Tomb of Annihilation – 32 –Червените слънца на омразата

Уау, ето, че стигнахме до този етап. Почти година и нещо след началото преминахме през купища изпитания, прекосихме цял полуостров в търсене на артефакта Соулмонгър, пребродихме руините на Ому и най-сетне минахме всичките 6 нива на най-бруталния дънджън, който някога сме играли. Като се замисля, това беше и най-дългото приключение, което изобщо сме играли някога. Определено много сефтета за иначе доста продължителната ни ролева кариера.

И така, понеделник следобяд, в пълен състав, джънкът е на масата, фигурките са подредени и започнахме, от където приключихме миналия път – хвърляхме инициатива срещу гигантското ъндед бебе, което се оказа, че се нарича Атропал. Тук реших да заложа на сигурно и отново направих облог, че ако го победим блог постът ще е 1000 думи.

Самият атропал беше много интересна гад и определено ни изпоти. Имахме доста чудене дали изобщо можем да го убием, защото решихме, че може би Соулмонгъра го захранва и трябва да прекъснем връзката между тях, за да имаме прогрес. Оказа се, обаче, че и СМ също отвръща на удара и правеше немалък демидж с пипалата. Отделно бебето имаше някаква ъндед аура, която цъкаше демидж и бързо ни изкара извън мелето. И на всичкото отгоре малката гад имаше legendary action и направо ни разцепваше с тегави магии в нашите ходове. За наше щастие, благодарение на добър чек от Жоро, бързо открихме, че има vulnerability към radiant. За още по-голям късмет Бъбълс почна да го пуца с такъв тип демидж отдалеч, а пък Марто успя да си направи комбото дето е веднъж на 3 сесии и му вкара към 120 от един удар.

Все пак гадта почна лека полека да ни сваля един по един, въпреки, че го бяхме поступали здраво. Паднаха Джем и Йенфир, а Бъбълс беше на 24 кръв. Гадта хвърли легендарен екшън и го остави на 1 кръв! Беше един ход или смърт…Добре, че Ани се беше залепила за него и успя некак си от 3 атаки да направи 5 демидж!

Финал! Атропалът се стовари в лавата и пипалата от Соулмонгъра се отделиха от него. В този момент зад нас чухме стъпки и видяхме – кой – нашият добър приятел Еку, обзет от страдание и (както Йенфир видя с телепатичния  шлем) решен да умре. Оказа се, че нашият графит от Сесия 10 („Еку е предател, кур за Еку“) всъщност е бил много точна оценка на ситуацията. Бедният човечец беше водил приключенци, които да захранват Томба за господаря Асерерак. Обаче, взел, че довел нас – а ние сме му счупили проектчето.

„Проектчето“ е било въпросният Атропал, който той захранвал с душите на всички мъртви, за да създаде ново божество. Но ние сме се оказали твърде способни и сме провалили хитрите планове на лича. И сега Еку се притесняваше, че наказанието за него и нас ще е по-страшно и от най-страшната смърт. Той се хвърли в лавата (посъветва ни да направим същото) и душата му отлетя в соулмонгъра, където той мислеше, че Асерерак няма да го намери.

Разбира се, в този момент дойде и ШЕФА химселф – архличът Асерерак се материализира пред нас (изглежда точно както на корицата) и ни погледна с червените си очи – двете червени слънца на омразата. Разбираемо беше доста кисел и разправяше как ще унищожава хлебарки (разбирай – нас).

За наше щастие 9-те бога на Ому не бяха забравили тази мърша и ни дадоха супер велик бонус под формата на instant long rest и 250 temporary hit points. За съжаление, не можахме да се възползваме от живота на макс, поради blink-a на Йенфир и факта, че Ани стана първата 

жертва на лича и бонус точки нямаше докато се въргаляше по земята.

Самият Асерерак….е какво да кажа…беше най-челенджинг гада, който сме били изобщо. Отново имахме съмнение дали не е трик-бос, но в крайна сметка, решихме, че не е и се концентрирахме да го атакуваме. Беше супер недосегаем (at-will counterspell, купища магии 6,7,8 и 9 ниво) и преценихме, че тактиката е да го шием отблизо, но пък обикновената му атака е парализиращ тъч. Той определено ни смазваше по damage output и в един момент почна да си личи. Изпаднахме в патова ситуация, в която нашият ресурс свърши, а пък той вече имаше слаби, но все пак ефективни неща.

Цялата битка беше примесена с епични описания от Стоян, което ме изкефи на макс, и ще помня дълго. Беше супер мотивиращо да чуем как сме първите изпотили лича от 1500 години.

