СбС29 : Окото беше затворено. ФИНАЛ!!!

Нещо наистина огромно приключи, нещо започнало преди да замина за Англия...преди да стана либертарианец. Преди толкова много неща да се случат в животите на всичките другари по маса и зар, с които споделихме това пътешествие, абе дори преди да се запозная с един от тях. Напредващата от 2011 г,  кампания „в Waterdeep” приключи в малките часове на днешния ден. Михаил, Глим, Давен, Джери, Саут и Норвалд успяха да сложат точка на врагът, който кроеше мрачните си планове около тях в продъжление на наистина много време.  Ледената къща (позната вече с името Шит-кърс-хаус) прие мен, Марто, Владо, Жоро и Сашо за финала на СбС!

Сесията започна от средата на последния dungeon в кампанията, изпълнен с култисти на Гаунадур и техните експерименти и съюзници. Храмът в ценъта на подземието беше претърсен, като групата се натъкна на каменен голем, пазещ интересен стъклен меч. Глим се опита да го вземе, но това само събуди пазителя, който започна разговор с приключенците. Оказа се, че е създаден много отдавна да пази важен религиозен момумент в древен Нетерил – най-вероятно откраднат от следовниците на Окото.  Глим успя да го убеди да даде меча, но не и да се присъедини към групата – следваната тактика не беше най-добрата, не нова цел (каквато предложиха от партито), а продължаване на дълга към Нетерил щеше да го убеди по-лесно.

Следващата стая се оказа сериозно защитета от капани, като саут на магия избяга от много опасен Desintegrate. Попаднаха в стаята на висш член на клира на Гаунадур, като успяха да открият книга направена от кожа (човешка) без написано на страниците и имаха правилното предположение, че това е четиво за сляп пророк.  Направи се и малък експеримент с буркана на Норвалд, като след смрътта на Джери мощната негативна енергия отиди някъде из коридорите на подземието.

Приключенците си проправиха път към по-страничната част на dungeon и се озоваха в странна стая, чийто под беше покрит с мъх  и папур. Съвсем разумно беше подходено внимателно – оказа се, че зад папурите се крие huge crocodile (+ това бяха забелязани пилешки курешки). Не успяха веднага да се сетят, но в момента, в който над дях прелятя бухал стана ясно, че тук е Фиренгъл. Баджър, пратен от Норвалд, нападна крокодила, който се превърна в Adult Green Dragon.  Последвалата битка беше тежка, но домашният любимец на Фиренгъл беше убит – самият той избяга в тунелите. Както се оказа и книгата от спалнята липсваше, заедно с тайнствения друид.

Добра идея беше да се ползва тъмната енергия на буркана за GPS, тя ги отведе до малък басейн, в който стоеше омазан със слуз – Джери. Той не им каза точно как е бил съживен (може да бъркам), но с леко притеснени погледи, хвърлени зад рамо, беше приет обратно в партито. Преминавайки покрай един от басейните за пречистване и осъзнавайки правилната посока чрез Survival (там където са вървяли повечето хора) групата се насочи към металните порти на the Rift между нашето измерение и Far Realm, където спи Гаунадур.

В последната зала, огромна пещера зееща към бездънната яма (която излъчва странни светлини и носи бученето, което се чува из цялото подземие), група качулати култисти чакаха в молитва. Докато успеят да се ориентират приключенците, към тях се присъедини интересна група – лейди Ютиос Jr. в тежка броня и вързаният Шалабат, воден от двама култиста. И четиримата падат на колене пред групата – поздравявайки своя „господар“. Последва истинско объркване, какво да се прави, как да се действа, дълги минути на чудене (и разходки до тоалетната) – Глим излиза из различни коридори, Давен тормози Ютиос, а Джери взима на рамо един от качулатите (оказал се клонинг на лейдито).  Жената в роба прошепва насърчение да убие враговете на Окото, след кимване с Норвалд и мощен wall spell, който прати голям брой култисти в бездънната яма, дойде и  началото на наистина странна битка.

Сблъсъкът беше сериозен, blasphemy сериозно удари цялото парти, буквално на крачки от ТПК Саут спаси с 20-ка на сейв, Давен умря, но джери успя да оцелее – след като култистите започнаха масов coup de grace. Винаги на ръба на тоталното поражение, двете страни се сблъскваха непрекъснато – призованият зелекут и алипът силно помагаха (и в крайна сметка бяха решаващи за това Ютиос да бъде победена).

Голямата изненада дойде обаче след като Глим (далеч в коридора) срещна Фиренгъл – без очи и със скършен врат – който му предложи да прочете от книгата на Гаунадур, ставайки слепият пророк. Той го направи с идеята, че само така ще може да се победят враговете, а неговите другари да го убият – прекратявайки разпространението на това ooze проклятие. Оказа се, че новоподарената му черна енергия лекува слугите на Окото, но все пак останалата част от партито с мощни усилия срази Ютиос, Шалабат (който mindblast-на доста хора)  и култистите-клонинги.

Изпраени срещу ослепелият Глим групата не искаше да го напада, нито той нея. Появилият се Фиренгъл (оказал се аватар на Окото) го принуди – рейнджърът покоси Давен, но самият беше грапълнат от Джери. В този момент Фиренгъл прехвърли влиянието си върху Норвалд, който от много време криеше специалните си умения, дадени от Гаунадур. Сблъсъкът между двамата беше неравен (мисля, че Саут и Михаил вече бяха убити от някого), последната надежна на Baldurs Gate се крепеше на това – Джери да измисли как да се справи с противника.

Подсказка дойде от Тир, неговият бог,  беше казано на монаха да слуша своите врагове. Междувременно, Фиренгъл умираше от кеф как приятели нараняват и убиват приятели, бебета с кинжали в детска ясла. Макар че, Давен да беше започнал да се сеща, Джери разбра, че трябва просто да откаже да нарани приятеля си – да не успее да доведе нещата до това Гаунадур да е създал предателство и братоубийство, което да роди истинският пророк. Защото, както видя в последния момент Джери, всичко случващо се е било част от голямата измама на хаотичния бог.

Аватарът Фиренгъл, победен в собствената му игра, съвсем в края, лъжата, „шегата“ и илюзиите му разбити – беше върнат обратно при своя бог. Групата кинематографично напусна полесражението, търговското имение, срутващо се зад гърбовете им публиката на Baldurs Gate, гледаща с изумление.

За финал – изключително ме радва как успяхме да звършим тази дълга и бих казал без съмнение епична кампания. Не само развихме едни герой, не само разказахме една история, но и се научихме как да играем по-добре. Намерихме нова организационна формула, ново желание за роуплей, ново желание за задълбочаване в битки и история. Имахме както и сесии без битки, така и интересни dungeon crawls. Сега, нека се готвят обитателите на Underdark, защото една нова бадна от badasses ще има малко работа по техните земи. А пък все си мисля, че нашите приятели от последните години няма да издържат твърде дълго да са в пенсия ;)...не са такъв тип мъже.

 City of the Spider Queen - WE ARE COMING!