(автор на текста е Венци)
The Battle of Batulia, edition 2024
Събрахме се на
Батулия в късна петъчна вечер, като пристигнахме с пикапа на Марто, натоварени
до горе като истински реднеци. За първата нощувка отсъстващи бяха Саши, поради
болест, и Емилияндо по неясни причини (той не остана и втората вечер).
На сутринта
след като подредихме обстановката се пренесохме на канала Вайсбрук в пълен
състав. Знаехме, че трябва да се изнесем от града максимално бързо и с Йозиф
потеглихме в посока Алтдорф. Междувременно той ни уведоми, че щом доплаваме до
града, сме сами и пътищата ни се разделят. По пътя коментирахме слуховете, че
императорът е болен, а синът е има ментални проблеми и е затворен в замък, от
който не излиза.
След около
половин ден плаване видяхме на канала малка баржа, странно спряла до брега, с
малко лодка до нея. Изглеждаше без признаци за живот, но шестото чувство на
Франц Рюте подсказваше проблеми. Изневиделица бяхме нападнати от група мутанти,
като същевременно бяхме обстрелвани от брега със стрели. От водата изскочи
пипало, което успя първо да сграбчи Франц, а после и Бром. Двамата се
освободиха и раниха пипалото, което потъна отново във водата. Междувременно
успяхме да се справим с нападателите, като установихме и кой е стрелецът от
брега – мутант с крила на птица, който избяга след като видя съдбата на
събратята си. Прехвърлихме се на малката баржа, за да проучим ситуацията. В
трюма измежду сандъците изскочи малко момиче с кама в ръка, което успяхме да
успокоим и да му обясним, че сме избили мутантите и то е в безопасност.
Намерихме труповете на семейството й, което беше брутално изклано от мутантите.
Момичето се
казваше Рената и установихме, че няма семейство, при което вече да се прибере.
Съгласно законите на Райкланд лодката става наша собственост, докато момичето
си я откупи обратно. Разбрахме се с малката да плава с нас и да помага на
лодката, а вълната, която беше товарът, да продадем и да й дадем парите, тъй
като й се полагат на нея. В баржата намерихме карта на речните земи, а тежестта
на капитанската шашка беше поета от Каспър, който единствен притежава умения по
корабоплаване (явно си е купил капитанско). Стоката в лодката беше на стойност
14 GC, съгласно
бележките на лодкаря. Йозиф предложи да закупи вълната за 17 GC, но фон Лозенщад се намеси решително
и категорично отказа сделката.
Тръгнахме
отново по реката и Каспър безпроблемно навигира до гр. Вайсбрук, където
акостирахме. Вайсбрук е бързо развиващ се търговски град поради неговото добро
местоположение, както сухопътно, така и на ключов речен канал. На пристанището
срещнахме двама търговци, които направиха на Каспът специфичен жест, показвайки
принадлежност към култа на пурпурната ръка. Каспър им отвърна с отработен жест,
който те явно разпознаха и се здрависаха с него. От здрависването по ръката на
Каспър Курц остана лилава боя, която запазихме с мокър парцал. Търговците бързо
се отдалечиха в тълпата и опитът на Каспър да ги проследи излезе неуспешен.
Обсъждайки детайлите от случката стигнахме до наблюдението, че членовете на
култа винаги носят и някаква пурпурна дреха – шалче, риза и т.н.
Отидохме до
ратхауса (кметството), за да оформим прехвърлянето на собствеността на баржата,
но се оказа, че съдията го няма (явно е само един) и че в момента тече
празненство в хана Щастливият мъж, където е и съдията. Отидохме до кръчмата и
там наистина цареше забава, лееше се бира от отворени бурета, а на чеверме се
въртеше цяло биволица. Интересното е, че чевермето се въртеше от голямо
„хамстерско колело“, в което имаше куче. Намерихме лесно съдията, който с
тънкия си писклив гласец като на Асен Василев се опита да ни отложи за утре. Предложихме му вълната от
кораба, а той се опита да ни прекара с цената. В крайна сметка се съгласихме да
му дадем добра цена, ако той ни прехвърли баржата същия ден. Всички доволни
отидохме до баржата, където съдията огледа вълната и сключихме сделката –
продадохме вълната за 16 GC,
но получихме и веднага документа за собственост на лодката.
