WARHAMMER DEATH ON THE REIK - 06 - Отново изоставаме

Из впечатленията и мислите на Барон Фридрих Фон Лозенщадт

 Прецених, че ще разделим групата на 2. Все пак аз съм лидерът. Изпратих джуджетата към джуджешкия слъмб, докато Аз, Каспър и Франц отиваме с тълпата до къщата на Етелка.

 Аз и другите с мен:

Веднага забелязах, че Каспър не успява да разубеди сержант Брентвалд да отложи палежа. Типично за незнатен мъж като него. Разбира се пак аз оправих ситуацията. Отпратих Каспър да отиде пръв в къщата на Етелка. Когато стигнахме до къщата, с гениалната ми мисъл се сетих как да отложа палежа, за да може детективчето да не стане на факел. Убедих с подобаваща за благородник като мен лекота селяните, че къщата е пазена от черна магия и че само определена билка, която само ние имаме (разбира се), може да предпази душите им от незавидна съдба. Неслучайно се наричат „простолюдие“. Въпреки че бавния ум на селянина ми замалко да ме издъни, аз успях да спася и него от това да саботира гениалния ми план. Добре, че съм аз. Каспър бил забелязал малка групичка гоблини с вълци да излизат от къщата, докато е пристигал. Малко след тях влезнал и той.

 

Моите джуджета:

Отивайки в слъмба се оказва, че джуджешкото общество се готви за саморазправа и обратно завземане на мината. Приели са моите джуджета доста топло. Правилно решение.

 

Аз и другите с мен:

Освен изтърбушена от гоблинско дългосрочно битуване  и заграбително последно вилнеене къща, Каспър се оказва, че е намерил интересен сандък, но понеже е по-кекав от мен, не успял да го отвори. Отново аз трябва да върша всичко в тази група. Любопитно е, че единствената незасегната стая в къщата е пълна с препарирани животни – огромен варан, мечка, кон и т.н. Намирам и писмо до Етелка.

 

Моите джуджета:

Бром бил изпял песен за повдигане на морала. Добре, че е бил сред свои, защото не мога да си представя как това джуджешко грачене би повдигнало чийто и да е морал. Както и да е, въпреки това се оказва, че джуджешката банда били превзели с лекота мината, че и даже са почнали да я възстановяват без да губят грам време. Може би веднъж ще свършат нещо полезно, но се съмнявам щом ще е без мен. Аз в тази мина не-вли-зам.

 

Аз и другите с мен:

Билкарското селянче, разбира се, се издънва да реализира моята гениална идея достатъчно дълго и допусна да започне палежа на къщата. Аз саморъчно изхвърлих изключително тежкия сандък през прозореца. Там намерих пръстен за печат и го дадох на Каспър, тъй като немога да се ангажирам с носенето на вехтории. Впрочем докато излизах от къщата видях Пелменка – хобитчето готвач на Етелка и я насочих към изхода да излезе преди мен. Не че го заслужава, но аз така реших.  Билкарчето поне не беше крайно безполезен и докато я лекуваше успяхме да изкопчим информация от нея за Шушляка и Етелка, че са тръгнали към „Барен хилс“ и „Уте- нещо си“ преди ден-2.

 

Събрахме се с джуджетата и тръгнахме към баржата. На пристанището някакъв просяк се блъсна в Каспър, но понеже не ми се занимаваше и от това да го спасявам го оставих да се оправя сам. Нетипично много се заговориха, че и отдоха зад една от сградите. Нещо ми понамириса това. Ако тоя си позволи да крие нещо от мен, ще му е за последно. Добре че прояви мисъл нетипична за неговия род и си призна, че онзи му е искал пари (по-точно част от наследството), защото си е мислил все още, че Каспър е Кастур Либерунг. Каспър се договорил за аудиенция с вътрешния кръг. Франц видял пурпурно в дрехите му. Явно това е нещо свързано с Пурпурната ръка. Онзи просяк се съгласил да предаде посланието. Най-накрая ще разберат те кой е Барон Фридрих Фон Лозенщадт.

 

Отново с моя помощ групата установи, че на листа, който намерих в къщата, пише нещо на езика на магьосническата книга, от която боли глава.