СбС 10 - Синята алея

Сигурно от години искам да сложа това заглавие на публикация в блога. След много хвърлени зарове отново се върнахме в коридорите на Синята алея при десетото ни събиране по кампанията в Waterdepp - "Сесия без Сашко". Отборът беше в състав - Мартин, Владо, Жоро, Сашо и Иван, играхме на върха на Гевгелийската кула за ТРЕТА поредна седмица.

Самото приключение беше класически dungeon crawl, започна след разбиването на каменния голем от миналата сесия и продължи навътре в Алеята. Героите обиколиха по-голямата част от подземието, като не успяха да вземат кристала (главно, защото мислеха, че мечът над него е важният) и за съжаление страняха мощния артефакт пазен от опасните wraiths. Попаднаха на всички интересни капани - стрела с левитация и торнадото, което краде предмети (жертвата беше Норвалд-Владо). Успяха да пропуснат най-опасният, но за сметка на това попаднаха на изключително мощна и очевидно прокълната книга, която лиши Норвалд от 10 000 опит. За щастие, Саут имаше добре развит нюх за намиране на скрити предмети и извади магическата отвара, която може да помогне в този случай. Жалкото е, че не можаха да я пробват без да има нужда да спасява 2-3 нива на Владо.

Освободиха наложницата на Кейлин, магът, който е създал Алеята и, който ги тормозеше с присмех и "закачки". Успяха да заключат съживилия се голем-пазител и да избегнат конфронтация с каменните му юмруци. Приключенците се сбиха с пет мумии, които се оказаха корави опоненти и убиха Джери(Жоро) като по този начин беше изхабено последното спасение на групата. В една дървена кутия намериха скрит Will-o-Wisp, който подразни с високия си AC, но в крайна сметка беше сам и недостатъчно опасен за смелите герои. Опитаха да вземат меч, пазен от Ice Devil и почти успяха да използват хитра магия на Владо, за да сменят съмоннато зомби с някой от групата и избягат, за съжаление Алеята беше твърде дълга и магиите свършиха.

Мартин реши да картографира подземието на милиметрова хартия и ефектът беше много приятен и със сигурност помогна за ориентирането в Алеята. Като цяло отново си пролича, че групата е отлично сработена. Ако Венци се завърне, за да управлява героя си, наистина ще имаме мощно парти, готово да се впусне и в най-опасното приключение. Тук е моментът да предложа нещо еретично, ами ако качим героите до 10 левъл и започнем City of the Spider Queen с тях? Не казвам, че ми харесва тази идея, но нека я извадим на преден план за дискутиране.

Цялостното ми впечатление за сесията е отново положително. Нямаше много роуплей, но и възможностите за такъв бяха малко. За да съм перфекционист бих казал, че все пак можеше да се направи усилия за вглъбяване в света и по-описателно игране, както от моя страна, така и на момчетата.

СбС 9 - Синята алея ни зове

Две седмици - две сесии, истинско постижение за Ролево общество - "Младост". Събрахме се втора поредна неделя в Гевгелийската кула, изправяща снага над Западния лес. За съжаление, Венци не можа да присъства и бяхме в състав - Стоян, Владо, Мартин, Жоро, Иван и Сашо. Играхме през деня (отново много добро решение) и дори не правихме голяма пауза за ядене, само за набавяне на така нужната на Глим тоалетна хартия.

Сесията продължи от изчистеното подземие на Шалабат и неговите чираци и майстори. Групата не се задържа много дълго, което им попречи да разберат някои от тайните на скривалището. Все пак, Иван откри няколко сандъка с полезни артефакти, предимно магически пергаменти. Последва събиране на информация и плануване на следващите стъпки - разбра се, че възрастната лейди Ютиос не е сред живите и героите решиха да посетят последното и обиталище, за да намерят вещи на по-младата лейди за Scrying магия. В същото време, получиха куест да намерят неблагоразумно момче, което се е втурнало в опасната Синя алея.

В пристанищния склад, който последно обитавала лейди Ютиос, групата беше посрещната от Скаларад (гигатнски механичен скорпион) пратен (предполагаемо) от Тробрианд Металния маг. След епична битка, включваща епичен грапъл на Мартин(Морн) с чудовището, групата успешно надви гадта с CR8. Иван (Сут) се прояви като проследи звяра до Северните морски пещери на брега на Waterdeep. По-късно Ниндил потвърди, че това е посоката на прочутия гард на корсари и бандити - Skullport.

Бяха пратени да съберат информация от типична моряшка дупка, наречена - "Кралицата курва" и успяха да спазарят сравнително евтин път. Жоро (Джери) успя да получи средства от храма на Тир, за да покрие част от разходите. Слизането в дълбините на земята е планувано за след два дни и групата реши да потърси изчезналото момче в Underdark.

Синята алея беше запречена от група страници, пратени да търсят момчето на влиятелния лорд Блай Рулдегост. Приключенците успяха (благодарение на Владо) да минат покрай стражите и да навлезнат в дълбините на улицата-dungeon. Знаеха паролата и преминаха първата опасност - смеещото се лице. Стигнаха до стая с каменна статуя и три трупа на млади приключенци в краката и. Не успяха да разгадаят загадката на гърба на статуята и поеха по пътя използван от приключенците преди тях, сблъскаха се с огнена стена и се върнаха, където ги чакаше Stone Golem.

