Tomb of Annihilation – 24 – Eyes of the Beholder

Ето, че не било толкоз трудно. Казахме си – събираме се делнични дни и взехме, че успяхме две поредни седмици да поиграем ДнД. Датата беше 22-ри май, мястото – БЛО, а съставът беше пълен (повод за радост).

Продължихме, от където спряхме миналия път – стаята с двете статуи, липсващият постамент и глинения голем. Оказа се, че статуите се въртят, а пък нещото, което застане върху постамента може да се телепортира доли при голема е обратно. При голема, както помним, имаше сандъче и си поиграхме с малко puzzle-solving да го отворим. То унищожи всичките метални айтеми на героя, който го отвори, но за наш късмет това беше Джем и пострада едва един кинжал.

Вътре имаше още две кристални очи, с което станаха общо 6. Продължихме на изток и стигнахме до огледало, около което имаше наредени 10 дупки за кристални очи. ФААААААК, имаме да търсим още 4?! А сме обиколили всичко, дейба. Тук почнахме да се въртим в кръг, да търсим, да ровим, да дебнем за скрити врати…нищо…Пси и Марти вече почнаха да се изнервят и да предлагат да слизаме надолу, но аз знаех, че ТАЙНАТА ЩЕ МЕ ИЗЯДЕ и, че ако не отворим скапаната врата ще откача. За мое щастие и Жорко също не е добре с главата и ме подкрепи в това начинание, което ще озаглавя…

„ТЕЖКИ МОЗЪЧНИ НАПЪНИ ТРЕТА ЧАСТ“

Аз и Жоро, когато има загадка.

И като се почнА едно мислене…ум да ти зайде. Първият пробив беше, че сме забравили за лишейно-мъхестото образувание с очите по стените. Досетихме се, че това е някакъв ум и Йенфир го бъзна с хелм оф телепатито. За наш късмет тварта отговори на ъндъркомън и се оказа, че даже си има име – Белкорш. Марто се опита да разбере къде са другите очи, гадта изпусна сейва и Марто осъзна, че са някъде при водното ниво. Там поровихме и се оказа, че има скрити още две очи.

Някъде по това време някой каза „абе копеле, бехолдърите имат по 10 очи“….И слузта по стените и тя е с очи…тук има бехолдър!

Окрилени от смъртната опасност, която ни грози и изнервени от това колко сме близко, удвоихме мисловните напъни и се сетихме второто нещо, което сме забравили – да пребъркаме трупа на джуджето в гробницата на И-джин.

Там бяха.

Отворихме вратата с огледалото и вътре имаше доста богатства по страните, както и голям обект покрит с черна завеска. Ето го и бехолдъра. Групата взе решение да се омитаме, въпреки че имаше позивни да го тупаме. За съжаление сме доста нисък левел за тая хавица и по-добре да слизаме надолу. Където със сигурност сме правилния левел….#сарказъм

Някои си легнаха със съжаление, че не убихме мършата, ама моето лично мнение е, че нямахме шанс, затова по-добре да си кретаме надоле. Най-идиотското беше, че едната подсказка ТАКА И НЕ ПОЛЗВАХМЕ. Right the gods…какво по дяволите значи??!? Този дънджън е много психически ангажиращ.

Слязохме надолу и достигнахме нивото с 4-те 4-ръки гаргойлета. Там гигантското стълбище свършва, което значи, че, за да продължим още надолу трябва да поровим за изход. 

Tomb of Annihilation – 23 – I was not in control of this situation, Morty

И така, настана време за малко неделно писане на думи, за да отразя сесията, която изиграхме в четвъртък (16 май). Като преглеждам старите дати на блога, общо взето по това време миналата година сме започнали Tomb of Annihilation. Момчета, 23 сесии за 1 година хич не е зле. И  по-важното е, че вече сме експлорнали 3 нива на донжона и остават още…ъ-ъ-ъ…две…май?

Както и да е, ето какво се случи.

След опасния епизод с центруфугата, решихме, че ще се върнем назад, за да експлорнем двата коридора от нивото, които до този момент не сме. Върнахме се към главното стълбище и някой забеляза, че надолу вече се вижда дъното на донжона (или поне на стълбището). Разгледахме и се оказа, че 1-2 нива под нас има 4 4-ръки гаргойлета, които, по всичко личи, ни чакат да им дойдем. Внимателно решихме да не го мислим все още и тръгнахме по коридора на запад.

