* * *
Бързи и кратки вдишвания изпълваха дробовете на шестимата
мъже. Отминалата битка сякаш бе погълнала всичката влага, а въздуха се бе
превърнал в предизвикателство за изсъхналите им гърла. Туловището на гротесктното същество лежеше на
земята, притворило многобройните си очи и конвулсивно свивайки безжизнените си
щипки.
- Това приятели e
Еye of the Deep. - заяви задъхано Норвалд. - Това е едно наистина много
ужасяващо създание. Мда, мда. - закима доволен от себе си младия магьосник и
бръкна в робата си за безценната табакера с тютюн.
-Добре се справихте момчета.
Ако имах десетима като вас навремето, щяхме да прочистим за една седмица севера от всички
орки-човекоубийци. - тлъста храчка на ненавист полетя към прашния под от
възрастния рицар.
През това време Михаил се бе
приближил до Глим и изрече кратко заклинание полагайки ръка на челото му. Топла
светлина протече от символа на Темпус през ръката на младия проповедник и
грозните рани по тялото на високия рус и синеок стрелец магически започнаха да
се затварят, оставяйки след себе си гладка и розова кожа. Умората и треската по
лицето на Глим бяха заменени от суровия му поглед, който кимна благодарно и
вдигна падналия си лък. Михаил огледа останалите от групата и след момент
изрече още едно кратко заклинание, което премахна охлузванията и леките
наранявания на всички в следващата минута.
-Хе-хе напоследък се е умълчал
нещо ама е голяма работа. - изрече Норвалд.
-Не мисля, че сме отрязали
главата на змията за да можем да седим и да си губим времето в празни приказки
-каза с дълбокия си глас Глим. - Извадихме едно от очите й и сега тя се мята
разярена от понесената загуба. Ако стоим тук и си говорим и даваме единствено
време да се окопити и подготви за контраатака.
Босия монах заби пета напред
завихрайки прахта по пода около крака си. Усмихвайки се той каза:
-Да стъпчем главата тогава!
Мъжете се усмихнаха един на
друг и заедно погледнаха към вратите на стаята.
-Да варвим преатели. - каза
Норвалд с очарователно си "р" което вдъхна кураж на останалите, които
го последваха през коридора напред.
Сут реши да избърза и да
задмине самоуверения магьосник заемайки водеща позиция за да може да разгърне
потенциала на своя талант - да открива неща невидими за очите на останалите.
Беше съсредоточен върху задачата. Страха от провала тежеше на гърдите му и той
като мъдрия проповедник не каза и дума в тези напрегнати мигове.
Влизайки в следващата стая усети
нещо нередно, но вече беше твърде късно. Отскочи мигновенно настрани и на
мястото където се намираше допреди миг, се стовари гигантска черна пихтия,
която сякаш изпълни стаята с размерите си. Паднал на пода и привикнал със
слабата светлина видя процепа през тавана от където беше атакуван. На същото
място, но няколко метра встрани имаше подобна дупка и разбра че същото се е случило и при първите
след него. Май някои от тях не бяха успяли да реагират така бързо и да отскочат
от капана. В този момент осъзна нещо. Пихтията се приближаваше към него съзнателно.
"Проклятие."
Сражението бе кратко и
ожесточено. Придобития опит в битките се оказа най-голямото оръжие на младата
група. Координацията и познанията на мъжете контрира изненадата на бездушните
същества, които поеха също толкова бързо колкото се бяха появи през мръсните
канали на залата. Дори не бе нужно да спират, ами продължиха към следващата
стая, където ги чакаше приятна изненада.
Няколко прашясали ковчега
стояха подозрително примамливо в средата на стаята. Но мрачната обстановка явно
бе повлияла на всички. Колебанието и нерешителност сякаш бяха сключили съюз със
задушливия въздух и не даваха кураж за действие на мъжете. Давен изведнъж
пристъпи напред към първия ковчег и го отвори смело. Притеснения се оказаха
напразни, когато пред мъжете се откриха отдавна забравени артефакти и новите
придобивки сякаш освежиха смелостта на
приключенците.
Наблюдателния Сут откри в края
на стаята разхлабена тухла в стената. След лек натиск стената разтвори път на
групата в кратък коридор с малко прозорче в края. Коридора беше празен, а
прозорчето гледаше воайорски към един сравнително спокоен коридор зад стената.
Мъжете решиха да намерят въпросния коридор и че може би точно това е пътя. След
кратко лутане из подземието стигнаха съответното място. Точно когато се
изравниха с прозорчето от което до преди малко гледаха, механизъм изтрака
зловещо и последния от тях видя как врата се спуска зад него. Пода започна да
набира скорост и да тласка групата напред към изкусния и извратен капан с
неизвестна опасност.