Разразилата се битка беше епична, успяха да използват отлично характеристиките на стаята и мобилността, която тя им предоставяще. Владо (Норвалд) успя допълнително да забави голема, а Сашо (Глим) го засипваше с опасни стрели. Жоро се покатери на покрива и успя да премахне огнените стени, останалите също се движеха тактически и наистина търсеха възможностите в околоната среда. Резултатът е - победен каменен голем, CR 11. Отлична игра на всички! Остава да видим как ще се справят по-навътре, защото Синята алея тъкмо започва....:)

Играта беше на прилично ниво, аз бях разсеян от главоболие и нямахме много подреденост в началото на сесията. Във втората половина нещата се подредиха. Всички се включиха чудесно, Иван с много силно лидерско игране по време на планирането и роулплея. Бих искал да подобрим разговорите с НПЦ-та и изобщо дълбочината на роулплея, нещо, за което си говорихме с Мартин.

Мисля, че вече всички сме съгласни с тезата на Сашо, че трябва да доиграем тази кампания, иначе ще загубим много интересни неща от сесиите досега. Пишете коментари и да играем скоро!

СбС 8 - Сделка с часовников механизъм

Успешно приключи осмата сесия от малката ни кампания в Waterdeep и околностите му. Първата от поредицата, която даде заявка за сериозно заплитане на сюжета. Събрахме се в гевгелийския дом на Мартин, без Венци, но с Жоро като гост-играч. Следвахме новата схема за хапване преди започване на играта, но въпреки всичко домакинът нагости набързо с домашно приготвени пълнозърнести макарони.

Приключенците срещнаха група джуджета с интересен акцент, телепортирани от далечна мина във Вааса. Дамаранският им начин на говорене беше доста забавен (снежните снарки ждат да ни рупят). С удоволствие ще подготвя още от речника им за следващата сесия, думи като минеблест например са истинско злато. Ниските бойци носеха тялото на спасения от тях герой на Жоро и след кратка битка с двама троли двете дружини се съединиха и потеглиха към Waterdeep. Джуджетата се надяват да намерят "корито за голямата вода".

В града се срещнаха с Ниндил, разбраха, че Глим (Сашо) е стар познайник на гнома полуръст и, че Трах (гигантът кръчмар) знае отлично джуджешки. След кратка консултация с харпърския им наставник се втурнаха да търсят Лейди Ютиос. Беше съставен подробен план за това как да се проникне в имението и, но всичко се провали, когато някой ( а сега забравих) стигна до информацията, че имението е продадено на Лорд Римзли. Саут(Иван) и Мартин успешно сплашиха новия собственик да даде информация (евтино), а в същото време Норвалд (Владо) състави план да намери благородничката по магически път.

Финансиране за магията беше намерено чрез едно измамно представление пред разглезените млади лъвове на Waterdeep. Беше им направено фалшиво представление със зверове. Със събраното злато и способностите на Норвалд се стигна до кръчма в Dock Ward, където Лейди Ютиос имаше среща с качулат странник и неговите гавази. Малко прибързано Саут (Иван) им се разкри (без изобщо да преслуша разговора), последва бягство на качулатата фигура, която с псионик уменията си зашемети партито.

Последва изключително интересно преследва по покривите и улиците на Waterdeep. Жоро се справи изключително добре, а картите влязоха в много добра употреба. Беше доста кинематографично, но в крайна сметка качулатият избяга. Все пак най-запомнящата се част - първият ни успешен chase scene.

За сметка на това мобилната аптечка (Венци) и Глим хванаха благородничката. Докато я носиха към срещата с харперите, тя им разкри (може би??), че е тежко болна и се нуждае от помоща на Тробриан Металния маг, затова е предала съпруга си. Спомена, че причината да иска да го убие е, че имал проблеми с маларците. Издаде им и местоположението на мистериозната фигура - Шалабат, срещу обещанието, че ще и намерят лекарството, обещано от ученика на Халастер.

Последва щурм на скритата под стара месарница квартира на фона на пълната северняшка луна. В подземието първо се биха с майсторите и калфите на Шалабат, които бяха леко подценени, но надвити. Нелошо съкровище беше намерено - приличен пръстен за Сашко. Последва среща с Модрон от Механус, но Владо юркаше и Сашко и останалите не си направиха достатъчно кеф с разговора с него. Последна стая беше леговището на Шалабат, след тактическа игра на стрелците в групата и як приключенски късмет, неумолите бластове бяха преодоляни - главно благодарение на Джери(Жоро) и Глим(Сашо). Победен Шалабат избяга със своето плейн шифт умение.

Общата ми оценка е доста положителна. Имаше много добри моменти на роулплей и голяма част дойдоха от новия ни играч Жоро, който показа много добра игра. Посети храма на своя бог, използваше света, за да постига целите си и успя да се впише отлично в екшън сцената. Можем много да научим от неговия начин на игра - освободеност в ползването на света е ключът към роулплея.

Като цяло нещата бяха на ниво, помогна ни много, че играхме през деня. В същото време бяхме доста хора, трябва да бъдат пренагласени бойните сцени, защото са твърде лесни за толкова голямо парти. В същото време и координацията на толкова петима играчи е трудно, особено, когато някой иска да разкаже виц по средата на сцена или става/сяда и задава офгейм въпроси непрекъснато. Започвам сериозно да обмислям ролята си и изобщо формата на играене в такива моменти.

Сюжетно, усещам, че може да завържем интересна кампания с интересни персонажи. Ако сте забелязали, вече някои от вас се привързват към героите си и ги изграждат (Жоро, Сашо и може би Владо). Самите НПЦ-та също стават по-разпознаваеми, а и интересни, както в най-добрите ни кампании. Както отбеляза Сашко, имаме рекъринг вилан, към който той вече има силни чувства.