Доста луни се смениха от последната ни сесия, но ето ни отново в офиса на БЛО, в пълен състав, на 14 юли 2017. Започнахме сесията с края на предишната, а именно - в смъртоносна схватка с горящия гаден череп. Без пукната магия и с много слаба кръв ядохме бой, но в крайна сметка го сцепихме на две. Марстер (Марто) сглоби черепа, сложи му короната (която беше при Пси) и го заряза в другата стая. Системата сработи и ние успяхме да рестнем качествено. Изглеждаше, че черепът си отиде на мястото.
Последва едно продължително спускане в The Endless Caverns, където навлязохме дълбоко в планинските недра по дълги коридори. Пресякохме подземна река благодарение на катерачните умения на Корин (Иван) и най-сетне излязохме на плажче, откъдето по скална стена се изкачихме до Първата порта. На нея имаше изобразен Нетерилски град с 20 кули със звезди, които можеха да се натискат навътре. Очевидно това беше загадката за влизане. Заслужава си да спомена, че през цялото време вървяхме по стъпки, а пред вратата дори имаше следи от лагерен огън. Марто (като добър инженер) налучка правилната комбинация, а пък Сашо (като колега инженер) преведе несвързаните му брътвежи на разбираем за другите език. Системата сработи и влязохме навътре. След кратък коридор се озовахме в “Зала 1 на НДК” и то за щастие навреме,тъй като шоуто беше на път да започне.
Последва едно продължително спускане в The Endless Caverns, където навлязохме дълбоко в планинските недра по дълги коридори. Пресякохме подземна река благодарение на катерачните умения на Корин (Иван) и най-сетне излязохме на плажче, откъдето по скална стена се изкачихме до Първата порта. На нея имаше изобразен Нетерилски град с 20 кули със звезди, които можеха да се натискат навътре. Очевидно това беше загадката за влизане. Заслужава си да спомена, че през цялото време вървяхме по стъпки, а пред вратата дори имаше следи от лагерен огън. Марто (като добър инженер) налучка правилната комбинация, а пък Сашо (като колега инженер) преведе несвързаните му брътвежи на разбираем за другите език. Системата сработи и влязохме навътре. След кратък коридор се озовахме в “Зала 1 на НДК” и то за щастие навреме,тъй като шоуто беше на път да започне.
На отсрещната стена видяхме огромна порта завардена от светещи руни, трупа на един мъж и трупа на клеричката на Чаунтея. Жоро се приближи по-близо и видяхме Големия Зъл Блекгард (вж. Картинката горе). Интересно, но той не ни нападна веднага, ами си поговорихме. Научихме пряко или косвено следната информация:
- Копелето се казва Капитан Еди кой си от Уотърдийп, по-късно харпър, има брутални комплекси и се е вманиачил в това да “мачка гниди в калта”. Чил аааут мееен….
- Ваерус, елфът, който ни изпрати, е всъщност Златен Дракон и не може да дойде в пещерата сам да си оправи бакиите, затова изпраща такива страпинг йънг ладове като нас.
- Блекгардът е дошъл за да освободи Аумвор - нетерилски вампир-уизард, затворен зад голямата порта с руните.
- Нарежданията от архмейджа са интерпретирани от някакъв си клерик Рот (който не се е появил все още)
- Ние всички сме гниди, които трябва да бъдат стъпкани в калта
Уелби (Сашо) направи опит със съжесчъни и психология да му влезе под кожата и да го убеди, че не си заслужава, човече, за какво го правиш, но в крайна сметка не стана и се сбихме. Отново на косъм от ТПК победихме. Тук и приключихме.
Като заключение бих казал, че това си беше една супер добра и балансирана сесия. Имаше екшън, експлорейшън, роулплей. Много рахат. До следващия път.
П.П. Без малко да забравя - докато търсех картинка за поста, без да искам, попаднах на картинка на Аумвор. По-убу да си седи заключен мен ако питаш.
Като заключение бих казал, че това си беше една супер добра и балансирана сесия. Имаше екшън, експлорейшън, роулплей. Много рахат. До следващия път.
П.П. Без малко да забравя - докато търсех картинка за поста, без да искам, попаднах на картинка на Аумвор. По-убу да си седи заключен мен ако питаш.
няма ли сън за теб :D благодарим пак за документацията, че да можем да си припомняме историята
ОтговорИзтриване