Историята на халфлинга Джин

Натъкнах се на нещо интересно и реших да споделя в блога. От времето, когато пишехме истории на героите си (което по мое мнение работи далеч по-добре, когато почваме от по-висок левел). Представям историята на халфлинга Джин, който се спусна в Ъндърдарк, още докато Космическите закони бяха се сменили само 3,5 пъти. Клерикът на Латандер е героят на Владо (когото част от вас не познават).

Приятно четене.

Случваше му се сравнително често. Затваряше очите си и си представяше, че е вкъщи в Luiren, че не е последвал призванието на магическия талант, а вместо това беше останал да помага на баща си и чичовците си с корабното дело. Баща му всяка седмица изпращаше един кораб към Dambrath и два кораба към Halruaa и посрещаше също толкова. Златото се лееше като река дори и в най-трудните времена, а фамилията Larkhead и до днес бе уважавана в цялата земя на полуръстовете.

Из обитателите на Luiren нямаше много приключенци. Всички предпочитаха да се занимават с честен труд, почти нямаше крадци, измамници или убийци, и никой не подозираше за опасностите които се крият отвъд планините или моретата, а тези които знаеха, предпочитаха да си мълчат и да не развалят идилията на полуръстовете. Какво би значело за тях да влязат в подземието на отдавна загинал елфически благородник, чието тяло е било покварено от силите на злото, и да го спасят от проклятието на не-смъртта? Какво би значело да изкарваш златото си с меч и магия вместо с мотиката на нивата или честна търговия? Какво би значело да лежиш по студената земя нощ след нощ, охранявайки кервани за мизерни жълтици?

Никой у дома не си и представяше да си мръдне погледа и мъничко отвъд двора си и това го вбесяваше.  Баща му се опитваше да го разубеди, но в крайна сметка се съгласи с него. Задвижи своите връзки с Халруаа и го изпрати да учи там в магическата академия. Той напредваше много бързо, беше един от най-добрите в класа си и даже му предлагаха апетитни позиции като преподавател. В началото му се стори интересно да опита, но лека полека пред него се разкриваха недостатъците на хората от академията. Те бяха тесногръди, алчни, суетни стари глупаци и точно както хората вкъщи не гледаха по-далеч от собствения си двор. Животът зад писалищата ги бе превърнал в такива.

Тогава той осъзна, че ще трябва да се движи сам напред. Приключенстването го разхвърли из най-различични кътчета на Фаерун. Имаше време да изучава магия, а пък освен това имаше и всичко друго, от което има нужда. Чист въздух, тръпката от битката, славата от победата, плячката на враговете....Е, парите не бяха, като за благородник, но му се струваше невъзможно да се върне към корабните бумаги в скоро време. По кръчмите винаги имаше с кого да си каже по някоя приказка, а и често имаше с кого да приключенства. Истински му липсваше компанията на една силна група, би искал освен наемници, с които да ходят заедно по бардаци, да има силни приятели до себе си - личности, с които би могъл да постигне нещо наистина велико. Да открие Нетерилски град или да успее да елиминира култ на някой отдавна забравен демоничен бог. От толкова много схватки със зли създания, беше разбрал, че космическият мир във Фаерун се балансираше едва-едва и силите на злото постоянно се опитваха да преобърнат всичко нагоре с краката. Неговите таланти трябваше да се използват за добро, но сам нямаше да се справи.

Така умислен Джин си седеше в малката кръчма в Daggerdale, където бе отседнал, и си пийваше кисело северняшко вино. Липсата на слънце не пълнеше гроздовете със сладък сок, но и така му харесваше. Хубавото вино твърде много му напомняше за вкъщи или за Халруаа. Изведнъж пред погледа му се появи интересна фигура. Не беше физически здрав, но в тялото му се усещаше изключителна издържливост - почти стоицизъм.

 "Я го виж този. Свещенник, при това на Латандер. Интересно защо ли е толкова притеснен. Сигурно знае нещо интересно". С тази мисъл Джин отиде при фигурата и се представи......

Tomb of Annihilation – 17 – The Gathering of the Cubes

Пиша тези редове цели три денонощия след седемнадесетата ни сесия по Tomb of Annihilation, но пък за сметка на това – каква сесия!

Беше приятна януарска вторник вечер и в състав Марти, Пси и Сашо се отправихме дълбоко в джунглите на Чулт, за да спасяваме невинните хора от проклятието на Соулмонгър.

Започнахме над прясно заколената Фентаза. Попреджобихме я и намерихме карта на Fane of the Night Serpent. Те го те:

Разпитахме Яхру за някои неща какви са и научихме някои нови локации – има стая за оракул, чрез който Фентаза общува с Дендар. Има някакъв майстор на отровите, до когото не стигнахме, има и гнездо на малки йан-тита (подходящо за геноцид, ако решим да ги трепем), както и кървави бани.

Решихме да отидем при Раз Назал, за да си поприказваме и той ни покани на частна аудиенция, откъдето разбрахме доста неща за събитията, които са довели до тук в приключението.