Дадохме парите
на Рената и се върнахме в кръчмата да си допием. Там Франц Рюте договори
интересна бизнес авантюра – да закараме контрабандно бретонски бренди в
Алтдорф, но групата не се съгласи заради риска от проверка в пристанището. Все
пак още сме издирвани в Алтдорф и няма нужда от допълнителни проблеми.
На сутринта
потеглихме с баржата и вечерта вече бяхме акостирали в Алтдорф. Огледахме
внимателно пристанището за съмнителни търговци с пурпурни одежди, но вместо
това Каспър съзря наш стар познайник – студента Ърнст Хейделман. Той обаче също
ни видя и бързо се скри в дилижанса си, който потегли по улицата към южната
порта. Франц и Каспър го подгониха и преди да напусне града Франц успя да скочи
при кочияша и с бърз подкуп от 5 сребърника уреди 5 мин. извънреден престой.
Двамата с Каспър влязоха в каретата при стъписания студент и след кратък,
напрегнат разговор установиха, че студента отива при ментора си д-р Шмит в
Грюнбург, за да продължат с експериментите (неясно какви). Разбрахме също и че
каретата е платена от благородничка от Грисенвалд, но неясно за нас коя. На
раздяла Каспър Курц успешно пребърка Ърнст Хейделман и му открадна свитък, на
който пишеше, че г-жа Етелка Херцен го очаква най-спешно в Барен Хилс за
започване на експедиция. Спомнихме
си, че именно Етелка Херцен беше изпратила писмо на Теоген и че тя е основната
връзка с елементите на хаоса, искащи да погубят света ни. Следователно трябва
да я намерим и убием, му-ха-ха-ха!
Междувременно
на кораба дойде проверка от стражата, търсеща контрабандна стока. Джуджетата
отиграха добре ситуацията, преструващи се на работници на кораба и стражата остана
разочарована, че не намери контрабанда – въпреки това си изпроси дребен подкуп
и си тръгна.
Решихме да
тръгнем към Грюнбург, където да намерим Етелка Херцен, като се придвижим с
баржата по р. Райк. Отплавахме и тръгнахме по реката в очакване на още
приключения. Първата вечер докато Франц беше на вахта нещо изтропа по палубата
в другия край, но се оказа размазан патладжан, много странно – не разбрахме как
се е появил. На края на следващия ден достигнахме малък остров със строящ се
фар, а от кея две джуджета ни махаха и искаха да ги качим, за да напуснат
острова. В това време ги догони друго джудже – майстор Исенбард, което се
отказа ръководителят на бригадата, строяща фара. Джуджетата бяха уплашени (колкото
и да не си признаваха) тъй като някой от строителите бяха изчезнали безследно.
Останахме да спим и да разгледаме мястото. Долната част на фара е от друга,
древна постройка от странен тъмен камък, който не е типичен за тези места. Не
намерихме вход в основата на кулата и решихме да пренощуваме там. По средата на
нощта от пода се отвори скрит трапдор и от него излезе създание на мрака – Ghoul Champion. Нападна ни
свирепо и парализира бързо Бром и Ардум, но Каспър прояви изключителна смелост
и му преряза артерията с един удар, а създанието умря от кръвозагуба.
Претърсихме го и намерихме ключ под формата на петолъчка и tabia dagger. Извикахме джуджетата и
слязохме по стълбите към подземията, където ни нападнаха шест зомбита.
Справихме се с тях, но Каспър получи тежка травма на гърба, която ще отнеме
месеци да заздравее. Загадките на тъмницата тепърва ще се разкрият пред нас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар