Eberron – 10 – Няма замъци без дънджъни

Нещо напоследък ми се случва да закъснявам с писанията в блога, но това се дължи на факта, че животът ми е страхотен и съм зает с феноменални дела, а през останалото време ме мързи. Но стига толкова скромност, ето как продължиха приключенията на четиримата несретници (защо винаги играем такива?) в Роат.

След срещата с Кор, на която неуспешно преговаряхме за магически оръжия, решихме, че най-разумно е да разберем откъде точно е дошъл големът сглобен от останките на Мечовете на Свободата.

Пътьом пуснахме и един сендинг до Сам Спейд, че Кор знае къде са Вика и Дасина и, че общо взето ние сме дотам.

Рагнар ни заведе на мястото и с малко опипване и доста strength чекове успяхме да отворим секретната врата. И какво ни очаква? Дънджън, разбира се!

Поехме надолу и се озовахме в стая пълна с халюциногенна мъгла, която ни караше да ни се привиждат разни работи. С много мъки успяхме да се съберем, да се завържем за едно въже и да се доберем до стена. Някак си издрапахме до друг изход и попаднахме в помещението, където е бил сглобен големът. Там имаше доста бурета с логото на корпорация Канит пълни с части за големи.

Нататък имаше мистериозна стая с 6 шахти (някои от които отходни), която не проучихме и една стая с деактивиран капан, където имаше секретна врата, която излиза в кухнята на двореца. Решихме да изкараме акъла на готвачките по-нататък и свърнахме на юг.

Последва голяма стая с доста гербове и щитове, където двама стражи ни казаха, че е „забранено“. Имаше нещо странно в поведението им и Венци в крайна сметка ни убеди да ги нападнем с железния аргумент, че „като ги оставяме живи, после винаги имаме проблеми“. Няколко рунда по-късно се оказа, че това не са хора стражи, ами ъндед уайтове, оставени да вардят. Посбихме ги и продължихме напред през заключената врата.

Зад вратата имаше стълба и ние се покатерихме по нея. По самата стълба имаше тайни отвори за наблюдение на стаята на Белязания, библиотеката, различни спални…Най-отгоре стигнахме трапдоор, хвърлихме един височък стелт и излязохме. Там ни очакваше доста яка изненада. Имаше цял етаж от замъка, където липсваше външната стена, която отвън се виждаше като илюзия, имаше плац, където стои въздушна ладия, няколко ъндеда, като онези, които бяха в скривалището на Бухала под пазара и за десерт – гигантско знаме с лика на Червения Бухал се полюшваше от приятния бриз.

Как да не му се изкефиш! Червеният бухал е епичен противник и му се възхитих напълно. Много съм доволен, че избрахме по-скучната в известен смисъл страна в конфликта, защото мистериите около ЧБ са уникални.

Тук решихме да оставим екшъна за следващия път и да решим какво да правим.

 

Няколко дни по-късно, докато се чипках, ми хрумна една идея кой е ЧБ (или поне негов генерал). Чорната пантера Хайдит („щерката“ на краля) е моята кандидатура. Разсъдете сами…От една страна е видимо опасна чорна пантера. После е от Карнат, където са некроманти (знаем, че ЧБ действа с ъндеди) и най-сетне има пълен достъп до замъка. И най-важното…ако се окаже, че е тя, ще имаме огромни проблеми с доказването. А при Стоян никога не е лесно :D

Eberron – 09 – Broken Blade Castle

И ето, че изиграхме поредната сесия в магическия свят на Еберон. Съставът беше пълен, мястото няма нужда да го споменавам, директно пускам екшъна.

 

Започнахме в Замъка Счупен Меч, където след аудиенцията на Векнир и Краля на Бреланд (Мечока) се оттеглихме в покоите си преди утрешната ни среща с Кор (брат и съветник на краля, както и шеф на Черната Цитадела). Решихме Рагнар да поразучи малко преобразен на котка и той стигна до стаята на един от хората, които бяха при краля. Имаше голям белег на лицето, затова нека засега му викаме Белязания. Въпросният индивид бе доста изнервен от нещо, имаше доста писма в стаята му, недовършени, които започваха със „Скъпи Татко…“. Рагнар поразгледа и се чупи през прозореца. Един feather token по-късно и Рагнар успя да се захване на един перваз. В това време друидът забеляза, че някаква масивна човекоподобна фигура се запътва към покоите на нашето парти.

 

Гостът се оказа ужасяващ флеш голем, създаден от телата на познатите ни членове на Мечовете на свободата, с пришити главите им по цялото си тяло, чиито мъртви очи ни гледаха с тъпа и неумолима омраза. Сбихме го без особени проблеми и вдигнахме алармата в замъка. Пратихме един сендинг до Векнир и той дойде и съвсем откачи като видя какво става.