Всичко започва от архлича Асерерак, който, освен, че има интересн подход към нещата, също така се разхожда по плейновете и прави гигантски дънджъни, никой не знае защо. Раз предполага, че просто личовете са такива – те не се интересуват истински от живите, просто им харесва да експериментират върху тях. Та преди много години Асерерак е дошъл в Ому и заколил 9-те бога, след което поробил населението на Ому и построил Tomb of the 9 Gods, където се намират телата им. (Предполагам и някакви зловещи зомби версии). Също така се досетихме, че Раз е имал някаква сделка с Асерерак, но Асерерак или се е отметнал, или още не я изпълнил. Допускаме, че сделката е да докара Дендар (The Night Serpent) на този плейн, за да завладее света. Асерерак е построил капаните и схемата с кубчетата, така че само най-способните да могат да стигнат до входа. А пък какво ни чака в донжона – не знаем. Научихме, че Лунният Пъп и Епик Чашата от Ому, за които също се оглеждаме, също са нейде из Гробницата.

Самият Раз бе оценен от нас като опортюнист. Едва ли вярва сляпо във всичко, но би използвал всяка възможност да се засили напред. Така се случи и в нашите взаимотношения. Ние убихме Фентаза, а пък той (доколкото стана ясно) уби ред уизардите и ни даде двете липсващи кубчета. Даже ни почерпи и халруанско вино. Просто няма как да не ти стане симпатичен.

От бърлогата на Раз Назал се телепортирахме към 10, където се оказа слейв пита с личния харем на Раз Назал. Единият от робите беше с червен амулет и ни последва навън. Оказа се Ишмакал – къртицата на Ред Уизардите. За негова изненада, обаче, господарят Загмир беше спрял да му отговаря на имейлите (вероятно поради existence failure) и ние прибрахме Ишмакал с нас и му предложихме да го освободим, тъй като предположихме, че е роб на червените магове.

Настана време да си ходим, но едно нещо не ни даваше покой и то беше скалната ниша отвъд реката в зона 22. Минахме покрай гардовете и тамън тръгнахме към лодките, когато ни нападна една хидра. Битката беше кофти, но все пак надделяхме. Впоследствие се оказа, че това е личната хидра на Раз Назал, която пази задния вход към тронната зала. Яхру обеща, че ще „оправи нещата“, но кой знае. При всички положения отидохме в нишата, където намерихме един скелет обрасъл с жълти лишеи и с интересен ключ около врата. Пси прибра ключа и така и не разгадахме за къде е въпросният ключ. Може би има още какво да се прави във Fane of the Night Serpent, но за нас беше време да рестваме, затова се прибрахме в тунела, където намерихме Артас и поспахме.

На излизане се събрахме с Орвекс, който докладва, че е чул някакви експлозии в северен Ому. Предположихме, че това е било финалната битка на ред уизардите. Също така разпитвахме Ишмакал и, когато Марто му направи detect thoughts, се случи някакъв бъг в Матрицата и разбрахме, че всъщност Ишмакал е допелгангер, който е служил на Червените Магове. Взехме го с нас и с това приключихме.

Tomb of Annihilation – 16 – The Double-double-cross

Без никакви колебания стартираме 2019-та със сесия едва на 4-ти януари. Състав – Марто, Сашо и Жоро. Локация – уютната бърлога на палавия мечок Марти Парти.

Продължихме, откъдето приключихме миналия път. Спаймастърът Яхру обеща да ни доведе при Фентаза – клеричката на Дендар (The Night Serpent), която иска да очисти Раз Назал и да бъде тя шефа на кенефа.

Фентаза не беше много щастлива да ни види и не ни хареса, но се спазарихме и тя ни разказа как да стигнем до Раз Назал, каква му е охраната и обеща, че като го подпукаме ще дойде да помага. В замяна ще ни даде да пътуваме свободно през земите им и ще помогне да чокаме ред уизардите.

Планът влезе в действие, но за да отстраним Раз Назал, трябваше да направим лонг рест, а нямаше къде. Опитахме при робите – не стана, опитахме да излезем – също не стана, защото се налагаха някакви хартии от Началник-робите, за да можем да излезем с „роби“. Късметът ни огря в склада, където решихме, че ще си построим замък от боклуци и ще се скрием в него. Оказа се, че гигантският питон Азимас (който говори) отговаря за склада, но беше благоразположен към нас и ни даде да рестнем. Бъбълс му подари трофейните си еленски рога, а в замяна Азимас ни подари супер зъл пойзон, който нямам търпение да изпробвам срещу нищо неподозиращи създания.

Когато починахме наченахме издирването на Раз Назал и достигнахме до тронната стая, където той беше със свитата си. Самият той беше доста болнав, хрипаше и кашляше и се мъчеше, но ние му разказахме за Соулмонгър и се спазарихме с него да очистим Фентаза и в замяна той да ни даде да пътуваме свободно през земите им и да удари ред уизардите. Също така ни даде и кубчето без много да му мисли. Като цяло Разеца ми беше по-симпатичен от Фентаза и това се дължи на факта, че играем кампания на Стоян и всички жени са кисели.

Доста е бедес, няма да се лъжем

Докато обмисляхме как да проникнем в стаята и, се оказа, че йантитата имат телепортираща система в подземието и направо се телепортирахме в нейната стая. Битката беше доста тегава, но реално далеч не беше най-трудната досега в адвенчъра и може да се каже, че убедително надделяхме над Фентаза и нейните телохранители.

С това приключихме и записахме в тетрадката, че Стоян не даде ХР за куестовете. ША ДАВАШ!