Tomb of Annihilation – 04 – Градина и пустиня

Йеа бейбе! Четвърта сесия по Томба, трета в рамките на две седмици, и бих казал доста приятна. Петък вечер, мястото разбира се е БЛО, съставът, за щастие, е пълен и след малко кусане на джънк фуд стартирахме със силно положение.

Продължихме малко преди Палата Нангалор, където щяхме да търсим черна орхидея, с чиято помощ, ааракокрите да ни направят да летим. Стигнахме до величествения, но запуснат и потопен палат. Джем (Жоро) бързо се ориентира и използва гномското си умение да бъде доктор Дулитъл и пита градинските животинки къде е орхидеята и те посочиха на северозапад. Докато прекосявахме ботаническата градина изпълнена с причудливи растения, едно от тях реши да ни куса за обяд. Гадното жълто цвете ни примамваше и чармваше със спори, като благодарение на силен knowledge разбрахме, че убие ли те – няма сейв, няма дявол. Ставаш на зомби и това е. На всичкото отгоре имаше и 5 зомбита, които да влошават ситуацията. Реално енкаунтърът не беше АДСКИ труден, но за момент мислех, че има голям шанс героят ми да умре, защото 3 рунда поред хвърлях нелепи зарове и си седях чармнат като балък. За щастие, другите се окопитиха и вече го биеха достатъчно убедително. Имаше и налягали, но когато Бъбълс влезе в екшъна, нещата се подобриха значително. Самият гаден слънчоглед регенерираше и разбрахме, че трябва да го бием с radiant damage. Добре, че Бъбълс имаше магия. КААААААААААААААААААААА МЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ ХАААААААААААААААААААААА МЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ ХАААААААААААААаааААААаааААААаааааААА!!!!

След този приятен завършек продължихме навътре към орхидеята. Имаше две постройки в атриума на двореца, които наподобяваха павилиони и ние влязохме в единия. Там видяхме една закачулена жена, която ни каза, че е кралица Залкоре, която говореше на глас с отдавна загиналия си любим (лорд Тиротойо). Тя ни разпита какво търсим, ние казахме за орхидеята и тя реши да ни нагости с пастички (отровни), за да обсъдим каква сделка можем да направим. Появиха се съмнения за илюзии и Бъбълс реши да насили късмета на групата, грабна саксията иииииии кралицата се оказа Медуза. Съдбата, обаче, понякога е благосклонна към смелите и спечелихме инициатива, което ни даде шанс геройски да побегнем, а пък Жоро и Марти направиха меджикъл даркнес комбо, с което се изнизаха като пръдня у гащи без да може тя да вкамени никого. Определено хайлайт за тази сесия!

Върнахме се малко назад, където ни чакаха нашите приятели аракокрите и ни направиха магически ритуал, с който да литнем (3 квадратчета на ден, 4 дни). Позачудихме се какво и що и накъде да отидем, като финално решихме да огледаме Нси Уейстс. Пейзажът там беше коренно различен от буйната джунгла наоколо, без растителност и без живот. Научихме, че самият град е седял на гърба на 12 Huge Undead костенурки. Доста луксозно! Пълно беше със срутени или разрушени кули и постройки. Намерихме една здрава и се шмугнахме в най-високия прозорец. Кофти бос нямаше, но пък за сметка на това, се появи интересна карта, от която разбрахме още няколко места – Хисари (там сигурно има минерална вода), Орлунга и град на джуджета (Марти като прати картата ще видим как се казваше).

По-надолу срещнахме един френдли скелет, който ни даде малко бекстори. Оказа се, че Назригал (лошият лич) е бил прокуден от Нси от такива играчи като въпросния скелет, който е клерик на Убтао. Сега злодеят е в Ому. Оная принцесата как ще освобождава....не я знам...

Знаеш, че си постигнал нещо в тоя живот, когато илюстрациите към сесиите ти са на Ван Гог.

