Пиша тези редове цели три денонощия след седемнадесетата ни
сесия по Tomb of Annihilation,
но пък за сметка на това – каква сесия!
Беше приятна януарска вторник вечер и в състав Марти, Пси и
Сашо се отправихме дълбоко в джунглите на Чулт, за да спасяваме невинните хора
от проклятието на Соулмонгър.
Започнахме над прясно заколената Фентаза. Попреджобихме я и
намерихме карта на Fane of the
Night Serpent. Те го те:
Разпитахме Яхру за някои неща какви са и научихме някои нови
локации – има стая за оракул, чрез който Фентаза общува с Дендар. Има някакъв
майстор на отровите, до когото не стигнахме, има и гнездо на малки йан-тита
(подходящо за геноцид, ако решим да ги трепем), както и кървави бани.
Решихме да отидем при Раз Назал, за да си поприказваме и той
ни покани на частна аудиенция, откъдето разбрахме доста неща за събитията,
които са довели до тук в приключението.
Всичко започва от архлича Асерерак, който, освен, че има
интересн подход към нещата, също така се разхожда по плейновете и прави
гигантски дънджъни, никой не знае защо. Раз предполага, че просто личовете са
такива – те не се интересуват истински от живите, просто им харесва да
експериментират върху тях. Та преди много години Асерерак е дошъл в Ому и заколил
9-те бога, след което поробил населението на Ому и построил Tomb of the 9 Gods, където се намират
телата им. (Предполагам и някакви зловещи зомби версии). Също така се
досетихме, че Раз е имал някаква сделка с Асерерак, но Асерерак или се е
отметнал, или още не я изпълнил. Допускаме, че сделката е да докара Дендар (The Night Serpent) на този
плейн, за да завладее света. Асерерак е построил капаните и схемата с
кубчетата, така че само най-способните да могат да стигнат до входа. А пък
какво ни чака в донжона – не знаем. Научихме, че Лунният Пъп и Епик Чашата от
Ому, за които също се оглеждаме, също са нейде из Гробницата.
Самият Раз бе оценен от нас като опортюнист. Едва ли вярва
сляпо във всичко, но би използвал всяка възможност да се засили напред. Така се
случи и в нашите взаимотношения. Ние убихме Фентаза, а пък той (доколкото стана
ясно) уби ред уизардите и ни даде двете липсващи кубчета. Даже ни почерпи и
халруанско вино. Просто няма как да не ти стане симпатичен.
От бърлогата на Раз Назал се телепортирахме към 10, където
се оказа слейв пита с личния харем на Раз Назал. Единият от робите беше с
червен амулет и ни последва навън. Оказа се Ишмакал – къртицата на Ред
Уизардите. За негова изненада, обаче, господарят Загмир беше спрял да му
отговаря на имейлите (вероятно поради existence failure) и ние прибрахме Ишмакал с нас и му предложихме
да го освободим, тъй като предположихме, че е роб на червените магове.
Настана време да си ходим, но едно нещо не ни даваше покой и
то беше скалната ниша отвъд реката в зона 22. Минахме покрай гардовете и тамън
тръгнахме към лодките, когато ни нападна една хидра. Битката беше кофти, но все
пак надделяхме. Впоследствие се оказа, че това е личната хидра на Раз Назал, която
пази задния вход към тронната зала. Яхру обеща, че ще „оправи нещата“, но кой
знае. При всички положения отидохме в нишата, където намерихме един скелет
обрасъл с жълти лишеи и с интересен ключ около врата. Пси прибра ключа и така и
не разгадахме за къде е въпросният ключ. Може би има още какво да се прави във Fane of the Night Serpent, но
за нас беше време да рестваме, затова се прибрахме в тунела, където намерихме
Артас и поспахме.
На излизане се събрахме с Орвекс, който докладва, че е чул
някакви експлозии в северен Ому. Предположихме, че това е било финалната битка
на ред уизардите. Също така разпитвахме Ишмакал и, когато Марто му направи detect thoughts, се случи
някакъв бъг в Матрицата и разбрахме, че всъщност Ишмакал е допелгангер, който е
служил на Червените Магове. Взехме го с нас и с това приключихме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар