WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 02 - Гномската звезда

 (автор на текста е Сънчо)

Битката със зомбитата не беше лека. Нашия кекав спътник Каспар пострада сериозно от нея, но Франц успя да го закърпи поне малко, но ще минат месеци преди да се възстанови напълно. Като превърза раните и на другите пострадали, се заехме да разгледаме библиотеката, в която бяхме попаднали. Единственото по ценно, което успяхме да намерим бе една книга за правене на колби, която връчихме на Франц, но ще трябва да се научи да чете, ако иска да му е от полза. След това поехме през едната врата, от която бяха излезли не мъртвите. В нея имаше портрети по стените на някакви хора, явно от един род. Някаква тояга, която лордчето веднага взе, явно си мислеше, че е магическа, но колкото и да я развяваше, не можа да изкара нищо от нея. Имаше и бюро, което Каспар прерови и откри тефтер със изчисления на движението на Морслиип. Открихме и сандък пълен с карти, но една ни грабна окото. На нея имаше 3 пресичащи се линии, оформящи триъгълник, с помощта на тефтера разбрахме, че от там преминава Морслиип. Една от пресечните точки, бе оградена, намираше се на север от Кемпербаг, в Баренхилс.

Продължихме нататък, където се озовахме в някаква лаборатория с 3 маси. По всичките инструменти и мазила, бяхме сигурни че тук са се извършвали нечестивите деяния с вдигането на мъртвите. Върху една поставка, с фирмата на гаргоил, стоеше огромна книга, написана с магическия език, който само заклинателите знаят. Взехме я, да не хваща прах, може да я продадем някъде. След това се върнахме към последната врата, която не бяхме отворили. Тя ни закара в центъра, където имаше Гномска звезда с 6 върха. На всеки край имаше ключалка. Събрахме 6 и 6 и веднага отидохме да пребъркаме 6-тимата немъртви. Обаче намерихме само 5 ключа, които пасваха идеално, но някъде се губеше последния. Скочихме да претърсим по обстойно всичко. Зад един от портретите намерихме следа, 5 свитъка, на които пишеше да се съхраняват ключовете. Явно изпратени на немъртвите, които тогава може и да са били живи. Свитъците бяха изпратени от Дагмар Вор Виткенщайн. Сигурно той е и чародея, вдигащ мъртвите. Някой беше чувал за този род и се сети, че не много далече от тук се намира имението им, може да си струва да го навестим. Свършихме си работата и се върнахме обратно при джуджетата, които трудно се разделиха с 4 злато, но си удържаха на думата. Франц ни прегледа с брат ми и установи, че гуула ни е заразил с някаква гадна болест, но ще се пробва да ни излекува (всеки ден опит с -20). Починахме и продължихме по реката към Гринбург. На Каспар му беше много трудно с Болата в кръста да навигира и с това се зае Рената. На свечеряване пристигнахме и още със слизането на доковете, нещо скочи върху немощния Каспар, ускуба го и избяга в мрака. Решихме да не се занимаваме да го гоним, а да изпием по една бира за оредялата му коса. Франц и Каспар разпознаха каретата, в която се е возил Шушляка и отидохме да разпитаме кочияша.

Шушляка бил пристигнал предния ден и потеглил с някаква богата жена към началото на експедицията. Като се включиха парите в разговора, успяхме да разберем дори повече. Мъж и жена малко по рано са разпиталива за същото, от къде ще тръгва експедицията. Ние това вече го знаехме, Гриселвалд.