Джери реши да рискува. Приведе
напред центъра на тежестта си и започна да забива крака в движещия се напред
под. Въздуха започна да се сгъстява пред него с всяка крачка която развиваше
скоростта му. Изведнъж пред него се откри пропаст с двайсетина фута разстояние
които трябваха да бъдат прескочени. Монаха се усмихна. "Лек като перо,
бърз като оса, както казваше учителя.". Избра вертикалната стена до себе
си . Инерцията която беше набрал му позволи да продължи своя спринт по нея
приземявайки го на отсрещната страна, претъркули се и погледна назад.
Глим бе след него. Дългокракия
стрелец без измъкнал лъка си, тичайки със всички сили към пропаста. В последния
момент заби гъвкавия си лък в земята, които му даде допълнителна сила и го
изтреля високо над дупката. Сут бе избрал другата вертикална стена и също бе
при тях.
Норвалд магически се носеше над пода и само
той успя да хвърли поглед надолу към бездната. Гротескни пипала се мятаха от
дълбините и усети силата идваща през процепа от друго измеренение. Погледна към
прозорчето. Дали сега отзад не беше създателя на този извратен капан. Нямаше
как да знае. Реши да помогне на тежко бронираните си другари, които хитро бяха
извадили Immovable Rod-a, които беше влезнал в
употреба и магически стоеше във въздуха поел тежеста на клерика и рицаря. С кратко заклинание се пренесоха отсреща.
Огромната стая която се откри
пред тях бе изпълнена с мъгла. Красиви светлинки с различни цветове проблясваха
в нея. Мъжете вторачени в красивото явление не усетиха, че това е оръжието на
следващия им враг. Някой забеляза нещо да потрепва в центъра на мъглата. Смътно
като човешка фигура но ту изчезваше ту се появяваше. "Внимавайте!"
-извика някой, но вече бе твърде късно. Мъглата смени цвета си в огнено жълто и
изпепеляваща топлина изпълни телата на приключенците.
Битката бе тежка, мъглата
сменяше напрекъснато цветовете си и всеки път различни сили атакуваха групата.
Съществото бе почти невидимо и трудно за атакуване. Може би късмет и
благословията на богове дариха мъжете с победа. Трябваха да се прегрупират и
отпочинат. Магиите бяха свършили, а повечето бяха тежко ранени. Норвалд реши да
използва последната си магия и отвори портал към убежището им където се
възстановиха за през ноща. Нощ или ден не бе ясно, но имаха нужда от почивка.
Когато се върнаха сякаш не бяха
минали осем часа. Всичко беше непокътнато. Тишината беше убийствена, а
напрежението от предстоящите опасности започна да дращи с демонични нокти по
нервите на мъжете. "Краят е близко, братя." - чу всеки един от мъжете
в умовете си. Кратко разколебание се усети в групата, но след размяна на
окуражителни погледи продължиха в следващата стая.
В момента в който влезнаха се
откри и бърлогата на противника. Храма на Гаунадур се извисяваше на трисетина
стъпки, а в подножието му вече ги очакваха
два демона и най-старшия клерик
на бога. Чуха го да изрича заклинание, а Норвалд усети как сърцето му бе стиснато в магическа хватка. Вложил цялата си
воля той успя да издържи на магията, която може би щеше да е с фатален край.
Джери се затича напред и скочи върху гърдите на клерика, опитвайки се да го
обездвижи с мускулестите си ръце и безброй хватки. Рицаря се затича напред
разсичайки демоните с атаките си, а Глим засипваше всичко подвижно със стрелите
си. Сут нанасяше премери удари в най-уязвимите места, а Михаил се грижеше за
здравето на най-ранените с лекуващи заклинания.
Клерика на Гаунадур използва
един от даровете на своя господар и се превърна в течност, като успя да избяга
на силния Джери. Монаха твърдо бе решен да не дава възможност на противника си
да изрича заклинания и го следваше неотлъчно, но за зла участ бронирания
заклинател успя да избегне една от атаките му и да произнесе заклинанието с
което първоначално атакува Норвалд. Този път бе насочено към силния монах.
Джери усети злата сила да нахлува във вените му. Загубил концентрация той не
успя да успокои пулса си и да предотврати злата сила да нахлуе в уязвимото му
сърце. Тялото му се сгърчи, крайниците му се изпънаха , по кожата му избиха
смъртоносни черни петна и той падна мъртъв на пода. Черната магия продължи
своето действие докато от Джери не останаха дори останки - тялото му изгоря
напълно превръщайки се в черна пепел.
С последни атаки групата успя
да надвие злия противник, но нямаха дори време да заскърбят за своя другар,
защото от тялото на злия клерик протече нечиста енергия която се насочи към
Норвалд и бе засмукана от неговия забравен буркан...
Марто
Няма коментари:
Публикуване на коментар