Tomb of Annihilation – 24 – Eyes of the Beholder

Ето, че не било толкоз трудно. Казахме си – събираме се делнични дни и взехме, че успяхме две поредни седмици да поиграем ДнД. Датата беше 22-ри май, мястото – БЛО, а съставът беше пълен (повод за радост).

Продължихме, от където спряхме миналия път – стаята с двете статуи, липсващият постамент и глинения голем. Оказа се, че статуите се въртят, а пък нещото, което застане върху постамента може да се телепортира доли при голема е обратно. При голема, както помним, имаше сандъче и си поиграхме с малко puzzle-solving да го отворим. То унищожи всичките метални айтеми на героя, който го отвори, но за наш късмет това беше Джем и пострада едва един кинжал.

Вътре имаше още две кристални очи, с което станаха общо 6. Продължихме на изток и стигнахме до огледало, около което имаше наредени 10 дупки за кристални очи. ФААААААК, имаме да търсим още 4?! А сме обиколили всичко, дейба. Тук почнахме да се въртим в кръг, да търсим, да ровим, да дебнем за скрити врати…нищо…Пси и Марти вече почнаха да се изнервят и да предлагат да слизаме надолу, но аз знаех, че ТАЙНАТА ЩЕ МЕ ИЗЯДЕ и, че ако не отворим скапаната врата ще откача. За мое щастие и Жорко също не е добре с главата и ме подкрепи в това начинание, което ще озаглавя…

„ТЕЖКИ МОЗЪЧНИ НАПЪНИ ТРЕТА ЧАСТ“

Аз и Жоро, когато има загадка.

И като се почнА едно мислене…ум да ти зайде. Първият пробив беше, че сме забравили за лишейно-мъхестото образувание с очите по стените. Досетихме се, че това е някакъв ум и Йенфир го бъзна с хелм оф телепатито. За наш късмет тварта отговори на ъндъркомън и се оказа, че даже си има име – Белкорш. Марто се опита да разбере къде са другите очи, гадта изпусна сейва и Марто осъзна, че са някъде при водното ниво. Там поровихме и се оказа, че има скрити още две очи.

Някъде по това време някой каза „абе копеле, бехолдърите имат по 10 очи“….И слузта по стените и тя е с очи…тук има бехолдър!

Окрилени от смъртната опасност, която ни грози и изнервени от това колко сме близко, удвоихме мисловните напъни и се сетихме второто нещо, което сме забравили – да пребъркаме трупа на джуджето в гробницата на И-джин.

Там бяха.

Отворихме вратата с огледалото и вътре имаше доста богатства по страните, както и голям обект покрит с черна завеска. Ето го и бехолдъра. Групата взе решение да се омитаме, въпреки че имаше позивни да го тупаме. За съжаление сме доста нисък левел за тая хавица и по-добре да слизаме надолу. Където със сигурност сме правилния левел….#сарказъм

Някои си легнаха със съжаление, че не убихме мършата, ама моето лично мнение е, че нямахме шанс, затова по-добре да си кретаме надоле. Най-идиотското беше, че едната подсказка ТАКА И НЕ ПОЛЗВАХМЕ. Right the gods…какво по дяволите значи??!? Този дънджън е много психически ангажиращ.

Слязохме надолу и достигнахме нивото с 4-те 4-ръки гаргойлета. Там гигантското стълбище свършва, което значи, че, за да продължим още надолу трябва да поровим за изход.