме evasion-a на Бруно подкрепен от Аурата на Брин и почти всички изядохме един chain lightning от облака. Бруно все пак не взе демидж и се озова зад другата врата на балкона, където имаше секретна врата и коридор след нея.

Тук почнахме да се притесняваме от сплитването на партито и Брин се сети, че може да ползва holy symbol of ravenkind за sunlight ефект. Насочи го срещу облака и видяхме, че там всъщност главата на статуята е стая и в нея има един arkanoloth, тоест лисугер със златни очила, който ни солеше с магии.

Започнахме битката, но той можеше да става невидим, беше много труден за уцелване и се телепортираше наляво надясно из залата. Брин правеше опити да го гони с misty step, но като цяло скапаната лисица надделяваше. Освен това дойдоха и трите ъндеда, които бяха летящи черепи с fireball и magic missile. Ниалис и Бруно бяха тежко легнали, докато Йендей с един епичен ход притича 100 фута, излекува рейнджъра, stun-на лисугера и като цяло обърна нещата в наша полза. Вече парализиран гадта яде тупаници от всички и за завършек получи една стрела от нашия assassin, след което се разпадна в звезден прах и остави след себе си само златните си очила. Черепите също напуснаха мрежата и ние останахме сами, доста пребити, с малко ресурси и с тревожен въпрос – къде да почиваме?