WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 03 - Фентъзи баня, голям кеф

 (автор е Марти)

Групата на Трикракия Гоблин реши да се социализира вечерта и се отправиха към най-близкия хан в Гриинбург. Заведението беше пълно и хората бяха напреднали с чашките, но групата се заговори с един възрастен дядо - Rat Catcher с много екзотичен домашен любимец - изключително дебел и преял плъх с опашка на скорпион който похъркваше тежко в своята клетка. Дядото им разказа, че съвсем скоро пристигнал и той в градчето като той идвал от посоката към която са се отправили приключенците. Най-голямо впечатление по пътя му направило как Рибения Райнхарт са събрали такса от неговата баржа (Рибения Райнхарт е най-известния корсар в района около замъка Витгенщайн ) и как в точно този район винаги има плаващ труп във водите. Много странна била местността както и хората, както и замъка на брега на реката с неговите руини (замъка от корицата). Франц изяви изключителен интерес към плъха-скорпион и се спазари с дядото да го вземе за свой домашен любимец преди да се разделим по-живо по-здраво. На следващия ден продължихме по пътя си, който минаваше през Кемпербат. Лошото Ноемврийско време не направи пътуването по-леко, но пък предразположи групата за по-приятни преживявания в Кемпербат по-късно. В късния следобед точно преди замъка Бром забеля в реката малък сал с възрастен мъж, който лежи, целия в рани от самобичуване, препаска и бич в ръка. Франц разпозна в мъжа че най-вероятно е флагинант. В момента в който му подвикнахме той ни забеляза, скочи във водата и доплува до нас. Представи се като Агрин и пътя му бил предначертан от Сигмар. Видял в сънищата си нашата лодка, но екипажа бил друг. Нощта беше трудна и за това допринасяше не само лошото време, но и постоянното самобичуване на нашия нов спътник докато се моли. На сутринта ни каза, че отправил специална молитва към Сигмар, защото това което видял в сънищата си е различно от дествителността. Междувременно кръщаваме нашата лодка Viollete Frauline, а пък Франц успява да излекува Бром от болестта на Гула. 

Стигнаха Кемпербат, който е малък град намерил своето местенце в скалите покрай реката и известен с минералните си извори и води. Акустираме и след малка такса от 2 медница за асансьора групата реши да се раздели и да разгледа колкото се може повече от градчето. На първото ниво са пивниците, на второто ниво са баните с минералните извори, на трето са където живеят хората. Франц и Каспър решават да посетят баните за да видят дали могат да помогнат за гърба на Каспър, а Бром и Лозенщадт слизат на пивниците да проучат слуховете. Всички кръщми са с много цветущи имена с изключение на Новата Баня. Има обаче голяма глъч отвън и когато наближаваме виждаме голяма тълпа която се е събрала на "екзекуцията" на някакъв престъпник. В бедния престъпник на закона Бром разпознава стария им познат Рене Декард с прословутия му акцент. Бил измамил почти всички на карти в малкото градче и хората решили да вземат в свои ръце правосъдието и да го минат по бързата процедура. Бром и Лозенщадт решават да се намесят защото нито една измама с карти не заслужава смърт и след много епични доводи разубеждаваме тълпата. Намират по-тежко наказание за Рене и това е да го оженят за една жена, която го бе разпознала като баща на двугодишното й дете (макар Рене да бе в града едва от няколко месеца тук). 

