СбС26: Следа в търговския дом

С добра скорост се предвижваме към нови случки в кампанията, години на приключенстване ни доближават до развръзката някъде из тъмните кътчета на Baldurs Gate. На последното събиране, за което пиша доста след самата случка, бяхме в Модерно предградие, заедно с Марто, Иван, Джери и Владо. Трябваше да преминем през последствията от голямата покривна схватка.

А последствия имаше, след успешното бягство групата се беше скрила в храма на Tyr, докато в далечината горяха пожари в следствие на нощния сблъсък. Опасността обаче съвсем не беше отминала, защото група Качулати магове се телепортира, готова да раздаде правосъдие за „анархията”, създадена от магията (особено тази на Норвалд). Трябваше да се преговаря и приключенците успяха да се справят, след добри аргументи (като има нещо доста по-опасно от нашите спелове за самозащита) и добри ролове на Diplomacy качулатите бяха убедени да не закарат партито в своя островен затвор.

На следващата сутрин беше време за проучване на последствията, вече на място. Картината около Hall of Wonders включваше изгорели сгради, голямо количество горящи юмруци и дори гигантският клерик на Red Knight. В тази ситуация Саут и Глим се промъкнаха по покривите и успяха да огледат за евентуални маршрути за бягство, използвани от Shadow Thieves. Планът се оказа добър и двамата намериха скрит безистен с кладенец, оборудван с таен проход. Саут отиде да вземе групата, докато Глим беше оставен да „пази”. 

Когато групата дойде обаче, Глим беше изчезнал. Партито се насочи към кладенеца, където започнаха да летят стрели и да се отварят капани, в крайна сметка Джери направи добра хватка и спря атаката на скрития в мрака противник. Последва минаване през тунели, стълби и влажни коридори, докато не се стигна до зала-засада – с криещи се в мрака роугове, голем и косматият Shadow Thief от предишната вечер.

Вторият стенд-оф за сесията отново беше добре отигран, бяха дадени пари, бяха убеждавани крадците, засегна се и чувството им за несигурност. В крайна сметка беше договорена информация – дали правилна остава да се види – че определен голям търговец, който финансира големите походи на юмруците в Maztica, има нещо общо с търсената от тях млада Лейди Ютиос.

Нормално, следващата стъпка беше посещение при търговеца, разположен в сериозен кампус близо до пристанището. Имаше дълъг спор – с карета или без, дори им беше предложена една доста съмнителна, но в крайна сметка се отиде без. На място беше казано на охраната, че се търси среща с  търговеца, бързо им беше дадена аудиенция в просторния (по таянски стил обзаведен и построен) кабинет-кантора. Там ги чакаше едрият, дебел и червенкос търговец – готов за важния разговор.

Самият факт, че толкова късно публикуваме и няма желание за пост, е ясен индикатор, че не е била сред най-добрите сесия. В същото време роуплеят беше на ниво, усетихме добре града, а и сюжетът напредна. Време е рутим култисти!