Tomb of Annihilation – 22 – Безкрайните коридори

Yenfir's spirit animal

По гергьовски точно на въпросния щастлив ден се събрахме в БЛО да продължим експлорейшъна на Гробницата на 9-те божества на Ому. За съжаление без именника, но да си жив и здрав, Жоре!

Бяхме на 2-ро ниво от Томба и се чудехме коя стая да подхванем. Решихме да разгледаме отново шахматната стая и сякаш отникъде видяхме решението. “The dead abhor sunlight” – просто трябваше да не оставяме светлината да осветява саркофага и да го отворим. Така и направихме. Вътре в саркофага имаше плочка, на която пишеше „удави мъките си“ и осъзнахме, че ако сбъркаш най-вероятно се затваря стаята и от гаргойлите руква вино, което те дави. Точно така и се оказа, излязохме от стаята, върнахме в светлината, камъкът рухна надолу и видяхме как текват тонове вино от устите на гаргойлите. Самата стая нямаше никакъв бенефит, беше просто трап и с чувство на добре свършена работа тръгнахме надолу.

По стените на трето ниво имаше странна плесен, която ни гледаше с очи. Жоро изгори едно парче, но по-късно едно око излезе и го приспа. Решихме, че това е предупредителен изстрел и по-хубаво да не се закачаме с плесента. Тръгнахме на север и коридорът свърши с огромно лице на чакал. Между зъбите му се виждаше гробницата на И-джин. Там на рипийт виждахме сцената как едно джудже влиза, прави две крачки и бива изядено от рояк скакалци. Нямаше видимо как да продължим от там и съответно тръгнахме по южния коридор.

Завихме на изток и излязохме във водния коридор – широк с различни статуи на хора с глави на животни и разнообразни оръжия. На края на стената имаше water curtain, който като се опиташ да го преминеш те блъска назад и ядеш демидж. Walk through water with weapon in hand се сетихме ние, но се оказа, че трябва да е ТОЧНО тризъбеца на човека-жаба. От другата страна имаше същата стая отново със същите фигури.

Коридорът продължи нагоре и стигна до няколко локации, които експлорнахме почти наведнъж, затова се извинявам, ако не става ясно точно кое кога се случва.

Коридорът свършва в огромен камък с изобразено лице на чакал, което държи в зъбите си амулет (с който не успяхме да интерактнем) на дяволското лице, което пък от своя страна има изобразен йероглиф с лешояд. Зад камъка (който не успяхме да помръднем) се крие гробницата на И-джин.

Малко по на-юг има шпионка, в която като погледнеш, се вижда същия амулет с девил фейса и йероглифа.

А на север има дупка в стената. Джем пробва да пълзи в дупката и по едно време настъпи някакъв прешър плейт, парче от целия коридор се завъртя и халфлингът се оказа в капан без изход. Ние предположихме, че спасението е в малката стая срещу шпионката. Там имаше сянка (неагресивна) и малка каменна чешмичка със зеленикава течност. Slake your shadow at the font. Накратко отговорът на загатката беше да почнеш да пиеш от течността, което сянката повтаря, но течността изчезва без реално да я пиеш (само се правиш). Накрая сянката и теността изчезнаха и на тяхно място се появи едно немагическо кристално око с оранжев ирис.

Очевидно Жоровото спасение не беше тук, затова Пси пропълзя в по-южната дупка в стената и там откри скелет на dragonborn, който имаше някакво странно +1 оръжие (което Бъбълс взе ич да не е) и явно беше от компанията на жълтия флаг (лорд Брекзит и сие). В трупа също намерихме немагическо кристално око с червен ирис. Пси намери прешър плейта, върза трупа и го изтегли така че да се активира капанът. Това доведе до ново разместване на коридорите и – хоп – Джем се показа на хоризонта.

Сега беше време да отворим гробницата на И-джин. Назря план. Предположихме, че, ако първата стъпка е на квадратче с лешояд, то може би не е задължително да почва от вратата. Йенфир се качи нагоре и се пусна от девилфейса, така че да кацне на баржата. Оттам скочи на квадратче с лешояд, а пък Пси гледаше шпионката. Там амулетът се промени с друг символ и се досетихме, че това е правилният път. Поразходихме Йенфир малко по квадратчетата ползвайки подсказката от шпионката и в един момент, камъкът се отмести и златният саркофаг се отвори сам. Там имаше рог на алмираж (заек еднорог) и решихме, че Йенфир е правилният човек. Той допусна духа на И-Джин до себе си и получи следните бонуси:

Самият айтем беше Wand of Wonder (чийто дескрипшън е баси мамата). Като цяло И-джинката е доста хаотичен и се надявам това да не попречи на партито ни да изпълни куеста, ама кво толкова – нали е забавно.

Ебати циганията, заклеам се.

 Вече понадъхани и напомпани се върнахме в южния коридор и продължихме на запад. Там коридорът свършваше със стена и продължихме през дупката в стената. Там пътят бе запречен от метален лист с лице на минотавър (оказа се, че е капан). Вдигнахме го нагоре (сетвайки трапа) и продължихме към другия коридор.

Там ОТНОВО имаше дупка в стената, която гледаше към една цилиндрична стая (като обърнато буре) с много девил фейсове с горящи очи. За тук подсказка нямаше и съответно Бъбълс, Йенфир и Джем влязоха вътре. Зад нас се появи магическа каменна стена, а пък вратата отсреща се залости посредством някакви механизми. Самият трап беше доста хитър – вратата се върти около оста си и ти прави демидж. Джем и Йенфир се спасиха с летене, Бъбълс пояде малко бой, ама Джем кастна wall of force и вече и Бъбълс беше спасен. Докато се чудехме как да продължим, гадните демонски лица с горящите очи ни кастнаха blind и то перманентен. Джем и Йенфир изкусаха по едно проклятие. Отговорът беше отново в спасителният Джин, който кастна passwall и се спасихме. С това третата му магия беше изчерпана и той сви сърмите и изчезна. Ние пък си поиграхме малко на restoration и оправихме нещата до както бяха.

Тук и приключихме и сега осъзнавам колко много минахме. Как ще продължаваме – не знам!