 Междувременно Франц и Каспър са в Кемпербатското Гърло - баните. Монаси събират пари за вход, двамата си плащат за услугите на Спа-то и ги приемат навътре. Освен баните с горещи минерални води има и буренце на разположение със Смъртоноска. Докато Франц се усмъртява с тежкото питие, баните на Каспър се отразяват много благоприятно на неговата тежка контузия и времето му за възстановяване от нея се намалява на половина. (1/2 major & 1/2 minor). След това групата се събира отново и Бром венчае Рене и Грета, като на помилвания Рене му е забранено да напуска града за 1 година и трябва да служи и работи за благото на всички. Оказва се, че палача който по рано щеше да го екзекутира е Лигерхоф и е един от 13-те съветници които управляват града. Лозенщадт развълнуван от събитията решава че иска да си потърси нови одежди. Насочват го към Бабе Емилия. Лозенщадт иска пурпурен плащ, но бабата няма на разположение от този цвят, но му казва че съвсем наскоро други чужденци минали през нея и искали същото. Докато се вихри празненството всички разпитват местните по нещо. Франц за Барън Хилс - неприятно място според местните. Стари гробници. Грисенвалд - джуджетата създавали проблеми. До Витгенщайм има село Витгендорф където се случват странни истории, женели се помежду си братя и сестри, истории за духове и зловещи същества.

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 02 - Гномската звезда

 (автор на текста е Сънчо)

Битката със зомбитата не беше лека. Нашия кекав спътник Каспар пострада сериозно от нея, но Франц успя да го закърпи поне малко, но ще минат месеци преди да се възстанови напълно. Като превърза раните и на другите пострадали, се заехме да разгледаме библиотеката, в която бяхме попаднали. Единственото по ценно, което успяхме да намерим бе една книга за правене на колби, която връчихме на Франц, но ще трябва да се научи да чете, ако иска да му е от полза. След това поехме през едната врата, от която бяха излезли не мъртвите. В нея имаше портрети по стените на някакви хора, явно от един род. Някаква тояга, която лордчето веднага взе, явно си мислеше, че е магическа, но колкото и да я развяваше, не можа да изкара нищо от нея. Имаше и бюро, което Каспар прерови и откри тефтер със изчисления на движението на Морслиип. Открихме и сандък пълен с карти, но една ни грабна окото. На нея имаше 3 пресичащи се линии, оформящи триъгълник, с помощта на тефтера разбрахме, че от там преминава Морслиип. Една от пресечните точки, бе оградена, намираше се на север от Кемпербаг, в Баренхилс.

Продължихме нататък, където се озовахме в някаква лаборатория с 3 маси. По всичките инструменти и мазила, бяхме сигурни че тук са се извършвали нечестивите деяния с вдигането на мъртвите. Върху една поставка, с фирмата на гаргоил, стоеше огромна книга, написана с магическия език, който само заклинателите знаят. Взехме я, да не хваща прах, може да я продадем някъде. След това се върнахме към последната врата, която не бяхме отворили. Тя ни закара в центъра, където имаше Гномска звезда с 6 върха. На всеки край имаше ключалка. Събрахме 6 и 6 и веднага отидохме да пребъркаме 6-тимата немъртви. Обаче намерихме само 5 ключа, които пасваха идеално, но някъде се губеше последния. Скочихме да претърсим по обстойно всичко. Зад един от портретите намерихме следа, 5 свитъка, на които пишеше да се съхраняват ключовете. Явно изпратени на немъртвите, които тогава може и да са били живи. Свитъците бяха изпратени от Дагмар Вор Виткенщайн. Сигурно той е и чародея, вдигащ мъртвите. Някой беше чувал за този род и се сети, че не много далече от тук се намира имението им, може да си струва да го навестим. Свършихме си работата и се върнахме обратно при джуджетата, които трудно се разделиха с 4 злато, но си удържаха на думата. Франц ни прегледа с брат ми и установи, че гуула ни е заразил с някаква гадна болест, но ще се пробва да ни излекува (всеки ден опит с -20). Починахме и продължихме по реката към Гринбург. На Каспар му беше много трудно с Болата в кръста да навигира и с това се зае Рената. На свечеряване пристигнахме и още със слизането на доковете, нещо скочи върху немощния Каспар, ускуба го и избяга в мрака. Решихме да не се занимаваме да го гоним, а да изпием по една бира за оредялата му коса. Франц и Каспар разпознаха каретата, в която се е возил Шушляка и отидохме да разпитаме кочияша.

