Дъжд. Студ. Стоян повръща.
(автор е Сашо)
След като пристигнахме в Кемпербад, поседяхме два дни извън
игрално време, в които сме събрали провизии и Каспар излекува вече окончателно
болния си гръб и се насочихме ъм Витгендорф. Не след дълго пристигнахме и едно
е ясно – това е призрачен град.
Акостирахме и не след дълго 15-16 зомбирани човека, целите
изпусталяли с гноясали рани и тумори се насочиха към нас да просят. Ардум
направи опит да ги сплаши, а Франц им хвърли 4 шилинга, за които почна сериозен
бой. Това предизвика и дискусия кой от двата подхода е по-добър за тях самите.
На главната улица видяхме изоставен храм на Сигмар и местната
кръчма „Падащата звезда“. Пред нея срещнахме и местната стража, които всичките
бяха с брони и шлемове и смърдяха лошо. Те бяха понесли някакъв клетник към
замъка, но ние ги оставихме на мира и не се намесихме.
Вътре в кръчмата се запознахме с Хърбърт Маркус,
депресираният барман. Той успя да сипе 8 ейла на Ардум, с което баронът започна
да погасява задълженията си към джуджето. Барманът бил тук от 10 години, преди
пак било гадно, но след „бурята“ станало съвсем непоносимо.
„Бурята“:
Лилави облаци тръгнали
от замъка, заедно със силен вятър, който сякаш нашепвал нещо. Изведнъж небето
било раздрано от хиляди светкавици и много хора загубили живота си. Барманът
изгубил семейството си, а кулата с шипа на храма на Сигмар паднала и пробола
свещенника.
Франц намекна на бармана, че идваме да прочистим замъка, на
което барманът се усмихна и влажни очи каза, че значи молитвите му са били
чути.
Научихме също, че Дагмар Витгенщайн отдавна не властва
(макар че ние сме убедени, че е жив). Властта е лейди Маргрит, която на вид е
18-годишна (макар че ние сме убедени, че е било така от половин век насам).
Местната младеж пие rotgut,
което явно е наркотик-лекарство в сини шишета, с което местният доктор Русо
лекува местната младеж. Барманът не е убеден доколко е ефективно, но сякаш
мисли, че докторът по-скоро иска да помогне.
Във Витгендорф нищо не иска да расте, но барманът е
култивирал някакви светещи моркови, от които вари и ейла си. Изглежда, че не са
отровни.
Решихме да идем към храма. По пътя в последната къща преди
него изведнъж излезе млада жена с вързопче и разплакана ни обясни, че детето и
е болно и дали има лечител сред нас. Франц го погледна и видя, че във вързопа
всъщност има гигантски паяк. Ужасен го хвърли,а момичето се разплака и си го
взе обратно.
Вътре в храма имаше статуя на Сигмар и до нея имаше два
светещи фенера. В краката и имаше ключ и книга, която беше отворена на тази
страница:
Ардум пусна една кратка молитва към Сигмар и фенерите засветиха ярко, а статуята проговори и ни пита дали сме готови да се изправим срещу злото. Ние казахме да и тя ни каза да очакваме знак, да изпълним завета, да открием източника на хаоса и да освободим земите му. Получихме готин бууст от +20 vs Fear.
Разгледахме още от храма и открихме счупена врата до
подземието му и се роди спор дали е маза или донджон. С Венци хванахме бас на 1
Ч. Дж., като аз казах, че ще е донджон, а той каза, че няма да е. Преди да влезем поразгледахме другите стаи и
открихме тази, която се отваря с ключа – оказа се градският архив. Открихме
единствено, че преди стотина години нещо е станало във Витгендорф и след това
са почнали проблемите с реколти и т.н. Преди това е супер. Очевидно го връзваме
с Дагмар и камъка. Потърсихме инфо за лейдито, ама нямаше.
Продължихме към „донджона или не“ и се оказа, че това е
криптата, която е пълна с изпотрошени урни и разхвърляни кости. На едно място
чухме адски писък и по-надолу открихме тунел прокопан в почвата, където имаше
множество странни стъпки – сякаш са ходили странни човекоподобни на 4 крака.
В дъното имаше и саркофаг с надпис „тук лежи тялото на
Зигфрид фон Кесерлинк, слуга на Сигмар, почетен темплар, мъж на смелостта“. Не
осквернихме гроба му и тук приключихме, защото на Стоян си му стана зле.
Иска ми се да питаме
защо кръчмата се казва така…Хърбърт я държи от 10 години, а може би самата тя
крие някакъв отговор…
Също така ми остана
недовършено чувство и от архива. Може би трябва да потърсим още нещо там…
Няма коментари:
Публикуване на коментар