СбС26: Следа в търговския дом

С добра скорост се предвижваме към нови случки в кампанията, години на приключенстване ни доближават до развръзката някъде из тъмните кътчета на Baldurs Gate. На последното събиране, за което пиша доста след самата случка, бяхме в Модерно предградие, заедно с Марто, Иван, Джери и Владо. Трябваше да преминем през последствията от голямата покривна схватка.

А последствия имаше, след успешното бягство групата се беше скрила в храма на Tyr, докато в далечината горяха пожари в следствие на нощния сблъсък. Опасността обаче съвсем не беше отминала, защото група Качулати магове се телепортира, готова да раздаде правосъдие за „анархията”, създадена от магията (особено тази на Норвалд). Трябваше да се преговаря и приключенците успяха да се справят, след добри аргументи (като има нещо доста по-опасно от нашите спелове за самозащита) и добри ролове на Diplomacy качулатите бяха убедени да не закарат партито в своя островен затвор.

На следващата сутрин беше време за проучване на последствията, вече на място. Картината около Hall of Wonders включваше изгорели сгради, голямо количество горящи юмруци и дори гигантският клерик на Red Knight. В тази ситуация Саут и Глим се промъкнаха по покривите и успяха да огледат за евентуални маршрути за бягство, използвани от Shadow Thieves. Планът се оказа добър и двамата намериха скрит безистен с кладенец, оборудван с таен проход. Саут отиде да вземе групата, докато Глим беше оставен да „пази”. 

Когато групата дойде обаче, Глим беше изчезнал. Партито се насочи към кладенеца, където започнаха да летят стрели и да се отварят капани, в крайна сметка Джери направи добра хватка и спря атаката на скрития в мрака противник. Последва минаване през тунели, стълби и влажни коридори, докато не се стигна до зала-засада – с криещи се в мрака роугове, голем и косматият Shadow Thief от предишната вечер.

Вторият стенд-оф за сесията отново беше добре отигран, бяха дадени пари, бяха убеждавани крадците, засегна се и чувството им за несигурност. В крайна сметка беше договорена информация – дали правилна остава да се види – че определен голям търговец, който финансира големите походи на юмруците в Maztica, има нещо общо с търсената от тях млада Лейди Ютиос.

Нормално, следващата стъпка беше посещение при търговеца, разположен в сериозен кампус близо до пристанището. Имаше дълъг спор – с карета или без, дори им беше предложена една доста съмнителна, но в крайна сметка се отиде без. На място беше казано на охраната, че се търси среща с  търговеца, бързо им беше дадена аудиенция в просторния (по таянски стил обзаведен и построен) кабинет-кантора. Там ги чакаше едрият, дебел и червенкос търговец – готов за важния разговор.

Самият факт, че толкова късно публикуваме и няма желание за пост, е ясен индикатор, че не е била сред най-добрите сесия. В същото време роуплеят беше на ниво, усетихме добре града, а и сюжетът напредна. Време е рутим култисти!

СбС 25: Демонска кръв по покривите на Baldur’s Gate

Следвайки новата система за игра често през работната седмица, успяхме да се съберем за пореден път в скритата къщурка на Давен в „Модерно предградие”. Съставът включваше Стоян, Марто, Владо и Жоро. Първите двама напазаруваха в люлинския HIT и към 19:00 сесията можеше да започне.

Самото приключение тръгна след сблъсъка между Норвалд и останалите герои, когато магът от Waterdeep-ската академия използва магия, за да задържи съприключенците си. След известни преговори напрежението поне видимо се уталожи, но Джери започна да подозира, че той по някакъв начин е носител на опасност за групата – дали е така, ще разберем с времето.

Групата взе решение да потърсят информация за Ютиос и вътрешните си проблеми (с Норвалд и неговия буркан) при свещеник на good бог. Естествен избор беше храм на Lathander – The Hall of Light, намиращ се в долен Baldurs Gate. Свещеникът приключи със сутрешната молитва, изслуша приключенците и обеща да проучи въпроса за тях. На слевдащия ден, когато отново го посетиха се оказа, че наистина има притеснителна енергия и сила, която оказва влияние, но леко подозрително (?) клерикът не обеща повече помощ.