Шушляка бил пристигнал предния ден и потеглил с някаква богата жена към началото на експедицията. Като се включиха парите в разговора, успяхме да разберем дори повече. Мъж и жена малко по рано са разпиталива за същото, от къде ще тръгва експедицията. Ние това вече го знаехме, Гриселвалд. 

 

WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 01 - The Battle of Batulia 2024

 (автор на текста е Венци)

The Battle of Batulia, edition 2024

Събрахме се на Батулия в късна петъчна вечер, като пристигнахме с пикапа на Марто, натоварени до горе като истински реднеци. За първата нощувка отсъстващи бяха Саши, поради болест, и Емилияндо по неясни причини (той не остана и втората вечер).

На сутринта след като подредихме обстановката се пренесохме на канала Вайсбрук в пълен състав. Знаехме, че трябва да се изнесем от града максимално бързо и с Йозиф потеглихме в посока Алтдорф. Междувременно той ни уведоми, че щом доплаваме до града, сме сами и пътищата ни се разделят. По пътя коментирахме слуховете, че императорът е болен, а синът е има ментални проблеми и е затворен в замък, от който не излиза.

След около половин ден плаване видяхме на канала малка баржа, странно спряла до брега, с малко лодка до нея. Изглеждаше без признаци за живот, но шестото чувство на Франц Рюте подсказваше проблеми. Изневиделица бяхме нападнати от група мутанти, като същевременно бяхме обстрелвани от брега със стрели. От водата изскочи пипало, което успя първо да сграбчи Франц, а после и Бром. Двамата се освободиха и раниха пипалото, което потъна отново във водата. Междувременно успяхме да се справим с нападателите, като установихме и кой е стрелецът от брега – мутант с крила на птица, който избяга след като видя съдбата на събратята си. Прехвърлихме се на малката баржа, за да проучим ситуацията. В трюма измежду сандъците изскочи малко момиче с кама в ръка, което успяхме да успокоим и да му обясним, че сме избили мутантите и то е в безопасност. Намерихме труповете на семейството й, което беше брутално изклано от мутантите.

Момичето се казваше Рената и установихме, че няма семейство, при което вече да се прибере. Съгласно законите на Райкланд лодката става наша собственост, докато момичето си я откупи обратно. Разбрахме се с малката да плава с нас и да помага на лодката, а вълната, която беше товарът, да продадем и да й дадем парите, тъй като й се полагат на нея. В баржата намерихме карта на речните земи, а тежестта на капитанската шашка беше поета от Каспър, който единствен притежава умения по корабоплаване (явно си е купил капитанско). Стоката в лодката беше на стойност 14 GC, съгласно бележките на лодкаря. Йозиф предложи да закупи вълната за 17 GC, но фон Лозенщад се намеси решително и категорично отказа сделката.

Тръгнахме отново по реката и Каспър безпроблемно навигира до гр. Вайсбрук, където акостирахме. Вайсбрук е бързо развиващ се търговски град поради неговото добро местоположение, както сухопътно, така и на ключов речен канал. На пристанището срещнахме двама търговци, които направиха на Каспът специфичен жест, показвайки принадлежност към култа на пурпурната ръка. Каспър им отвърна с отработен жест, който те явно разпознаха и се здрависаха с него. От здрависването по ръката на Каспър Курц остана лилава боя, която запазихме с мокър парцал. Търговците бързо се отдалечиха в тълпата и опитът на Каспър да ги проследи излезе неуспешен. Обсъждайки детайлите от случката стигнахме до наблюдението, че членовете на култа винаги носят и някаква пурпурна дреха – шалче, риза и т.н.

