WARHAMMER - DEATH ON THE REIK - 15 - Дънджън или не?

 (автор е Сънчо)

След кратката батулийска среща се събрахме пак на познатото ни място в БЛО. Nurgle не беше успял да даде своя дар на никой и се бяхме събрали всички. След доста разговори за политика, финанси и как да издигнем кантората на Венци с ютуб. Започнахме да играем, за да се разреши още един казус, кой ще намери Черното Джони в криптата.

 Тръгнахме напред в  прокопания тунел в криптита под Църквата. Навлизайки навътре дочухме гласове. Ловкия ни Каспар се промъкна да разузнае и ни остави в тъмното, готови да се втурнем да го спасяваме ако нещо се обърка. Върна се и ни разказа, че два завоя по напред неколцина прокажени, спорели за една черна слузеста торба. Решихме ga не си цапаме брадвите с тях и тихо продължихме напред, където достигнахме до стълба завършваща с капак. Бром напъна мишци и успя да отвори, както би отворил капак на буре. Оказа се, че сме в избата на Местната кръчма, само ако това пиво не беше направено от тези странни светещи моркови, как щяхме да изпием по някоя бъчва с брат ми. Каспар се покатери и след малко доведе Ханджията. Разказахме му какво сме намерили под кръчмата му и как тези тунели достигат до храма. Човекът веднага реши да затрупа тунела, а ние, както си му е реда, се върнахме обратно да потърсим дали долу не е скрито някое отлежало древно уиски. 

Обаче прокажените не бяха забравили за нас. Вече ни чакаха и от близо видяхме, че имат нокти като куки и зъби като на вълци. Но се оказаха разговорливи… и глупави. Разбрахме, че осигуряват трупове на Маркрит, изровени из под гробищата. Казаха ни, че те се хранели също с тях и вече не били останали, както и че тази ‘храна’ им връща разума. Накараха ни да се пръждосваме, защото тук долу било тяхна територия и ние решихме да се омитаме, преди да стане мазало.

Озовавайки  се пак в криптата, част от нас реши да се върне в архивите и да провери за погребания Тамплиер. През това време Франц убеди Бром да му помогне с отварянето на саркофага. Там лежеше скелета на отдавна починал войн с положен меч върху него. Франц усети как той е следващия носител на меча. След като го взе, веднага усети прилив на енергия и че меча има нрав. Ние в архивите узнахме, че меча е подарен от нашия народ на Тамплиера, даден за храброст след битка срещу враговете на джуждетата.

Върнахме се обратно в кръчмата, където се заприказвахме с ханджията за името на кръчмата, Падащата звезда. Според него отпред била нарисувана звездата на Сигмар, но всеки знае, че тя е с две опашки, а тази имаше нарисувана една. Това ни се стори доста подозрително и четящите от нас се върнаха в архива да поразгледат. Там разбрахме че кръчмата е била продадена на жената на кръчмаря Тина. Започна да се мръква и решихме да се върнем при другите в кръчмата, където заварихме Рената и слугата на лордчето.

Докато ни е нямало стражата дошла в кръчмата. Извели Бром и Франц навън и ги завлекли до пристанището. Там капитана на стражите Криц им рекъл, че конфискува лодката ни, защото не сме си платили таксата вече цял ден. Прогонили Рената и слугата на лордчето, а лодката откарали в крепостта.

С напредването на нощта, започнаха да се чуват разни воеве от вън и кръчмаря залости вратата. Нощта не мина спокойно и забелязах през прозореца на улицата някаква девойка. На сутринта се опитахме да намерим следите ѝ, но ги изгубихме бързо в калта. Затова се отправихме при местния знахар, доктро Русо.

Въведени ни една стара и глуха женица в неговото имение и ни помоли да изчакаме в приемната му. Докато чакахме, любопитството надделя и почнахме да ровим. В едно чекмедже намерихме писмо от лейди Маркрит, как тя ще му помогне с направата на отваря, за спасяването на болните в града.

Малко след това и Русо се появи. Разиграхме сцена за някакъв проблем на нашия лорд…мъжки проблем. Дадоха му еликсир, с който да ‘оправи’ проблема. Франц успя да спечели доверието му и той ни даде една от колбите, дето уж помагали на болните в града, но временно. Съставките ги намирал неговия помощник Курт в гората, който живеел в близката колиба. Но не ни спомена от къде и каква е съставката, която наистина 'помага'. Почерпи ни малко малко бретонско бренди и каза, че може да ни уреди вечеря с лейдито от замъка в тях. Веднага се навихме на тази идея, по добре да се срещнем с нея в града, от колкото в замъка.

 

Exp: Всички 15; Maрти +5, Сашо +15

 

бел. Саш. В крайна сметка с Венци си стиснахме ръцете, че странните два тунела на кръст под града не отговарят на духа на нито една от двете позиции на баса - нито е "маза", нито си е истински дънджън. Резултатът е реми, всеки ще купи по едно Ч. Дж. на другия.