Скелетът ни даде съвет да не ходим в Хисари, а да идем в Орлунга, където потенциално ще можем да открием помощ и да продължим издирването на Соулмонгър. Е, може би и на лича няма да му се размине, де. :)

Дотук добре. Моето впечатление беше за супер сесия, приключението е интересно и даже от разговора със Стоян след сесията мога да кажа, че няма проблем да експлорваме по-обстойно. Ние сме бързи и ефективни, но това (като изключим момента с крайния срок) не е напълно задължително всеки път. 

Tomb of Annihilation - 03 - Kir Sabal и тийн въздишки

Ако не ме лъже паметта, по време на зимните празници се случи да играем два пъти в рамките на една седмица. Е, ето, че се случи отново. С известни дупки в персонала, но пък с интересен напредък в сюжета.

И така, денят е неделя 17-ти юни, мястото е БЛО, вали пороен дъжд, и играем Марти, аз, Пси и разбира се – Стоян. Разрешихме казуса с количеството спасения и хвърлихме, че имаме точно пет на брой.

Продължавам дните, както бяха от предния път:

Ден 7: Кратка почивка в кулата на птерохората и продължихме нагоре. На третия етаж се бихме с 3-ма птерочовека и за малко се отървахме от ТПК, за съжаление с едно погубено спасение. Навътре намерихме един ааракокра затворник – Нефир от Кир Сабал, когото спасихме и той отлетя за вкъщи. Решихме да не се бием с изродите на върха на кулата, защото почти със сигурност щяха да ни унищожат.

Ден 8: Напредваме към Ataaz Muhaha

Ден 9: Срещнахме хора от Emerald Enclave, които се борят срещу ъндедите в региона. Бяха френдли и ги разпитахме. Те ни казаха, че ъндедите в района са дело на Назригал – некромант, който е имал кула на юг от Кир Сабал, но вече земята е опустяла (Nsi wastes). Разказаха ни и за други руини из Чулт – Градът на Минотаврите (неизвестно къде е), Дворецът Нандалор (нагоре по реката).

Ден 10: стигнахме до моста на Мухаха и там видяхме местните канибали (боядисани в бяло със сини триъгълници на лицата), които ядяха зомби. Решихме да не интерактваме с тях и яхнахме реката.

Ден 11: видяхме се пак с ааракокри, които ни казаха, че ни чакат в Кир Сабал. През нощта се бихме с някакви кофти маймуни, но без особени драми.

Ден 12: Нагоре по реката

Ден 13: Почти в Кир Сабал. В гората имаше някакъв участък, където беше зима (сняг и студ и све). Пси намери монета (златна, в игрите на Стоян няма други) от Уотърдийп. Най-сетне стигнахме до Кир Сабал – скалният град. Последва сложно изкачване по неподдържаните стълби и с 300 зора се качихме.

Видяхме се с нашия човек (Нефир) и той ни заведе при баш батката – Учителя Ашар. Той ни каза, че задето сме такива пичове, ще ни направи ритуал, с който ще можем да летим 3 дни. За целта, обаче ни трябва черна орхидея, а тя се среща в Нангалор или Ому. Тъй като Нангалор е мега по-близо, ще тръгнем натам.

С учителя имаше две деца, които се оказаха принцеса Муаксане (на 12) – наследничка на трона на Ому (оригиналният град на Чулт, преди да дойдат колонизаторите от Балдурс Гейт) и брат и – великият На (на 6 годинки). Девойчето очевидно имаше мегаломания в зародиш и искаше да Make Omu Great Again и всички да са и поданици. Успех.

В това време Йентил получи някакъв факс в главата и палав женски глас го покани на нощна среща. Поканата се оказа от въпросната принцеса, която също се оказа уорлок и поиска Йентил за рицар, а защо не и за крал на Ому. Разбира се и тук не се размина без куест – прати ни да търсим Черепния бокал на Ч’гакаре, който май се намира в руините на Ому. Не разбрахме какво точно прави, но явно мейква Ому грейт аген, което ни стига. Решихме да пазим аферата в тайна, за да не ядосаме учителя, но докато се смяхме, осъзнахме, че Бъбълс може да жени хората. Ако до края на кампанията не оженя никого - ще съм МНОГО разочарован!

