И ето, че с малко спонтанна организация ударихме още една
сесийка по Tomb of
Annihilation. Съставът беше, както е модерно напоследък – пълен и следва
кратко описание на случките.
Започнахме от миналия път – в южния коридор на 5 ниво на
гробницата, където взехме един много червен много магически рубин от зад танка.
Озовахме се в леко патова ситуация и решихме да разгледаме какво има зад
лилавото перде в края на коридора. Йенфир погледна с окото и там видяхме отново
загадка – каменно гаргойле с 4 ръце. Едната бе счупена и всичките сякаш са
държали нещо. Имаше разбира се и дежурното стихче:
Three I need
Then three more
Three more still
Opens the door
Не измислихме нищо и отидохме да разузнаваме на север.
Върнахме се към сервизното стълбище и отворихме вратата на изток. Пред нас се
разкри огромно подземно езеро пълно със светещи раци. Видяхме, че петоъгълните
стаи са гигантски зъбни колела, а коридорите, които ги съединяват са като тръби
между тях. До вратата имаше кейче с две лодки, но от тях светеше на трансмютейшън
и не посмяхме да ги докоснем от страх да не ни превърнат на жаби. Имаше и също
лост с клетка, която изглежда може да се ползва за потапяне в езерото.
Отидохме към втората стая-зъбно колело и там имаше ужасна
воня, локва сива слуз (която се намира навсякъде из нивото) и по стените имаше
изографисани 5 черни дракона, които се оказаха всъщност добре замаскирани
пръскачки.
На запад стигнахме до контролната стая, където видяхме
следното табло:
Дръпнахме ръчката и естествено, че активирахме капана и от тръбите
потече смъртоносната слуз. Натиснахме червения бутон и РАЗБИРА СЕ, че вратата
зад нас се хлопна. Червената врътка беше малко по-интересна, защото чрез нея
можехме телепатично да комуникираме с някакво създание, което даже имаше и име,
но Марти го е шифрирал качествено и не мога да му разчета. Новият ни другар
живее в езерото и като цяло беше благосклонен към нас. Каза ни за газта на
север от централната стая. Двигателят, който е изходът надолу е на север от
дясната стая, а пък на юг от нея се намира златният слон, където май има
съкровища.
В сладки приказки пътьом успяхме да запушим тръбите, което
ресетира капана и се спасихме. Оказа се, че сините бутон и врътка управляват
движението на стаите. Премислихме как да стане судокуто и да успеем всички да
минем, но решихме Жоро да остане и да управлява стаите. Той повъртя, ние
отидохме в средната стая и там действително ни лъхна на отровен газ, който на
всичкото отгоре събуди и растенията и те се консолидираха в shambling mounds, които ние бихме
отдалеч и те се оттеглиха. Жоро врътна още веднъж стаите и стигнахме до третата
стая. Там имаше 5 гардероба, които лъхаха силно на конжурейшън с картинки на
различни кофти неща – хобгоблини биещи се с орки, някакъв часовник, найт хег с
човешко бебе, оковани хора във вериги и т.н. Над изхода към двигателя имаше 5
червени кристала с формата на капка кръв. Самата врата към двигателя беше
затворена с адамантиева решетка.
Продължихме към слона и в стаята наистина имаше един голям
златен мастодон, когото И-джин незабавно пожела да поязди и почна да тормози
Йенфир. На стените имаше множество сцени на това как чултански воин се бие с
най-различни дяволи. На врата на слона имаше отвор с формата на звезда. Хм….айде
пак обратно до контрол руума, счупихме ръчката, измислихме как всички да отидем
до 3-тата стая и сложихме звездата в отвора. Последва капан (разбира се) и рунд
след рунд почнаха да се споунват различни девили – от по-слаби към по-силни.
FUCK.
Марто изигра една доста добра магия, която ги гърчи здраво и
им дава exhaustion, но
все пак битката беше сложна стана късно и ще я доиграваме следващия път. Ето и
снимка:
Няма коментари:
Публикуване на коментар