Отидохме до ратхауса (кметството), за да оформим прехвърлянето на собствеността на баржата, но се оказа, че съдията го няма (явно е само един) и че в момента тече празненство в хана Щастливият мъж, където е и съдията. Отидохме до кръчмата и там наистина цареше забава, лееше се бира от отворени бурета, а на чеверме се въртеше цяло биволица. Интересното е, че чевермето се въртеше от голямо „хамстерско колело“, в което имаше куче. Намерихме лесно съдията, който с тънкия си писклив гласец като на Асен Василев се опита да ни отложи за утре. Предложихме му вълната от кораба, а той се опита да ни прекара с цената. В крайна сметка се съгласихме да му дадем добра цена, ако той ни прехвърли баржата същия ден. Всички доволни отидохме до баржата, където съдията огледа вълната и сключихме сделката – продадохме вълната за 16 GC, но получихме и веднага документа за собственост на лодката.

Дадохме парите на Рената и се върнахме в кръчмата да си допием. Там Франц Рюте договори интересна бизнес авантюра – да закараме контрабандно бретонски бренди в Алтдорф, но групата не се съгласи заради риска от проверка в пристанището. Все пак още сме издирвани в Алтдорф и няма нужда от допълнителни проблеми.

На сутринта потеглихме с баржата и вечерта вече бяхме акостирали в Алтдорф. Огледахме внимателно пристанището за съмнителни търговци с пурпурни одежди, но вместо това Каспър съзря наш стар познайник – студента Ърнст Хейделман. Той обаче също ни видя и бързо се скри в дилижанса си, който потегли по улицата към южната порта. Франц и Каспър го подгониха и преди да напусне града Франц успя да скочи при кочияша и с бърз подкуп от 5 сребърника уреди 5 мин. извънреден престой. Двамата с Каспър влязоха в каретата при стъписания студент и след кратък, напрегнат разговор установиха, че студента отива при ментора си д-р Шмит в Грюнбург, за да продължат с експериментите (неясно какви). Разбрахме също и че каретата е платена от благородничка от Грисенвалд, но неясно за нас коя. На раздяла Каспър Курц успешно пребърка Ърнст Хейделман и му открадна свитък, на който пишеше, че г-жа Етелка Херцен го очаква най-спешно в Барен Хилс за започване на експедиция. Спомнихме си, че именно Етелка Херцен беше изпратила писмо на Теоген и че тя е основната връзка с елементите на хаоса, искащи да погубят света ни. Следователно трябва да я намерим и убием, му-ха-ха-ха!

Междувременно на кораба дойде проверка от стражата, търсеща контрабандна стока. Джуджетата отиграха добре ситуацията, преструващи се на работници на кораба и стражата остана разочарована, че не намери контрабанда – въпреки това си изпроси дребен подкуп и си тръгна.

Решихме да тръгнем към Грюнбург, където да намерим Етелка Херцен, като се придвижим с баржата по р. Райк. Отплавахме и тръгнахме по реката в очакване на още приключения. Първата вечер докато Франц беше на вахта нещо изтропа по палубата в другия край, но се оказа размазан патладжан, много странно – не разбрахме как се е появил. На края на следващия ден достигнахме малък остров със строящ се фар, а от кея две джуджета ни махаха и искаха да ги качим, за да напуснат острова. В това време ги догони друго джудже – майстор Исенбард, което се отказа ръководителят на бригадата, строяща фара. Джуджетата бяха уплашени (колкото и да не си признаваха) тъй като някой от строителите бяха изчезнали безследно. Останахме да спим и да разгледаме мястото. Долната част на фара е от друга, древна постройка от странен тъмен камък, който не е типичен за тези места. Не намерихме вход в основата на кулата и решихме да пренощуваме там. По средата на нощта от пода се отвори скрит трапдор и от него излезе създание на мрака – Ghoul Champion. Нападна ни свирепо и парализира бързо Бром и Ардум, но Каспър прояви изключителна смелост и му преряза артерията с един удар, а създанието умря от кръвозагуба. Претърсихме го и намерихме ключ под формата на петолъчка и tabia dagger. Извикахме джуджетата и слязохме по стълбите към подземията, където ни нападнаха шест зомбита. Справихме се с тях, но Каспър получи тежка травма на гърба, която ще отнеме месеци да заздравее. Загадките на тъмницата тепърва ще се разкрият пред нас.