„Ако вземем, че бием хаговете, ще напиша блог пост от 1000 думи“
-
Аз
Да, наистина, казах го и сега трябва да запълня хиляда думи
от блога с празни размишления, дълги описания и безкрайни екшън сцени, за да
опиша максималният епос, който преживяхме в битката с опасните нощни вещици.
Започнахме лице в лице с ужасяващите създания. Първата беше Widow Groat – косата и беше
мравуняк, а вместо очи – имаше монетки. Втората беше Baggy Nana – изчадие, което имаше чувал
върху главата си и торба на врата си, от която изскачаха чат-пат различни
животни (куче, змия) и тя говореше посредством тях. Третата – тарторката на
триото беше Peggy Deathbells –
брантия с дървен крак и медальонче от детски зъбки (то се оказа важно
впоследствие).
Отпочнахме енкаунтъра, както си му е редът – с малко диалог.
Питахме ги къде е Асерерак и дали ще ни допуснат да влезем през желязната
врата. Те се правиха на луди и казваха, че не знаят кой е. Ние им предложихме
Окото на Залтек (заострения рубин), за да ни пуснат и да не ни нападат, но аз
лично имах много сериозни опасения, че нема да стане цялата тая работа. Все пак
това са адски изроди и са доста chaotic
и още повече evil, така
че мисля си, че просто искаха да ни поробят.
Те влязоха с контра оферта – да им дадем окото И скелетния
ключ, за да са сигурни, че няма да ги измамим. Моментално се досетихме какъв им
беше плана – да ни вземат ключа, да се прехвърлят в етириъл плейна и да си
останем с пръст в уста. Казахме им – NO DEAL и те ни нападнаха.
На всеки, който е чел монстър мануала, е ясно, че като са 3,
са доста доста силни. Почнаха моментално да ни солят с магии…а ние бяхме и с
дисадвантиджи…беше много много тежко. Спасението дойде от факта, че имаме два
полуелфа в групата, които имат имунитет към sleep ефекти. Таргетирахме ги с флейм страйкове и малко контрол
магии, докато успеем да се приближим достатъчно и да ги миризим с меле. Те все
пак ни правиха демидж, но Бъбълс със spirit guardians, spiritual weapon и от време на време бадеми и
пауар атака успяваше що годе да им набива демидж и да им разваля
концентрациите. Не след дълго свалихме
тая с торбата на главата и нещата взеха завой в наша посока. Пеги също падна,
но по покер фейса на Стоян веднага се усъмнихме, че тук има нещо гнило. Йенфир
откъсна огърлицата (death
bells – това са детските зъбчета, които ЯВНО я пазят от смърт) и мършата
отново се изправи, за да яде шамари. Полека лека успяхме да свалим и нея и
най-сетне и Widow Groat, която
ИЗКАРА ВСЕКИ ЕДИН CONCENTRATION чек и така и не се даде до последно.
Разбира се, имаше и епик героизми, като събуждането на
заспалия Бъбълс от уплашената Ани посредством ranged атака с хвърленият мейс на Уонго,
но как да сме спокойни, че бием гадовете, ако не става всичко в последния
момент и с последни сили.
След като понабихме изродите направихме една Кратка Почивка
и се зачудихме как да върнем Джем в света на комуникативните хора. Кукличките
ни разказаха, че знаят вълшебната вещерска отвара, която може да ни даде да
надникнем в тяхната торба с души и да намерим душата на Джем. Правиха,
струваха, свариха някакъв буламач и Бъбълс (с джуджешкия резистънс) сръбна
малко и моментално получи халюцинации.
Бъбълс бръкна в торбата с душиките, намери тази на Джем,
плюна в шепа и му я залепи със сочен задвратник. Гномът моментално падна на
земята и заспа.
Също така имаше и малко роулплей момент с един от Company of the Yellow Banner – паладинът
драгонборн. Той помоли душата му да бъде пратена към Хелм, но имахме опасения,
че е възможно в такава близост до Соулмонгъра, всяка безпризорна душа да бъде
засмукана и затова го оставихме в торбичката. Освен това, той сподели изобщо
чий са го дирили в дънджъна и се оказа,
че всъщност те не са търсили Соулмонгъра, дори не знаели какво е това, ами
търсили Окото на Залтек. Което го имаме. Паладинът ни помоли да го донесем в
Неверуинтер, на доковете при някакъв орк. Seems legit. А какво прави – дори те самите не знаят. Каков тъжен
начин да си отидеш, дейба.
Имаше и още една душичка, на някакъв клетник were-T-rex, но с него нещо не ни се
получи ролплея и отебахме.
Както и да е, отворихме вратата и влязохме в съседната зала –
гигантско помещение с лава на пода и три метални мостчета, които държат огромен
цилиндър, в който се джуркат изтерзаните души на смъртните и посредством
няколко пипала захранват едно гигантско ъндед бебе. Ето го, СОУЛМОНГАРА. Видът
му беше ужасяващ, а още по-кретенското беше, че хич не ми стана ясно какво се
очаква да го направим. Изглежда всеки от боговете имаше мнение. Кубазан каза на
Бъбълс, че сега е моментът да паднем с героична жертва (нещо, на което не съм
супер фен). Шагамби каза на Ани да трепем немъртвата мърша, а пък И-джин каза
на Йенфир да ходим да чекаутнем съмнителната мъгла.
В края на залата има и някаква мъгла с conjuration магия, която подозираме, че
телепортира на някъде (може би това е изходът от гробницата) и няколко балкона,
натъпкани с най-различни личовски филактерии. Ние метнахме една в лавата, ама
ни добъзя, че ще дойдат dread
wraith-ове отнекъде и се отказахме.
За 34809534-ти път бяхме забили. Чудихме се какво да правим
и най-сетне Бъбълс си направи оръжието адамантиево и изхака Соулмонгъра. В този
момент бебето се събуди, погледна ни с нечовешки поглед и …. Следващия път ще
хвърляме инициатива.
Изглежда Асерерак е организирал цялата тая изродия, за да
може да захрани това ъндед бебе с души. Защо? Никаква представа. Какво печели?
Никаква представа. Това все пак е epic planeswalking lich. Каквото и да кажа ще е малко. А съдейки
по това, още не съм достигнал хиляда думи…
При всички положения, ще доиграваме, докато не стане. Би
било наистина прекрасно и Джем да може да играе в тази битка, защото имаме
нужда от повече firepower.
А, ето, че стигнах хиляда думи. Лека нощ, деца!
Няма коментари:
Публикуване на коментар