Tomb of Annihilation – 01 –Welcome to the Jungle

След могъщите ни успехи в Уотърдийп ролевият глад стана наистина сериозен и отделихме една топла юнска понеделнишка вечер, за да направим новите герои и да стартираме гигантомическото приключение Tomb of Annihilation – духовен наследник на класиката от зората на D&D Tomb of Horrors.

Както винаги – БЛО, състав – всички без Иван, партито започна в Балдурс Гейт пред кръчмата „Мустакатият елф“, където клерик на Келемвор разказваше за новата поквара, която убива перманентно тези, които са излъгали смъртта и са резъректнати по някакъв начин (основно хай-левел приключенци и важни клечки). Партито се запозна и героите бяха както следва:

Ангъс Марбълбиърд (а.к.а. Бъбълс) – Сашо – клерик на Хейла Брайтекс с голям меч.

Джем – Жоро – Псионик менталист

Ани –Пси – Елфка с потенциал за мега демидж роуг, но засега все още файтър.

Йентил дъ Блейд – Марти – Уорлок Хексблейд, който кърсва враговете.

Запознахме се и влязохме да дирим куеста в кръчмата. Там имахме среща с известния приключенец Корин Лайтпърс, когото не можахме да надхитрим и ни искаше 50 gp. Ние пари нямахме и затова успяхме да стартираме куеста покрай клерика на Келемвор.

Заведоха ни в богаташка къща, където явно умиращата от кофти кърса уизардка Синдра Силвейн ни рекрутна да търсим артефакта Соулмонгър, който са чули, че е изворът на въпросния кофти кърс. Сделката беше, ако го направим, да ни даде по един rare magic item на всеки. Окей, речено-сторено, и без туй нямаме друга работа.

Предметът се оказа нейде из джунглите на Култ (Чулт), Синдра ни даде някаква карта с доволно количество бели петна, които трябва сами да експлорваме и ни телепортира в основния град на Култ – Порт Ниянзару. Моментално се сблъскахме с уникалния тропически климат и вайб на мястото, запознахме се с Уаканда – богат търговец съюзник на Синдра и почнахме да дирим гид за джунглата.

Местният Yawning Portal се оказа „Гръмовният гущер“ и там открихме три възможности за гидуване:

Салида – жена човек рейнджър, която искаше 30 gp  и 30% от целия луут, но изглеждаше доста стабилна.

Еку – дядка, който решихме, че е уизард. За него Салида ни каза, че оставял партита в джунглата. Дядката обаче изглеждаше благ и каза, че ще помогне, ако оставим 40 gp за бедните в местния slum. Също така, той каза, че се познава с ааракокрите в Кир Сабал и решихме да се сприятелим с тях, за да ползваме летенето.

Мушарил – джудже албинос, който се съгласи да ни съдейства, ако първо намерим ancestral реликвата му и после каза, че ще помогне без пари.

Помислихме и моментално отпадна жената заради луута. Джуджето също отпадна поради проблема, че Синдра каза, че имаме 70 дни да изпълним куеста преди да хвърли топа. Остана уизарда Еку. Речено сторено. Отидохме до слъма. По пътя убихме един питомен динозавър, който отвързан нападна майка с дете и имахме спречкване със стопанина му, но с intimidate го изпъдихме. Оставихме пари и рекрутнахме Еку. Взе се решение да напреднем по реката, защото там за един ден можем да вземем две квадратчета, после да минем напряко през земите на ъндедите, да се прехвърлим на съседната река и оттам пак при ааракокрите.

Нагоре по ряката видяхме две забуксували зомбита и се бихме с воден динозавър, който доста ни поизпоти, но на първи левел е тъй – умира се лесно. Основният хайлайт беше, че Еку се оказа не уизард, както мислехме, а монк.

Тук приключихме и туй беше за този път. Джунглата е голяма и нейните тайни чакат.