Както и преди се е случвало, всички налягаха (Жоро изяде един power word kill даже) и остана Бъбълс да се бие хенд ту хенд срещу него. Вече бях изгубил надежда и се оказа, че сме му направили достатъчно демидж, за да прецени, че не си заслужава да се бие с нас и … Асерерак си тръгна.

Малко бях озадачен от гледна точка на това, че едва ли щях да го убия, но от друга страна, ние така или иначе му провалихме проекта, което значи, че за него вече е все тая, ако трябва да се гони с хлебарките, за него е по-лесно да изчака още 200 години да умрем от старост, I suppose.

И така, класиката – адамантиевите мостчета колабираха (Бъбълс хвърли декстерити сейв – последното изпитание на дънджъна) и скочи на балкона. Когато Соулмонгърът беше унищожен, имахме божествена награда от това, че спасихме всичките души и можех да избирам кого да върна по телата им. Срещу 7000 опит на бройка, разбира се. Единствените тела, с които разполагахме бяха нашите и на Еку и аз избрах да върна нашите по местата и в тялото на Еку разположих душата на Артъс, който все пак ни помогна.

Соулмонгърът умря, душите бяха спасени, куестът бе изпълнен, но ние ВСЕ ОЩЕ БЯХМЕ В ДЪНДЖЪНА. Естествено, че има death trap и на излизане. Това е Tomb of Annihilation все пак. И така, преминахме през магическата мъгла  и се озовахме в една черна катедрала. Там имаше олтар, където намерихме тялото на Артъс (той се взе в ръце             , дет се вика) и имаше някакви интересни хуманоидни твари оковани. Пуснахме един, защото Бъбълс го разбираше с компрехенд-а и той ни заведе зад олтара, където имаше три пътеки, които водеха към три арки и една четвърта арка.

Клетникът ни каза, че по лилавата има парици, по златната е смесено гадно и добро, червеното е сигурна смърт, а четвъртата (която беше украсена с обгорял скелет) беше изходът. Новият ни приятел ни даде едно малко камъче и това беше от него.

Решихме, че не сме били толко път, за да нема трежър и смело тръгнахме по лилавата пътека. Тя ни пренесе в една гигантска библиотека, която се оказа, че е Библиотеката на Господин Фокс. Той нещо послъгваше, което ни озадачи, но осъзнахме, че всъщност това е нещо като Гугълски демиплейн, защото от там можеше да се намира информация за всичко. Ние се окопитихме, взехме книги за магическите предмети, които насъбрахме (Окото на Залтек, Пъпа на Луната и Черепната чаша на Чгакаре), една за Томба и една за Раз Назал и се чупирахме. Доста възпитателно, ДнД, браво  - учите децата, че истинските богатства са знанието и науката, а не ворпал мечовете.

Върнахме се обратно, минахме през другата арка и влязохме в една черна пещера. Вече забравих откъде, но подсказката беше, че „Който с обелиск идва, с обелиск си отива“. В центъра на стаята имаше басейнче от черна материя, хвърлихме камъка в него и хоп – появи се обелиск. Извадихме и амулета на Ункх (от входа) и с него – ХОП – се телепортирахме отпред. Тук ще спомена, че съм потресен от факта, че дънджънът има шанс да те шиба дори и да спечелиш.

Но както и да е – СПЕЧЕЛИХМЕ! Преминахме първото готово приключение евър, легендарния дънджън. Победихме младото божество и неговия създател. Оцеляхме от изродските капани и битки и сега сме готови да играем нещо ново.

Тук ще оставя място за размисъл за всички – какво ни се играе, но и ще изложа едно мое чувство.

И то е, че не усетих истинска развръзка на нещата. Току-що минахме най-коравото копеле евър, и се спасихме. Но пък от друга страна – струва ми се логично да продължим да играем с тези герои. Спасихме света от Соулмонгъра, но духовете на Ому направиха толкова много за нас, че ми се струва як куест да върнем Ому на омуанците. Също така магическите предмети -  изглежда, сякаш ги събирахме за нищо. Не знаем какво правят, не успяхме да ги използваме – те реално имаха функцията на красиви дрънкулки с яки имена. Според мен тук има яка почва за продължаване на историята на Бъбълс, Джем, Йенфир и Ани. Или пък само част да са същите – може и някой, ако иска да направи нов герой.

Оставям ви да помислите и да се порадвате на спомените от НАЙ-ВЕЛИКИЯ ДЪНДЖЪН ЕВЪР.

К Р А Й

Tomb of Annihilation – 31 – The Soulmonger

„Ако вземем, че бием хаговете, ще напиша блог пост от 1000 думи“

-          Аз

Да, наистина, казах го и сега трябва да запълня хиляда думи от блога с празни размишления, дълги описания и безкрайни екшън сцени, за да опиша максималният епос, който преживяхме в битката с опасните нощни вещици.