Ден 14 и 15: Продължихме към реката и малко преди Нангалор се бихме с трол. Никой нямаше огън….битката обаче протече добре и с известни уговорки го подпалихме с немагически огън.

Next time: Дирим черни цветя!

Линк към картата в пълен размер.

Tomb of Annihilation - 02 - Плашещи прилики между климата в София и Чулт

текст: Марти

13.06 – горещ и влажен юнски ден. Цял ден се опитваше да завали, а облаците сякаш пречеха на топлината да си отиде. Събрахме се постепенно в БЛО и към 19:30 започнахме, а дъжда не закъсня и лека буря затропа по прозорците на офиса. И да си бяхме пожелали не можеше атмосферата да е по-подходяща за приключение развиващо се в джунглите на Култ.

Продължихме кампанията, като пренощувахме в лодките след тежката битка от предната сесия.

Май ще е най-удачно да опиша в хронологичен ред дните, тъй като може би ще е по-лесно ако се връщаме назад по-нататък.

Ден:

              2.           пътувахме спокойно, Бъбълс имаше кофти сън и нива на умора го натиснаха

              3.           отново спокоен ден, силен дъжд ни заливаше, в синхрон с дъжда от вън

              4.           срещнахме по-реката група Алдани, но се оказа добронамерени и с висок Persuasion ни пожелаха леко приключенстване с благословия от техния бог.

              5.           на изток от нас забелязахме огромна кула, най-вероятно на птерофокс. Решихме че е време да излезнем от водата и да потеглим пеша към Muhaha.  Докато излизахме от водата ни нападна HUGE крокодил (CR5). Сваляше ни с по 1 удар, но с могъщите хийлове на Бъбълс и (героя на Жоро), един критикъл и доста рундове успяхме да го победим и качихме левел. (Бъбълс има да качва ниво, да си мята кръв итн. Приехме за момента че кръвта му се е увеличила средно аритметично, че да не пада от 1 удар.)

              6.           докато отскочих да прибера бащата от командировка, някой бе дал страхотната идея да използваме лодките за прикритие и да вървим с тях над глава, така че птерохората да не ни забележат. Така и стана.

              7.           приближавайки кулата намерихме трупа на елф с начупени крайници и с отворен гръден кош. Ани се доближи и разбрахме че е умрял от падане. Имаше дискусия дали да проверим кулата и след кратко взехме решението да го направим. Из тесните тунели ни нападнаха паяци с които се справихме лесно. В следващия коридор попаднахме в стая където открихме един изцеден труп. Опитвайки се да размажа последния от двата комара в офиса, които ме направиха на решето през цялата вечер, от тъмния таван на стаята се спусна ято DND комари, бяха също толкова гадни колкото тия в офиса. Започнаха да ни свалят един по един и с голяма мъка успявахме да ги откачим от себе си. Бабълс беше на косъм от смъртта и дори се правеха опити за видео връзка по фейсбук защото никой не искаше да съобщава тегобна новина на нашия приятел, който бе отишъл на романтично-люто приключение с половинката си. За щастие Стоян тогава се обади, че не сме решили какво ще правим със спасенията, което ни поощри да сме по смели и за щастие късмета бе на наша страна и стабилизирахме Бъбълс.(КОЛКО СПАСЕНИЯ ИМАМЕ?) Получихме невероятните 45 експириънс след този близък момент с Келемвор и решихме, че ще правим дълга почивка преди да продължим следващия път.

Аз останах изключително доволен. Бяхме стегнати играхме с хъс, имаше доста драма. Жегата и половинчасовото ми излизане не нарушиха нивото. Чакам с нетърпение следващия уикенд, когато нашият приятел ще се завърне, а се надявам и Иван да е решил какво да играе и да се присъедини силно към партито.