Само след малко забелязахме две ниши, в които седяха два Tomb Guardian-a вързани заедно с 1 верига. Джем пробва невидим да се пусне покрай тях, но те го чуха и започнахме битка. Въпросната битка беше особено тежка, защото бяхме леко забравили, че сме поизцедени от предната сесия и имаше доста падане, ставане, тактическо оттегляне, батълфийлд контрол и т.н., но най-сетне Бъбълс лъкна и поряза единия с пауър атаката, така че да го свали. Това доведе до рухването и на другия и ние се досетихме, че явно са имали общ хелт пуул.

Тук се посмяхме малко и си припомнихме великата сцена от Rick & Morty:

След още малко футове завихме на север и достигнахме гробницата на Kubazan – the froghemoth. Там имаше фрески на едната стена описващи интересен ритуал и някои хайлайти от житие-битието на Кубазан. Припомнихме си подсказката на Асерерак – the walls of history tell all и Бъбълс се захвана да повтаря ритуала. Имаше няколко момента, където може да се подхлъзнеш, но ние вече сме изпечени и преминахме изпитанието без засечка. Стоян толкова се впечатли, че ни разказа какво щеше да стане, ако нещо бяхме объркали и…общо взето беше ТПК. Тогава вече и ние се понасрахме. Саркофагът се отвори,Бъбълс посегна към магическите bracers и бе обладан от духа на Кубазан.

Самите брейсъри се оказаха of archery, но пък кво толкова – Ани ги взе и продължихме напред. Коридорът на запад свършваше в стая, в която имаше завеса с нарисувана картинка на няколко аристократи пируващи около маса. Йенфир пусна окото под завесата и зад нея имаше още една завеса, която беше сходна, но сцената не беше толкова щастлива. А зад втората завеса – имаше трета, където аристократите вече се биеха. Разбира се, всичко беше нарисувано с психарски детайли, които не бих могъл да пресъздам достоверно. Бъбълс пусна един дитек мьежик и видяхме, че на третата завеса има енчантмент. Предположихме, че тази магия ще  ни накара да се бием един друг и си плюхме на петите. Може пък и да има съкровища в тази зала, кой знае, но ние не посмяхме да влезем навътре.

Остана само един неексплорнат коридор и той беше дупката в стената при водната част от нивото. Полазихме по него и след малко излязохме в огромна дълга и дълбока стая с два балкона в двата края и малко супер марио платформ джъмпинг. Вързахме се с въжета и успешно всички преминаха към отсрещната стена. Там дръпнахме лоста, което отвори ръцете на демона отсреща и кастна confusion на част от партито и за щастие никой не умря. Изчакахме народа да се оправи и направихме сложна схема как да вземем нещата от ръцете на демона. Те се оказаха пак две кристални очи – с бял ирис и с ален. Вече имаме 4. Докато пиша това, ми хрумна една идея – дали да не се върнем при козела човек от yellow banner company и да не му направим един speak with dead.

После продължихме в коридора и стигнахме до един пит с клей голем, две статуи и един постамент без статуя. Там приключихме и се надявам да продължим скоро.

П.С. Сетих се, че имаме още една подсказка за това ниво - "Right the gods". Хммм....къде ли може да се ползва?

П.П.С. Ето и картите за това ниво - ъпдейтнатата готина професионална карта и драсканиците ми от таблета на Марто.

Tomb of Annihilation – 22 – Безкрайните коридори

Yenfir's spirit animal

По гергьовски точно на въпросния щастлив ден се събрахме в БЛО да продължим експлорейшъна на Гробницата на 9-те божества на Ому. За съжаление без именника, но да си жив и здрав, Жоре!

Бяхме на 2-ро ниво от Томба и се чудехме коя стая да подхванем. Решихме да разгледаме отново шахматната стая и сякаш отникъде видяхме решението. “The dead abhor sunlight” – просто трябваше да не оставяме светлината да осветява саркофага и да го отворим. Така и направихме. Вътре в саркофага имаше плочка, на която пишеше „удави мъките си“ и осъзнахме, че ако сбъркаш най-вероятно се затваря стаята и от гаргойлите руква вино, което те дави. Точно така и се оказа, излязохме от стаята, върнахме в светлината, камъкът рухна надолу и видяхме как текват тонове вино от устите на гаргойлите. Самата стая нямаше никакъв бенефит, беше просто трап и с чувство на добре свършена работа тръгнахме надолу.

По стените на трето ниво имаше странна плесен, която ни гледаше с очи. Жоро изгори едно парче, но по-късно едно око излезе и го приспа. Решихме, че това е предупредителен изстрел и по-хубаво да не се закачаме с плесента. Тръгнахме на север и коридорът свърши с огромно лице на чакал. Между зъбите му се виждаше гробницата на И-джин. Там на рипийт виждахме сцената как едно джудже влиза, прави две крачки и бива изядено от рояк скакалци. Нямаше видимо как да продължим от там и съответно тръгнахме по южния коридор.

