неделя, 14 октомври 2012 г.

СбС 8 - Сделка с часовников механизъм

Успешно приключи осмата сесия от малката ни кампания в Waterdeep и околностите му. Първата от поредицата, която даде заявка за сериозно заплитане на сюжета. Събрахме се в гевгелийския дом на Мартин, без Венци, но с Жоро като гост-играч. Следвахме новата схема за хапване преди започване на играта, но въпреки всичко домакинът нагости набързо с домашно приготвени пълнозърнести макарони.

Приключенците срещнаха група джуджета с интересен акцент, телепортирани от далечна мина във Вааса. Дамаранският им начин на говорене беше доста забавен (снежните снарки ждат да ни рупят). С удоволствие ще подготвя още от речника им за следващата сесия, думи като минеблест например са истинско злато. Ниските бойци носеха тялото на спасения от тях герой на Жоро и след кратка битка с двама троли двете дружини се съединиха и потеглиха към Waterdeep. Джуджетата се надяват да намерят "корито за голямата вода".

В града се срещнаха с Ниндил, разбраха, че Глим (Сашо) е стар познайник на гнома полуръст и, че Трах (гигантът кръчмар) знае отлично джуджешки. След кратка консултация с харпърския им наставник се втурнаха да търсят Лейди Ютиос. Беше съставен подробен план за това как да се проникне в имението и, но всичко се провали, когато някой ( а сега забравих) стигна до информацията, че имението е продадено на Лорд Римзли. Саут(Иван) и Мартин успешно сплашиха новия собственик да даде информация (евтино), а в същото време Норвалд (Владо) състави план да намери благородничката по магически път.

Финансиране за магията беше намерено чрез едно измамно представление пред разглезените млади лъвове на Waterdeep. Беше им направено фалшиво представление със зверове. Със събраното злато и способностите на Норвалд се стигна до кръчма в Dock Ward, където Лейди Ютиос имаше среща с качулат странник и неговите гавази. Малко прибързано Саут (Иван) им се разкри (без изобщо да преслуша разговора), последва бягство на качулатата фигура, която с псионик уменията си зашемети партито.

Последва изключително интересно преследва по покривите и улиците на Waterdeep. Жоро се справи изключително добре, а картите влязоха в много добра употреба. Беше доста кинематографично, но в крайна сметка качулатият избяга. Все пак най-запомнящата се част - първият ни успешен chase scene.

За сметка на това мобилната аптечка (Венци) и Глим хванаха благородничката. Докато я носиха към срещата с харперите, тя им разкри (може би??), че е тежко болна и се нуждае от помоща на Тробриан Металния маг, затова е предала съпруга си. Спомена, че причината да иска да го убие е, че имал проблеми с маларците. Издаде им и местоположението на мистериозната фигура - Шалабат, срещу обещанието, че ще и намерят лекарството, обещано от ученика на Халастер.

Последва щурм на скритата под стара месарница квартира на фона на пълната северняшка луна. В подземието първо се биха с майсторите и калфите на Шалабат, които бяха леко подценени, но надвити. Нелошо съкровище беше намерено - приличен пръстен за Сашко. Последва среща с Модрон от Механус, но Владо юркаше и Сашко и останалите не си направиха достатъчно кеф с разговора с него. Последна стая беше леговището на Шалабат, след тактическа игра на стрелците в групата и як приключенски късмет, неумолите бластове бяха преодоляни - главно благодарение на Джери(Жоро) и Глим(Сашо). Победен Шалабат избяга със своето плейн шифт умение.

Общата ми оценка е доста положителна. Имаше много добри моменти на роулплей и голяма част дойдоха от новия ни играч Жоро, който показа много добра игра. Посети храма на своя бог, използваше света, за да постига целите си и успя да се впише отлично в екшън сцената. Можем много да научим от неговия начин на игра - освободеност в ползването на света е ключът към роулплея.

Като цяло нещата бяха на ниво, помогна ни много, че играхме през деня. В същото време бяхме доста хора, трябва да бъдат пренагласени бойните сцени, защото са твърде лесни за толкова голямо парти. В същото време и координацията на толкова петима играчи е трудно, особено, когато някой иска да разкаже виц по средата на сцена или става/сяда и задава офгейм въпроси непрекъснато. Започвам сериозно да обмислям ролята си и изобщо формата на играене в такива моменти.