Tomb of Annihilation – 01 –Welcome to the Jungle

След могъщите ни успехи в Уотърдийп ролевият глад стана наистина сериозен и отделихме една топла юнска понеделнишка вечер, за да направим новите герои и да стартираме гигантомическото приключение Tomb of Annihilation – духовен наследник на класиката от зората на D&D Tomb of Horrors.

Както винаги – БЛО, състав – всички без Иван, партито започна в Балдурс Гейт пред кръчмата „Мустакатият елф“, където клерик на Келемвор разказваше за новата поквара, която убива перманентно тези, които са излъгали смъртта и са резъректнати по някакъв начин (основно хай-левел приключенци и важни клечки). Партито се запозна и героите бяха както следва:

Ангъс Марбълбиърд (а.к.а. Бъбълс) – Сашо – клерик на Хейла Брайтекс с голям меч.

Джем – Жоро – Псионик менталист

Ани –Пси – Елфка с потенциал за мега демидж роуг, но засега все още файтър.

Йентил дъ Блейд – Марти – Уорлок Хексблейд, който кърсва враговете.

Запознахме се и влязохме да дирим куеста в кръчмата. Там имахме среща с известния приключенец Корин Лайтпърс, когото не можахме да надхитрим и ни искаше 50 gp. Ние пари нямахме и затова успяхме да стартираме куеста покрай клерика на Келемвор.

Заведоха ни в богаташка къща, където явно умиращата от кофти кърса уизардка Синдра Силвейн ни рекрутна да търсим артефакта Соулмонгър, който са чули, че е изворът на въпросния кофти кърс. Сделката беше, ако го направим, да ни даде по един rare magic item на всеки. Окей, речено-сторено, и без туй нямаме друга работа.

Предметът се оказа нейде из джунглите на Култ (Чулт), Синдра ни даде някаква карта с доволно количество бели петна, които трябва сами да експлорваме и ни телепортира в основния град на Култ – Порт Ниянзару. Моментално се сблъскахме с уникалния тропически климат и вайб на мястото, запознахме се с Уаканда – богат търговец съюзник на Синдра и почнахме да дирим гид за джунглата.

Местният Yawning Portal се оказа „Гръмовният гущер“ и там открихме три възможности за гидуване:

Салида – жена човек рейнджър, която искаше 30 gp  и 30% от целия луут, но изглеждаше доста стабилна.

Еку – дядка, който решихме, че е уизард. За него Салида ни каза, че оставял партита в джунглата. Дядката обаче изглеждаше благ и каза, че ще помогне, ако оставим 40 gp за бедните в местния slum. Също така, той каза, че се познава с ааракокрите в Кир Сабал и решихме да се сприятелим с тях, за да ползваме летенето.

Мушарил – джудже албинос, който се съгласи да ни съдейства, ако първо намерим ancestral реликвата му и после каза, че ще помогне без пари.

Помислихме и моментално отпадна жената заради луута. Джуджето също отпадна поради проблема, че Синдра каза, че имаме 70 дни да изпълним куеста преди да хвърли топа. Остана уизарда Еку. Речено сторено. Отидохме до слъма. По пътя убихме един питомен динозавър, който отвързан нападна майка с дете и имахме спречкване със стопанина му, но с intimidate го изпъдихме. Оставихме пари и рекрутнахме Еку. Взе се решение да напреднем по реката, защото там за един ден можем да вземем две квадратчета, после да минем напряко през земите на ъндедите, да се прехвърлим на съседната река и оттам пак при ааракокрите.

Нагоре по ряката видяхме две забуксували зомбита и се бихме с воден динозавър, който доста ни поизпоти, но на първи левел е тъй – умира се лесно. Основният хайлайт беше, че Еку се оказа не уизард, както мислехме, а монк.

Тук приключихме и туй беше за този път. Джунглата е голяма и нейните тайни чакат.