През остатъка от деня заниманието по програма беше да се наблюдава процесията по посрещането на кораба и легиона на Корез Таньо, един от легендарните моряци на Горящите юмруци, завърнал се от Maztica с много плячка за себе си и екипажа си. Процесията по улиците на Baldurs Gate е впечатляваща и дори кичозна – Таньо предвожда войските си, обграден от изключително едър клерик на Red Knight и невидим магьосник-бодигард, следван от капитаните си, злато, магически предмети и затворници от далечния западен контитент.

Норвалд забелязва, че Корез раздава рубини и решава заедно със Саут да се предреши на майка с дете и да спечели бързи пари. Идеята е доста интересна, но зарът на наблюдателния Таньо разкрива измамата и от това последва публична атака от негова страна срещу „долните измамници”. За щастие, Норавалд успява да се измъкне с бърз телепорт и да се покрие в храма на Латандер.

Приключенците (неучаствали в плана на палавия маг) посетиха и „Каменен юмрук” – крепостта на Flaming Fists. Идеята им е да докладват на високопоставения командир за опасността, идваща от Ютиос и Гаунадур. След известни трудности и малък подкуп, карат офицера на портата да съобщи за тях. Той влиза в крепостта и ги праща вътре – оказва се при същия свещеник на Red Knight. Леко озадачаващо, той ги изслушва много сериозно, казва им ,че проблемът ще бъде решен и ги отпраща по живо, по здраво.

Малко по-рано, на една от тясните алеи на Baldur’s Gate, неизвестни противници се опитват да препречат пътя на Давен и Джери с тежка карета и да ги хванат в мини-капан. Не успяват, защото и двамата реагират бързо, но все пак предават съобщение за среща с конклава на Shadow Thieves. Ден по-късно, групата среща своя стар познат Коран, когото бяха засекли и при дръзкото излизане от тоалетната, допълнено с кражба на голям рубин от горящи юмруци. Крадецът ги повежда по покривите и тесните надземни пътеки (имаме няколко падания), докато не стигат до големия кръгъл покрив на Hall of Wonders, големият храм на Гонд. На този покрив ги чакат маскираните фигури на няколко shadow thieves. Разговорът е особена форма на пазарене и тъкмо, когато едър и странно космат представител на тайнствените крадци да разкрие тяхната позиция…следва гръм и цялото събрание е атакувано от противници, водени от Hezrou и два Chaos Beasts. В битката се включват и голям брой човешки фигури.

Битката не е лека, дори в един момент взима опасен завой, но бойците-ветерани успяват да надделеят и дори бързата реакция на Норвалд спасява Джери от опасното умение на Chaos Beasts – чрез бърз телепорт при правилния клерик. Остава въпросът – кой, как и защо атакува!

Самата сесия беше доста прилична, такава битка трябваше да се случи. Малко бяхме поръждясали с толкова много roleplay сесии. Нещата наистина вървят към интересни развръзки и трябва скоро отново да се сберем. Чакам коментари ,а и въпроси от неприсъствалите J

СбС 24: Shadow Thieves и приятелски огън

Кампанията ни по Сабления бряг на Faerun продължи с поредната сесия във Ваньова обител в стария македонски квартал на София. При тази ни среща групата от приключенци беше в почти пълен разкош (Стоян, Жоро, Марто, Сашо, Иван и Владо). С торби пълни с провизии (които опукахме много бързо за голямо съжаление на Марто) и след като на Иван му мина срама да поиска стол от съседите се пренесохме на улиците на Baldur’s Gate.

Това пренасяне не започна гладко, защото трябваше да се избистри концепция за това, къде да търсят лейди Ютиос. Имаше спорове, предложения, които не се приемаха, но накрая Саут (Иван) се разсърди, че неговата идея макар и нехаресвана, остава без насрещно контра-предложение.  Това отрезви играчите и в крайна сметка групата тръгна към „Долния град“ или по-бедната пристанищна част от залива на БГ.