Завихме на изток и излязохме във водния коридор – широк с различни статуи на хора с глави на животни и разнообразни оръжия. На края на стената имаше water curtain, който като се опиташ да го преминеш те блъска назад и ядеш демидж. Walk through water with weapon in hand се сетихме ние, но се оказа, че трябва да е ТОЧНО тризъбеца на човека-жаба. От другата страна имаше същата стая отново със същите фигури.

Коридорът продължи нагоре и стигна до няколко локации, които експлорнахме почти наведнъж, затова се извинявам, ако не става ясно точно кое кога се случва.

Коридорът свършва в огромен камък с изобразено лице на чакал, което държи в зъбите си амулет (с който не успяхме да интерактнем) на дяволското лице, което пък от своя страна има изобразен йероглиф с лешояд. Зад камъка (който не успяхме да помръднем) се крие гробницата на И-джин.

Малко по на-юг има шпионка, в която като погледнеш, се вижда същия амулет с девил фейса и йероглифа.

А на север има дупка в стената. Джем пробва да пълзи в дупката и по едно време настъпи някакъв прешър плейт, парче от целия коридор се завъртя и халфлингът се оказа в капан без изход. Ние предположихме, че спасението е в малката стая срещу шпионката. Там имаше сянка (неагресивна) и малка каменна чешмичка със зеленикава течност. Slake your shadow at the font. Накратко отговорът на загатката беше да почнеш да пиеш от течността, което сянката повтаря, но течността изчезва без реално да я пиеш (само се правиш). Накрая сянката и теността изчезнаха и на тяхно място се появи едно немагическо кристално око с оранжев ирис.

Очевидно Жоровото спасение не беше тук, затова Пси пропълзя в по-южната дупка в стената и там откри скелет на dragonborn, който имаше някакво странно +1 оръжие (което Бъбълс взе ич да не е) и явно беше от компанията на жълтия флаг (лорд Брекзит и сие). В трупа също намерихме немагическо кристално око с червен ирис. Пси намери прешър плейта, върза трупа и го изтегли така че да се активира капанът. Това доведе до ново разместване на коридорите и – хоп – Джем се показа на хоризонта.

Сега беше време да отворим гробницата на И-джин. Назря план. Предположихме, че, ако първата стъпка е на квадратче с лешояд, то може би не е задължително да почва от вратата. Йенфир се качи нагоре и се пусна от девилфейса, така че да кацне на баржата. Оттам скочи на квадратче с лешояд, а пък Пси гледаше шпионката. Там амулетът се промени с друг символ и се досетихме, че това е правилният път. Поразходихме Йенфир малко по квадратчетата ползвайки подсказката от шпионката и в един момент, камъкът се отмести и златният саркофаг се отвори сам. Там имаше рог на алмираж (заек еднорог) и решихме, че Йенфир е правилният човек. Той допусна духа на И-Джин до себе си и получи следните бонуси:

Самият айтем беше Wand of Wonder (чийто дескрипшън е баси мамата). Като цяло И-джинката е доста хаотичен и се надявам това да не попречи на партито ни да изпълни куеста, ама кво толкова – нали е забавно.

Ебати циганията, заклеам се.

 Вече понадъхани и напомпани се върнахме в южния коридор и продължихме на запад. Там коридорът свършваше със стена и продължихме през дупката в стената. Там пътят бе запречен от метален лист с лице на минотавър (оказа се, че е капан). Вдигнахме го нагоре (сетвайки трапа) и продължихме към другия коридор.

Там ОТНОВО имаше дупка в стената, която гледаше към една цилиндрична стая (като обърнато буре) с много девил фейсове с горящи очи. За тук подсказка нямаше и съответно Бъбълс, Йенфир и Джем влязоха вътре. Зад нас се появи магическа каменна стена, а пък вратата отсреща се залости посредством някакви механизми. Самият трап беше доста хитър – вратата се върти около оста си и ти прави демидж. Джем и Йенфир се спасиха с летене, Бъбълс пояде малко бой, ама Джем кастна wall of force и вече и Бъбълс беше спасен. Докато се чудехме как да продължим, гадните демонски лица с горящите очи ни кастнаха blind и то перманентен. Джем и Йенфир изкусаха по едно проклятие. Отговорът беше отново в спасителният Джин, който кастна passwall и се спасихме. С това третата му магия беше изчерпана и той сви сърмите и изчезна. Ние пък си поиграхме малко на restoration и оправихме нещата до както бяха.

Тук и приключихме и сега осъзнавам колко много минахме. Как ще продължаваме – не знам!