Tomb of Annihilation – 11 – Не знаем за какво са кубчетата, но ги има, което значи, че трябва да се събират

След множество опити, уговорки, отлагания, предоговаряния, неуспехи, едитване на фейсбук евенти, НАЙ-СЕТНЕ навлязохме във второто ни ролево десетосесие по Tomb of Annihilation.

Мястото беше уютният alpha mancave на М. Парти, където, за жалост без Жорко, отново поехме из джунглите на Чулт, за да дирим Соулмонгър.

След титаничния сблъсък, баладите за който ще отекват дълго във вековете, (а именно битката с фрогхемота) рестнахме и се отправихме пак към езерцето и мавзолея. Вътре в мавзолея имаше доста elaborate trap с шипове на пода и прибиращи се греди, който успяхме безопасно да преодолеем и Ани (Пси) стигна до другия край на помещението, където имаше награда. Наградата представляваше кубче, на чиито страни е изографисан фрогхемота. Решихме да го играем на сигурно и направихме Индиана Джоунс пиниз и разменихме кутийките. Чу се могъщ механичен тътен и….нищо. Кубчето беше в нас и капанът не се активира. Мамка му и прасе! Взе, че сработи!

Впоследствие дадохме кубчето на Жорко да го проучи, но той нищо специфично не откри за него освен, че е кубче и е луксозно.

Продължихме към изгорелия комплекс (4), където видяхме, че е имало доста сериозна битка. Имаше и трупове, част от които идентифицирахме като нашите добри приятели Червените Магове от Тей. (Кефи ме концепцията за това, че докато експлорвате джунглата, други групи и организации правят същото.)

В този момент чухме стонове някъде изпод камъните и изровихме един местен, който е бил гид на ред уизардите и е оцелял нападението. Той зове се Орвекс Ограмаз и се съгласи да ни служи като преводач и да прави кафе чат-пат. Добро момче, ама не ходи на зала да тренира. Оказа се, че червените магьосници също търсят Соулмонгър. Въй....

Тук последва един любопитен епизод, който е спомена, защото според мен е добре да го имаме записан. Върнахме се до мавзолейчето на фрогхемота и Орвекс ни каза, че има 9 омуански бога и това е един от тях (не съм записал името), който е шегаджия. Освен това над вратата пишеше нещо от типа на „остави колкото си взел“ и ние се досетихме, че това е хинт как да вземеш кубчето.

Решихме да не продължаваме навътре в Ому, а да експлорнем от другата страна на голямата улица. Намерихме едни готини къпини (5), от които Бъбълс направи potion of resist poison. Намерихме и още един храм/мавзолей/комплекс, но този път беше на Шеганби – богът Камадан (разбирай ягуар със змии на гърба). Видяхме 3 малки камаданчета и тамън да им дадем да хапнат нещо и дойдоха мама и тате. Имаше опит за handle animal, но уви. Ягуарите трябваше да кусат железо. В най-добрите традиции на жанра, след като направихме котенцата сираци, ги осиновихме и им дадохме имената Хърди, Гърди и Пърди. Пси, Жорко и Марти си взеха по едно.

В комплекса, разбира се, имаше и мавзолей, където този път нямаше кубче. Имаше, обаче 4 статуи, които нямаха копия, а пък на долния етаж имаше гладиаторска арена с прешър плейт, който изкарваше 4 гладиатор голема с копия да те миризят. Мислихме какво да ги правим твъъърде много време, защото беше ясно, че ще метат пода с нас, но на вратата пишеше „бийте се честно, че иначе лошо“ и затова просто ги затворихме в коридора, така че да идват 1 по 1. Учудващо танквахме доста адекватно. Имаше, разбира се, падане, ставане, хилване и т.н., но в крайна сметка победихме, взехме им копията, поставихме ги на статуите горе, и взехме кубче номер 2.

 Продължихме надолу и открихме старата митница (7) и старата кръчма. Намерихме дори едно ковчеже, където имаше айтемчета.

Тук настана време да обявим край на сесията и да се приготвим за следващата. Аз лично съм блоун ауей от това колко е гигантски този град. Така като гледам сме разкрили около 10% от него. Ще е интересно нататък!