Tomb of Annihilation - 03 - Kir Sabal и тийн въздишки

Ако не ме лъже паметта, по време на зимните празници се случи да играем два пъти в рамките на една седмица. Е, ето, че се случи отново. С известни дупки в персонала, но пък с интересен напредък в сюжета.

И така, денят е неделя 17-ти юни, мястото е БЛО, вали пороен дъжд, и играем Марти, аз, Пси и разбира се – Стоян. Разрешихме казуса с количеството спасения и хвърлихме, че имаме точно пет на брой.

Продължавам дните, както бяха от предния път:

Ден 7: Кратка почивка в кулата на птерохората и продължихме нагоре. На третия етаж се бихме с 3-ма птерочовека и за малко се отървахме от ТПК, за съжаление с едно погубено спасение. Навътре намерихме един ааракокра затворник – Нефир от Кир Сабал, когото спасихме и той отлетя за вкъщи. Решихме да не се бием с изродите на върха на кулата, защото почти със сигурност щяха да ни унищожат.

Ден 8: Напредваме към Ataaz Muhaha

Ден 9: Срещнахме хора от Emerald Enclave, които се борят срещу ъндедите в региона. Бяха френдли и ги разпитахме. Те ни казаха, че ъндедите в района са дело на Назригал – некромант, който е имал кула на юг от Кир Сабал, но вече земята е опустяла (Nsi wastes). Разказаха ни и за други руини из Чулт – Градът на Минотаврите (неизвестно къде е), Дворецът Нандалор (нагоре по реката).

Ден 10: стигнахме до моста на Мухаха и там видяхме местните канибали (боядисани в бяло със сини триъгълници на лицата), които ядяха зомби. Решихме да не интерактваме с тях и яхнахме реката.

Ден 11: видяхме се пак с ааракокри, които ни казаха, че ни чакат в Кир Сабал. През нощта се бихме с някакви кофти маймуни, но без особени драми.

Ден 12: Нагоре по реката

Ден 13: Почти в Кир Сабал. В гората имаше някакъв участък, където беше зима (сняг и студ и све). Пси намери монета (златна, в игрите на Стоян няма други) от Уотърдийп. Най-сетне стигнахме до Кир Сабал – скалният град. Последва сложно изкачване по неподдържаните стълби и с 300 зора се качихме.

Видяхме се с нашия човек (Нефир) и той ни заведе при баш батката – Учителя Ашар. Той ни каза, че задето сме такива пичове, ще ни направи ритуал, с който ще можем да летим 3 дни. За целта, обаче ни трябва черна орхидея, а тя се среща в Нангалор или Ому. Тъй като Нангалор е мега по-близо, ще тръгнем натам.

С учителя имаше две деца, които се оказаха принцеса Муаксане (на 12) – наследничка на трона на Ому (оригиналният град на Чулт, преди да дойдат колонизаторите от Балдурс Гейт) и брат и – великият На (на 6 годинки). Девойчето очевидно имаше мегаломания в зародиш и искаше да Make Omu Great Again и всички да са и поданици. Успех.

В това време Йентил получи някакъв факс в главата и палав женски глас го покани на нощна среща. Поканата се оказа от въпросната принцеса, която също се оказа уорлок и поиска Йентил за рицар, а защо не и за крал на Ому. Разбира се и тук не се размина без куест – прати ни да търсим Черепния бокал на Ч’гакаре, който май се намира в руините на Ому. Не разбрахме какво точно прави, но явно мейква Ому грейт аген, което ни стига. Решихме да пазим аферата в тайна, за да не ядосаме учителя, но докато се смяхме, осъзнахме, че Бъбълс може да жени хората. Ако до края на кампанията не оженя никого - ще съм МНОГО разочарован!

Ден 14 и 15: Продължихме към реката и малко преди Нангалор се бихме с трол. Никой нямаше огън….битката обаче протече добре и с известни уговорки го подпалихме с немагически огън.

Next time: Дирим черни цветя!

Линк към картата в пълен размер.