Започнахме лице в лице с ужасяващите създания. Първата беше Widow Groat – косата и беше мравуняк, а вместо очи – имаше монетки. Втората беше Baggy Nana – изчадие, което имаше чувал върху главата си и торба на врата си, от която изскачаха чат-пат различни животни (куче, змия) и тя говореше посредством тях. Третата – тарторката на триото беше Peggy Deathbells – брантия с дървен крак и медальонче от детски зъбки (то се оказа важно впоследствие).

Отпочнахме енкаунтъра, както си му е редът – с малко диалог. Питахме ги къде е Асерерак и дали ще ни допуснат да влезем през желязната врата. Те се правиха на луди и казваха, че не знаят кой е. Ние им предложихме Окото на Залтек (заострения рубин), за да ни пуснат и да не ни нападат, но аз лично имах много сериозни опасения, че нема да стане цялата тая работа. Все пак това са адски изроди и са доста chaotic и още повече evil, така че мисля си, че просто искаха да ни поробят.

Те влязоха с контра оферта – да им дадем окото И скелетния ключ, за да са сигурни, че няма да ги измамим. Моментално се досетихме какъв им беше плана – да ни вземат ключа, да се прехвърлят в етириъл плейна и да си останем с пръст в уста. Казахме им – NO DEAL и те ни нападнаха.

На всеки, който е чел монстър мануала, е ясно, че като са 3, са доста доста силни. Почнаха моментално да ни солят с магии…а ние бяхме и с дисадвантиджи…беше много много тежко. Спасението дойде от факта, че имаме два полуелфа в групата, които имат имунитет към sleep ефекти. Таргетирахме ги с флейм страйкове и малко контрол магии, докато успеем да се приближим достатъчно и да ги миризим с меле. Те все пак ни правиха демидж, но Бъбълс със spirit guardians, spiritual weapon и от време на време бадеми и пауар атака успяваше що годе да им набива демидж и да им разваля концентрациите.  Не след дълго свалихме тая с торбата на главата и нещата взеха завой в наша посока. Пеги също падна, но по покер фейса на Стоян веднага се усъмнихме, че тук има нещо гнило. Йенфир откъсна огърлицата (death bells – това са детските зъбчета, които ЯВНО я пазят от смърт) и мършата отново се изправи, за да яде шамари. Полека лека успяхме да свалим и нея и най-сетне и Widow Groat, която ИЗКАРА ВСЕКИ ЕДИН CONCENTRATION чек и така и не се даде до последно.

Разбира се, имаше и епик героизми, като събуждането на заспалия Бъбълс от уплашената Ани посредством ranged атака с хвърленият мейс на Уонго, но как да сме спокойни, че бием гадовете, ако не става всичко в последния момент и с последни сили.

След като понабихме изродите направихме една Кратка Почивка и се зачудихме как да върнем Джем в света на комуникативните хора. Кукличките ни разказаха, че знаят вълшебната вещерска отвара, която може да ни даде да надникнем в тяхната торба с души и да намерим душата на Джем. Правиха, струваха, свариха някакъв буламач и Бъбълс (с джуджешкия резистънс) сръбна малко и моментално получи халюцинации.

Бъбълс бръкна в торбата с душиките, намери тази на Джем, плюна в шепа и му я залепи със сочен задвратник. Гномът моментално падна на земята и заспа.

Също така имаше и малко роулплей момент с един от Company of the Yellow Banner – паладинът драгонборн. Той помоли душата му да бъде пратена към Хелм, но имахме опасения, че е възможно в такава близост до Соулмонгъра, всяка безпризорна душа да бъде засмукана и затова го оставихме в торбичката. Освен това, той сподели изобщо чий са го дирили в дънджъна  и се оказа, че всъщност те не са търсили Соулмонгъра, дори не знаели какво е това, ами търсили Окото на Залтек. Което го имаме. Паладинът ни помоли да го донесем в Неверуинтер, на доковете при някакъв орк. Seems legit. А какво прави – дори те самите не знаят. Каков тъжен начин да си отидеш, дейба.

Имаше и още една душичка, на някакъв клетник were-T-rex, но с него нещо не ни се получи ролплея и отебахме.

Както и да е, отворихме вратата и влязохме в съседната зала – гигантско помещение с лава на пода и три метални мостчета, които държат огромен цилиндър, в който се джуркат изтерзаните души на смъртните и посредством няколко пипала захранват едно гигантско ъндед бебе. Ето го, СОУЛМОНГАРА. Видът му беше ужасяващ, а още по-кретенското беше, че хич не ми стана ясно какво се очаква да го направим. Изглежда всеки от боговете имаше мнение. Кубазан каза на Бъбълс, че сега е моментът да паднем с героична жертва (нещо, на което не съм супер фен). Шагамби каза на Ани да трепем немъртвата мърша, а пък И-джин каза на Йенфир да ходим да чекаутнем съмнителната мъгла.