По пътя, следвайки тесните улички под надвисналите високи сгради, по-наблюдателните приключенци разбраха, че са следени от тъмна фигура, която подскача по покривите. Решиха да не я закачат и достигнаха до популярния бардак „Изчервената русалка“.  В тясната, задушна основна зала на кръчмата ги посрещнаха полу-орки персонал, любопитна жена със свойско поведение и бойно облекло, група горящи юмруци, група странни бледи и високи мъже и амалгама от местни моряци и корабостроители.

След поръчване на бира и закачки с жените на заведението, Давен и Джери опитаха да установят контакт с жената на бара. Давен успя да разчупи леда до някаква степен, но Джала (поне така се представи) ги водеше за носа и за капак поиска 500 жълтици и то за безполезния разговор, който вече бяха провели.  Ситуацията за малко да ескалира, но групата успешно се поизниза от заведението. Междувременно, Саут разглеждаше уличките около „Русалката“ и намери проход в един от мръсните канали в една от задните алеи.

Приключенците решиха да последват тази единствена следа, след като разговорите в кръчмата (макар и малко на брой) се оказаха безполезни за намирането на информация за Ютиос или за контакт с Shadow Thieves of Amn. Влизайки в каналите, осъзнаха, че вътре на различни места за поставени капани, но роугът успешно ги преодоляваше. Взеха се няколко различни решения за това в каква посока да се върви, но разходката из мръсните води на Baldurs Gate доведе групата до мрежа от тръби, при които Глим забеляза следи от движение (парче плат). Неизвестният странник в тръбите беше последва и групата се озова в тоалетната на непозната сграда.

Проучвайки непозантото място, нашите герои бързо разбраха, че в съседна стая седят трима представители на Горящите юмруци, които са се сдобили с интересен рубин. Избягвайки нежелана среща с един от тримата, Саут се качи на тавана (като нинджа) и откри, че си прави компания с облечен в черно, маскиран мъж. От комуникацията се разбра, че е дошъл за рубина и, че , ако му помогнат да го вземе могат да го разменят за информация. Чрез невидимост и разсейване на собствениците на рубина, Саут грабна плячката и преди онези да разберат какво се случва цялото парти беше навън, очаквайки среща с наскоро срещнатия крадец.

Тя се проведе в позната, тъмна алея. Крадецът се казва Корден и наистина е от Shadow Thieves of Amn. Казва им, че не знае къде и коя е Ютиос, но може да предложи тяхната порчъка за намирането на благородничката пред конклава на сенчестите обирджии, който ще реши дали да поеме задачата. Героите се съгласиха и размениха рубина срещу това обещание (взимайки и ножа на крадеца като залог).

Обратно в кръчмата, след спокойна нощ на сън и почивка, приключенците бяха заведени на среща с мистериозен качулат тип на третия етаж на „Трите стари кега“. Този персонаж се оказа самият илитид-автомат Шалабат, който предложи помощта си и откликна на нуждата от 5000 злато, която имаха от групата. Като цяло не беше получена много информация, но Глим правилно посочи, че нещата трябва да са наистина сериозни, за да идва самият слуга на Тробрианд.

Тъкмо излизаха приключенците, когато Норвалд пусна по един black tentacle на всички и ги обездвижи, за да поиска обяснение на това, че зад гърба му се случва някакъв вид съзаклятничене против него и буркана му. Последва дълга дискусия за това кой какво е казал и каква позиция има, но беше решено да се опита бурканът да бъде оставен в друго пространство. Ефектът на тази идея не беше добър – Норвалд започна да умира, но изненадващо Джери получи от кръвта и живителната енергия, която магът от Waterdeep загуби.

Процесът беше прекратен от намесата на Давен и групата реши да потърси допълнителна помощ по проблема. За съжаление, в същото време, въпросите без отговор станаха дори повече от преди.

Моята оценка за сесията е много висока. Имахме силен роуплей от всички, участие в играта и качество на историята. За съжаление нямаше битка, но важен е моментът в историята, когато битките ще дойдат. ОТЛИЧНО!