Tomb of Annihilation - 28 - Две души за колекцията на Асерерак

И така, в приятната сряда вечер се събрахме в намален състав от мен и Марти, за да доиграем тежката битка с дяволите в стаята на златния мастодон. Подредихме фигурките, от които бяха останали 1 spine devil, 2 bearded devils и 2 barbed devils. Основното комбо, което ползвахме беше килър магията на Марто (sickening radiance) и стената на Жоро. Бъбълс също пусна малко spirit guardians, за да бие девилите и да ги бави.

Излишно е да казвам, че цялата сесия беше тази една битка....

Сражавахме се геройски и след всеки рунд идваха още и още гадове. Дойде и един Horned devil (CR11) и една Erinyes (CR12). Поизвадихме късмет, имаше много падане, ставане и т.н. Похабихме всички останали спасения, за да държим Джем жив с неговата стена (проблемът беше, че, ако избягат от стената излизат от sickening radiance-a), но въпреки това изпопадахме. Използвахме constrictor snake-a за допълнителен демидж и още общо взето каквото се сетим.

Хорнед девила беше много тегав и удряше много лошо, но умря от exhaustion. Най-сетне остана erinyes-ката и Марто - всички други бяха напопадали. Марто хитро се блинкваше и общо взето сам я преби, след като тя беше хапнала малко демидж от Бъбълс, стената и сикънинг рейдиънса. Тя искаше честен двубой с Марто и докато той беше в етириъл плейна тя направи демидж на падналия Джем, който така изгуби един дет сейв.

На следващия ход хвърлихме Ани и Джем, които и двамата бяха на два сейва и два фейла и......

.....

....

не успяхме. 

Съжалявам, момчета...доста се постарахме да избегнем ТПК и честно казано на тая битка, имам чувството, че направихме всичко по силите си, но зарът не беше с нас. 

След като Йенфир преби оная пача, стана ред и за последното хвърляне на дет сейв и за щастие Бъбълс успя да се спаси. Марто го вдигна с поушън и от стените се материализира още една фигура - Омуанският герой, който громи дяволите по стенописите. Беше малко ъндед, безспорно поробен от Асерерак. Той ни даде омуанската чаша-череп (помните ли гадженцето на Йенфир - тя ни каза, че това е символът на властта в Ому). Написахме си един експириънс и следващия път ще решаваме кои айтеми да прибираме.

RIP Ани, RIP Джем.

Ефектите на близкия Соулмонгър правят рейзването невъзможно (каза Стоян). Обсъдихме кои са вариантите да се продължи нататък с нови герои:

0. Някой от ония идиоти с жълтото знаме...този вариант приключи, защото намерихме всички и те са дед.

1. Някой от ония в огледалото - имаше един северняк, един дроу и двойка омуански воин с бодигарда си минотавър.

2. Герой в стазис от колекцията на Асерерак (не знаем нито къде, нито как се стига до тях все още).

3. Сюжетна нишка, чрез която някой може да бъде клониран. (също никаква представа как и къде става това).

Предполагам за варианти 2 и 3 трябва да ги изговорите със Стоян, а пък за вариант 1 може да се включите (почти) веднага.

До следващия път! 

Tomb of Annihilation – 27 – Ooooh, what does this button do?

И ето, че с малко спонтанна организация ударихме още една сесийка по Tomb of Annihilation. Съставът беше, както е модерно напоследък – пълен и следва кратко описание на случките.

Започнахме от миналия път – в южния коридор на 5 ниво на гробницата, където взехме един много червен много магически рубин от зад танка. Озовахме се в леко патова ситуация и решихме да разгледаме какво има зад лилавото перде в края на коридора. Йенфир погледна с окото и там видяхме отново загадка – каменно гаргойле с 4 ръце. Едната бе счупена и всичките сякаш са държали нещо. Имаше разбира се и дежурното стихче:

Three I need

Then three more

Three more still

Opens the door

Не измислихме нищо и отидохме да разузнаваме на север. Върнахме се към сервизното стълбище и отворихме вратата на изток. Пред нас се разкри огромно подземно езеро пълно със светещи раци. Видяхме, че петоъгълните стаи са гигантски зъбни колела, а коридорите, които ги съединяват са като тръби между тях. До вратата имаше кейче с две лодки, но от тях светеше на трансмютейшън и не посмяхме да ги докоснем от страх да не ни превърнат на жаби. Имаше и също лост с клетка, която изглежда може да се ползва за потапяне в езерото.

Отидохме към втората стая-зъбно колело и там имаше ужасна воня, локва сива слуз (която се намира навсякъде из нивото) и по стените имаше изографисани 5 черни дракона, които се оказаха всъщност добре замаскирани пръскачки.

На запад стигнахме до контролната стая, където видяхме следното табло:

Дръпнахме ръчката и естествено, че активирахме капана и от тръбите потече смъртоносната слуз. Натиснахме червения бутон и РАЗБИРА СЕ, че вратата зад нас се хлопна. Червената врътка беше малко по-интересна, защото чрез нея можехме телепатично да комуникираме с някакво създание, което даже имаше и име, но Марти го е шифрирал качествено и не мога да му разчета. Новият ни другар живее в езерото и като цяло беше благосклонен към нас. Каза ни за газта на север от централната стая. Двигателят, който е изходът надолу е на север от дясната стая, а пък на юг от нея се намира златният слон, където май има съкровища.