В края на залата има и някаква мъгла с conjuration магия, която подозираме, че телепортира на някъде (може би това е изходът от гробницата) и няколко балкона, натъпкани с най-различни личовски филактерии. Ние метнахме една в лавата, ама ни добъзя, че ще дойдат dread wraith-ове отнекъде и се отказахме.

За 34809534-ти път бяхме забили. Чудихме се какво да правим и най-сетне Бъбълс си направи оръжието адамантиево и изхака Соулмонгъра. В този момент бебето се събуди, погледна ни с нечовешки поглед и …. Следващия път ще хвърляме инициатива.

Изглежда Асерерак е организирал цялата тая изродия, за да може да захрани това ъндед бебе с души. Защо? Никаква представа. Какво печели? Никаква представа. Това все пак е epic planeswalking lich. Каквото и да кажа ще е малко. А съдейки по това, още не съм достигнал хиляда думи…

При всички положения, ще доиграваме, докато не стане. Би било наистина прекрасно и Джем да може да играе в тази битка, защото имаме нужда от повече firepower. А, ето, че стигнах хиляда думи. Лека нощ, деца!

Tomb of Annihilation - 30 - Скелетният ключ

Датата е 12 септември и след известна паузичка от месец, месец и нещо, отново сме в БЛО, където се потапяме в дълбините на смъртоносната гробница на унищожението за юбилейната ни тридесета сесия. Като се замисля, не бяхме имали 30 сесии по нито една кампания досега. Според записиките в блога, дори легендарната кампания за ГАУНАДУУУР приключи на сесия номер 29.

Яко, а?

И така, локацията я казахме, съставът беше без Жоро и започнахме на шесто ниво от томба, в скривалището на едни три "сестри". Трите куклички, които ни предупредиха да се махаме бяха малко момиченце цялата в игли, глинена кукла без лице и маймунка с колело без крака. Оказа се, че това са душите на омуански деца, поробени от трите сестри - sewn sisters, които, както казах миналия път, тотално са един ковен хагове. За да се продължи напред в дънджъна трябва да се отворят пет ключалки, които всичките са с различни символи - триъгълник, квадрат, петоъгълник, шестоъгълник и осмоъгълник. В този момент се сетих за безмислените скелети,които сновяха като мухи без глави из дънджъна и как на челата им имаше триъгълници, квадрати и с две думи същите фигури. Питахме децата-кукли и те казаха, че ключалките се отварят със "скелетният ключ".

Лицето ти, когато разбереш, че трябва да се върнеш до левел 2 на дънджъна

По-тарикатското, обаче е, че самите ключалки не са открити, ами има 5 врати (със съответните символи), където се минава през някакви изпитания, за да стигнеш до ключалката. Пътьом намерихме и Джем, който беше затворник на хаговете, но хич не беше на себе си, нямаше спомени и беше изцеден като паста за зъби късно вечер, когато не ти се слиза да търсиш денонощна аптека. Брейкаутнахме Джемката и потънахме в размисли какво да правим и в какъв ред. В крайна сметка решихме да се върнем до черепа с ринга на 5 ниво и Бъбълс го издърпа. Ефектът, който разрушава броните спря, но твърде късно, либе за китка. По-интересното беше, че след малко отнякъде се дотътри единият скелет. После вторият, после още един и за няколко минути събрахме дружинката скелети без са трябва да ходим нагоре (това така или иначе щеше да е логистичен проблем).

Върнахме се обратно и трите куклички ни дадоха чармове - Бъбълс разбира езици, Ани може да каства etherealness, а пък Йенфир няма нужда да яде. Също ни раказаха, че в следваща зала има някакво гигантско бебе. (?!).

...И почнахме челинджите. Общо взето бяха типични пъзели и не мисля, че си заслужава да задълбаваме много върху тях, макар че ни поизпоитиха. По-лошото беше, че Ани и Бъбълс получихме дисадвантаджи БЕЗ СЕЙВ. Йенфир също получи дисадвантидж на всичко, но поне имаше сейв. Имаше четене на гатанка наобратно, палене на свещи в огледалото, Ани трябваше да ползва етириъл плейна и имаше една маса с отровна храна. 

Както и да е, дръпнахме няколко лоста, разкрихме ключалките, залепихме челата на скелетите и .... дойдоха сестричките. 

Поне тая сесия цялата я минахме. От тука насетне сейв гейм след всяка битка :D