Сюжетно, усещам, че може да завържем интересна кампания с интересни персонажи. Ако сте забелязали, вече някои от вас се привързват към героите си и ги изграждат (Жоро, Сашо и може би Владо). Самите НПЦ-та също стават по-разпознаваеми, а и интересни, както в най-добрите ни кампании. Както отбеляза Сашко, имаме рекъринг вилан, към който той вече има силни чувства.



6 коментара:

  1. Беше добра сесия - играхме дълго и общо взето (като изключим няколко епизода с лигавене и храненето) стегнато.

    Много добро водене имаше от страна на Стоян, който беше направил култови НПЦ-та (джуджетата, модронът) и се вживяваше във всеки един от тях.

    За първи път играем толкова голяма група и си пролича - няма вече уникални роли, уменията на някои герои се застъпват, много сме - силни сме. Лошото на този тип група е, че понякога някои герои заемат по-второстепенна роля (например усетих, че на Марто очевидно му беше скучно, докато правихме пъкления план). Също така Владо не успя да разгърне тотално набалансирания магически потенциал на Норвалд, но пък компенсира с добър роулплей. :)

    Доста се отличи Жоро, който изигра много готино брата-скитник, който беше получил видение от Тир да търси едни 5 идиота. :)

    Лично съм доволен и от своя герой, който се оформя като един от primary damage dealer-ите на групата. Венци, макар и отсъстващ, също беше мега полезен (особено в епизода с бабата).
    Честно казано, единственото, което не ми хареса беше, че си тежи като има много хора и вниманието беше доста ниско. Просто слушайте повече, момчета :)

    Ще доиграваме ли?

    ОтговорИзтриване
  2. А, да и Ниндил гном ли е или полуръст? Виж си текста :)

    ОтговорИзтриване
  3. Пичове аз останах много доволен от играта. Да наистина на моменти нямаше какво да правя с тежката броня сред толкова акробатични персонажи, но пък ми беше забавно и приятно. За съжаление не можах да компенсирам и с ролплей, но това си забележка към мен. Следващия път повече.
    Хареса ми, че сме повече хора и компенсираме лошия зар с численост. Към Стоян аплаузи за страхотните персонажи и предлагам да играем следващия уикенд. Избирайте си ден от сега :).

    ОтговорИзтриване
  4. Мен също много ме изкефи сесията. Жоро разцепи с роулплей и показа как трябва всеки от нас да си играе героя.

    На мен лично ми се доиграва тази кампания, защото има много потенциал и се заплитат нещата. Ние вече посвикнахме с героите си и се сработихме.

    Иначе с пет играча наистина е по-трудно, но мисля че добре се получиха нещата. Стойо се справи отлични и поне аз не се чувствах пренебрегнат (евла на NPC-тата и джуджешката песен). Това че Norwald не доминираше на бойното поле и не направи всички на пух у прах си е напълно нормално - затова има различни герои, които са полезни в различни ситуации. Първата битка в подземието неутрализирах половината гадове, срещу mindflayer-a пък бях безполезен, но са сметка на това там други герои блеснаха :)

    Играе ми се пак в най-скоро време!

    ОтговорИзтриване
  5. Забелязах, че нямахме ясно откроена лидерска позиция в групата. Нямаше един герой, който ясно да доминира decision-makingа на групата. Като че ли, тази роля се пое от Глим и Саут (мен и Ванчо). Струва ми се, обаче, че при игра с повече играчи, присъствието на такъв герой е полезно, за да се придвижва действието без да се размиват нещата в мотане.

    ОтговорИзтриване
  6. Това с лидерството може и да се получи, както добре работеше при сесията в Тей, когато магът беше чисто игрово лидер.

    Стана ми ясно, че трябва да дигна нивото на противниците, защото вие сте свикнали на по-сериозни предизвикателства.

    Надявам се и да можем да развием добре завръзващата се история

    ОтговорИзтриване