В сладки приказки пътьом успяхме да запушим тръбите, което ресетира капана и се спасихме. Оказа се, че сините бутон и врътка управляват движението на стаите. Премислихме как да стане судокуто и да успеем всички да минем, но решихме Жоро да остане и да управлява стаите. Той повъртя, ние отидохме в средната стая и там действително ни лъхна на отровен газ, който на всичкото отгоре събуди и растенията и те се консолидираха в shambling mounds, които ние бихме отдалеч и те се оттеглиха. Жоро врътна още веднъж стаите и стигнахме до третата стая. Там имаше 5 гардероба, които лъхаха силно на конжурейшън с картинки на различни кофти неща – хобгоблини биещи се с орки, някакъв часовник, найт хег с човешко бебе, оковани хора във вериги и т.н. Над изхода към двигателя имаше 5 червени кристала с формата на капка кръв. Самата врата към двигателя беше затворена с адамантиева решетка.

Продължихме към слона и в стаята наистина имаше един голям златен мастодон, когото И-джин незабавно пожела да поязди и почна да тормози Йенфир. На стените имаше множество сцени на това как чултански воин се бие с най-различни дяволи. На врата на слона имаше отвор с формата на звезда. Хм….айде пак обратно до контрол руума, счупихме ръчката, измислихме как всички да отидем до 3-тата стая и сложихме звездата в отвора. Последва капан (разбира се) и рунд след рунд почнаха да се споунват различни девили – от по-слаби към по-силни.

FUCK.

Марто изигра една доста добра магия, която ги гърчи здраво и им дава exhaustion, но все пак битката беше сложна стана късно и ще я доиграваме следващия път. Ето и снимка:

Tomb of Annihilation – 26 – Бат Георги, задушавам са!

И така, след епичната Битка в Батулия и няколко провалени опита за игра, най-сетне се събрахме да джиткаме ДнД и продължаваме да навлизаме все по-надолу в Томба. Съставът беше пълен, казахме си без джънк, сгънахме три чипса, и всичко беше ШЕС.

Започнахме с поглед надолу към шийтовете ни и се оказа, че от толкова кусане на файърболи сме кой на 1, кой на 6 кръв и решихме да рестваме. Избрахме стаята със саркофага на Непака, полегнахме иииии се оказа, че има секретна врата в стената, от която излезе един 4-рък гаргойл. Успяхме с известни затруднения да го победим и взехме вкусните 1000 експириънс. Оказа се, че секретната врата води до една от нишите в гробницата на Ункх. Ние я зазидахме със Stone shape и най-нагло пак си легнахме. Този път успяхме да починем като хората и възстановихме каквото трябваше.

Пътьом започнахме да разглеждаме камъка, който взехме от старинния часовник. От него мощно лъхаше на divination и ни загризаха съмнения, че това е легендарният артефакт Navel of the Moon, но имахме неразбория относно това как се идентифицират артефакти в това издание на ДнД и си останахме само с догадките, защото никой не може да каства identify от нас. Също така, имаше и известна дилема дали да викаме Артъс Симбер, но се опасяваме, че той ще дойде, ще ни вземе артефакта и ще си ходи, което не ни се видя много пичовско и затова нека сам си троши главата как да си дири гаджето.

Решихме, че нещо готино има в стаята с лавата и нахълтахме всички вътре. Разбира се, оказа се, че има капан, от отворите в тавана ни покапа лава, ние загасихме свещта и хоп – телепортирахме се в друга стая. В другата стая нямаше абсолютно никакъв въздух и резко започнахме да се задушаваме. 

На стената имаше скелет на ааракокра и в неговите кости имаше спасителни молекули въздух, с които оцеляхме и се телепортирахме в третата стая, която беше водна. Там куснахме по един охлюв и стигнахме до същинската гробница на Шагамби. Тя беше пълна с керамични воини. The Army sleeps in silence веднага се досетихме ние и Йенфир и Ани тихичко отлетяха до саркофага. Оказа се, че вътре има музикална кутия вързана с връв за капака. С хирургическа точност Ани и Йенфир отстраниха опасността, вътре имаше мандолина и 5 немагически скъпоценни камъка. Взехме луута и се отправихме към северната руна, която ни телепортира до счупеното огледало.

Йенфир се опита да вземе мандолината с голи ръце и да бъде обладан от Шагамби, но, уви скапаният заек отново надделя. От друга страна, Ани успя и изгуби Обулака, но спечели една атака бонус на ход, което допълнително разстрои Марто.

С това вече обиколихме всичките гробници на деветте бога. Позачудихме се дали да не се пробваме да вземем короната с черния опал, но решихме, че стига толкова и по сервизното стълбище се спуснахме надолу. Там вече подсказки нема.

От стълбището тръгнахме на юг и прескочихме някаква гнусна локва, която несъмнено беше death trap. Излязохме през секретна врата и в коридора на север стигнахме до петоъгълна стая с метални стени и пълна с растения и слуз. В средата има някаква съмнителна пръскачка, а на тавана видяхме шахтата, която беше в центъра на 4 ниво. Решихме да разучим на юг и поехме към Т-образния коридор.

Там имаше надпис с кръв Awaken Nepaca, а самият коридор имаше изобразени барелефи на животни, които се кланят на черна звезда. В източния си край завършва с лилаво перде, а на стената имаше ключалка. Супер много се мъчихме да я отключим, но не стана и от западния край дойде един танк. Ама баш танк, който тръгна да ни мачка. Зад него имаше секретна врата и от там Джем взе един яко мощен магически рубин и с мощна магия успя да направи демидж на танка и да се прибере обратно в коридора.

На този етап приключихме и нямам търпение да продължим експлорейшъна на гробницата. Нещата стават все по-трудни, но ние сме добре подготвени, а и все още имаме две спасения (проверих блога специално), така че – ЛЕЦ ГОУ!