текст: Марти
13.06 – горещ и влажен
юнски ден. Цял ден се опитваше да завали, а облаците сякаш пречеха на топлината
да си отиде. Събрахме се постепенно в БЛО и към 19:30 започнахме, а дъжда не
закъсня и лека буря затропа по прозорците на офиса. И да си бяхме пожелали не
можеше атмосферата да е по-подходяща за приключение развиващо се в джунглите на
Култ.
Продължихме кампанията,
като пренощувахме в лодките след тежката битка от предната сесия.
Май ще е най-удачно да
опиша в хронологичен ред дните, тъй като може би ще е по-лесно ако се връщаме
назад по-нататък.
Ден:
2. пътувахме
спокойно, Бъбълс имаше кофти сън и нива на умора го натиснаха
3. отново
спокоен ден, силен дъжд ни заливаше, в синхрон с дъжда от вън
4. срещнахме
по-реката група Алдани, но се оказа добронамерени и с висок Persuasion ни пожелаха
леко приключенстване с благословия от техния бог.
5. на
изток от нас забелязахме огромна кула, най-вероятно на птерофокс. Решихме че е
време да излезнем от водата и да потеглим пеша към Muhaha. Докато
излизахме от водата ни нападна HUGE крокодил (CR5). Сваляше ни с по 1 удар, но с могъщите хийлове на
Бъбълс и (героя на Жоро), един критикъл и доста рундове успяхме да го победим и
качихме левел. (Бъбълс има да качва ниво, да си мята кръв итн. Приехме за
момента че кръвта му се е увеличила средно аритметично, че да не пада от 1
удар.)
6. докато
отскочих да прибера бащата от командировка, някой бе дал страхотната идея да
използваме лодките за прикритие и да вървим с тях над глава, така че
птерохората да не ни забележат. Така и стана.
7. приближавайки
кулата намерихме трупа на елф с начупени крайници и с отворен гръден кош. Ани
се доближи и разбрахме че е умрял от падане. Имаше дискусия дали да проверим
кулата и след кратко взехме решението да го направим. Из тесните тунели ни
нападнаха паяци с които се справихме лесно. В следващия коридор попаднахме в
стая където открихме един изцеден труп. Опитвайки се да размажа последния от
двата комара в офиса, които ме направиха на решето през цялата вечер, от тъмния
таван на стаята се спусна ято DND комари, бяха също толкова гадни колкото тия в
офиса. Започнаха да ни свалят един по един и с голяма мъка успявахме да ги
откачим от себе си. Бабълс беше на косъм от смъртта и дори се правеха опити за
видео връзка по фейсбук защото никой не искаше да съобщава тегобна новина на
нашия приятел, който бе отишъл на романтично-люто приключение с половинката си.
За щастие Стоян тогава се обади, че не сме решили какво ще правим със
спасенията, което ни поощри да сме по смели и за щастие късмета бе на наша
страна и стабилизирахме Бъбълс.(КОЛКО СПАСЕНИЯ ИМАМЕ?) Получихме невероятните
45 експириънс след този близък момент с Келемвор и решихме, че ще правим дълга
почивка преди да продължим следващия път.
Аз останах изключително
доволен. Бяхме стегнати играхме с хъс, имаше доста драма. Жегата и половинчасовото
ми излизане не нарушиха нивото. Чакам с нетърпение следващия уикенд, когато
нашият приятел ще се завърне, а се надявам и Иван да е решил какво да играе и
да се присъедини силно към партито.
Няма коментари:
Публикуване на коментар