Tomb of Annihilation – 23 – I was not in control of this situation, Morty

И така, настана време за малко неделно писане на думи, за да отразя сесията, която изиграхме в четвъртък (16 май). Като преглеждам старите дати на блога, общо взето по това време миналата година сме започнали Tomb of Annihilation. Момчета, 23 сесии за 1 година хич не е зле. И  по-важното е, че вече сме експлорнали 3 нива на донжона и остават още…ъ-ъ-ъ…две…май?

Както и да е, ето какво се случи.

След опасния епизод с центруфугата, решихме, че ще се върнем назад, за да експлорнем двата коридора от нивото, които до този момент не сме. Върнахме се към главното стълбище и някой забеляза, че надолу вече се вижда дъното на донжона (или поне на стълбището). Разгледахме и се оказа, че 1-2 нива под нас има 4 4-ръки гаргойлета, които, по всичко личи, ни чакат да им дойдем. Внимателно решихме да не го мислим все още и тръгнахме по коридора на запад.

Само след малко забелязахме две ниши, в които седяха два Tomb Guardian-a вързани заедно с 1 верига. Джем пробва невидим да се пусне покрай тях, но те го чуха и започнахме битка. Въпросната битка беше особено тежка, защото бяхме леко забравили, че сме поизцедени от предната сесия и имаше доста падане, ставане, тактическо оттегляне, батълфийлд контрол и т.н., но най-сетне Бъбълс лъкна и поряза единия с пауър атаката, така че да го свали. Това доведе до рухването и на другия и ние се досетихме, че явно са имали общ хелт пуул.

Тук се посмяхме малко и си припомнихме великата сцена от Rick & Morty:

След още малко футове завихме на север и достигнахме гробницата на Kubazan – the froghemoth. Там имаше фрески на едната стена описващи интересен ритуал и някои хайлайти от житие-битието на Кубазан. Припомнихме си подсказката на Асерерак – the walls of history tell all и Бъбълс се захвана да повтаря ритуала. Имаше няколко момента, където може да се подхлъзнеш, но ние вече сме изпечени и преминахме изпитанието без засечка. Стоян толкова се впечатли, че ни разказа какво щеше да стане, ако нещо бяхме объркали и…общо взето беше ТПК. Тогава вече и ние се понасрахме. Саркофагът се отвори,Бъбълс посегна към магическите bracers и бе обладан от духа на Кубазан.

Самите брейсъри се оказаха of archery, но пък кво толкова – Ани ги взе и продължихме напред. Коридорът на запад свършваше в стая, в която имаше завеса с нарисувана картинка на няколко аристократи пируващи около маса. Йенфир пусна окото под завесата и зад нея имаше още една завеса, която беше сходна, но сцената не беше толкова щастлива. А зад втората завеса – имаше трета, където аристократите вече се биеха. Разбира се, всичко беше нарисувано с психарски детайли, които не бих могъл да пресъздам достоверно. Бъбълс пусна един дитек мьежик и видяхме, че на третата завеса има енчантмент. Предположихме, че тази магия ще  ни накара да се бием един друг и си плюхме на петите. Може пък и да има съкровища в тази зала, кой знае, но ние не посмяхме да влезем навътре.

Остана само един неексплорнат коридор и той беше дупката в стената при водната част от нивото. Полазихме по него и след малко излязохме в огромна дълга и дълбока стая с два балкона в двата края и малко супер марио платформ джъмпинг. Вързахме се с въжета и успешно всички преминаха към отсрещната стена. Там дръпнахме лоста, което отвори ръцете на демона отсреща и кастна confusion на част от партито и за щастие никой не умря. Изчакахме народа да се оправи и направихме сложна схема как да вземем нещата от ръцете на демона. Те се оказаха пак две кристални очи – с бял ирис и с ален. Вече имаме 4. Докато пиша това, ми хрумна една идея – дали да не се върнем при козела човек от yellow banner company и да не му направим един speak with dead.

После продължихме в коридора и стигнахме до един пит с клей голем, две статуи и един постамент без статуя. Там приключихме и се надявам да продължим скоро.

П.С. Сетих се, че имаме още една подсказка за това ниво - "Right the gods". Хммм....къде ли може да се ползва?

П.П.С. Ето и картите за това ниво - ъпдейтнатата готина професионална карта и драсканиците ми от таблета на Марто.