 

В това време стаята ни беше обследвана от Верен – гном от цитаделата, който щеше да прави доклад за сигурността. Пробвахме да го подкупим и сплашим, но не стана. Той ни каза също, че някой ни е наблюдавал, защото са намерени няколко магии в стаята.

 

На следващия ден се озовахме на закуска при Краля-мечок. Той ни питаше как да закрепи нещата с Векнир и ние опитахме да помогнем да се закрепи мир. Там беше и Карнатската му щерка Хайдит (още известна като Чорная пантера), която се включи в разговора. Останахме с впечатление, че на краля не му е лесно и като цяло не му се занимава. Отвсякъде го притискат, но нас като цяло ни хареса, даже ни покани на лов, като приключат събитията.

 

След това щерката ни заведе при Кор в Черната Цитадела. Там съветникът на краля с две думи ни разказа, че:

-          Арестът ни е поръчан от него, защото не са знаели какви сме и що сме.

-          Вика и Дасина са „при тях“ в безопасност. Двамата са се забъркали в някакъв много хай—левел заговор между корпорациите и въпреки усилията и пазарлъците ни, Кор ни предупреди да не задълбаваме повече.

-          Не ни смятат за опасност и имаме амнистия.

-          Кор знае, че сме били свързани с Мечовете, заради признанията на Петьо.

 

Ние предложихме услугите си като своеобразен Suicide Squad, но Кор вече беше една крачка пред нас и ни даде мисията да намерим самоличността на Червения Бухал.

Цялата комуникация ще бъде през свръзката, която май се оказа, че е старата ни приятелка Малика. Дадоха ни ключа от квартирата на Петьо и с това търсенето започва.

 

Последно за голема научихме, че явно е създаден в замъка и основната хипотеза е, че е вендета от Мечовете.

 

Търсенето на Бухала започва, а ние навлизаме все по-дълбоко в сивите океани на съмнителния морал.

Eberron – 08 – Двойните агенти избират страна

Ето че не бях писал в блога от доста време. Последната ни сесия беше на 22 юли, мястото беше БЛО, съставът – отново пълен и за капак дори не останахме заключени вътре. Но пък в това време сключих брак и заслужено, както правят младоженците, се оттеглих на почивка.

 

Ето и какво стана в тази вълнуваща сесия.

 

Започнахме в кръчмата където срещнахме Векнир ил-Талах и неговите хора, както и мистериозната Малика, чиято игра още не можем да разгадаем. През нощта нямаше произшествия и всички заедно се запътихме към Роат. Крънчи се опитваше да разпитва Малика по въпросите на археологията (а и да я държи под око) и тя му заяви, че Драконовото Пророчество е тотален мит, но пък имало един тип в Университета Моргрейв, който е спец по тея неща. Той се казва професор Дефтелок (поне така мисля, защото е леко размазана снимката – бел. Саш).

 

В това време на другите им хрумна гениалната идея да спретнем един „приятелски двубай“ между Векнир и Бен и по този начин да си изпълним мисията. Аз лично не бях очарован от тая идея, но щеше да е забавно така че пробвахме. Векнир, разбира се, измете пода с Бен, но драконороденият успя да го удари няколко пъти доста лошо и така спечелихме още повече от уважението му. Готино беше и това, че проведохме битката доста описателно. Също така имам идея за house-rule, която ми хрумна току-що. Ако в двубой някой каже култова реплика, да има да кажем 50% шанс да получи inspiration. Сетих се, защото имаше такава реплика, изречена от Бен след една особено свирепа атака на Векнир. „Това заболя, но Шарнската полиция бие по-лошо“.

Поставям въпроса за дискусия.

 

Също така край огъня се обсъждаше възможността, ако кралят не прояви милост към нас, да играем вместо смърт да ни заточи в източните покрайнини при Векнир, където ще грухаме много експириънс и артефакти от Зоната…тъй де, от Морнленд.

 

На идния ден влязохме отново в Роат през източната порта, където не ни разпознаха. Йови използва mage hand, за да свали постера с лицата ни. За всеки случай.

 

Отправихме се към Счупения меч. Хората на Векнир се заеха да се разполагат, места имаше за всички и ние седнахме да чакаме. Крънчи се заприказва с някакъв изобретател, който беше обграден от няколко „разпилени“ бойноковани и обмениха малко ноу-хау. Човекът се казва Мерикс Дека…(Марти, много грозно пишеш!) и е горгон на южния клон на Корпорация Канит. С добър зар на Знание научихме, че на корпорацията е забранено да произвежда нови бойноковани, но се носи мълва, че леко заобикалят правилата като послъгват, че „тези машини, които виждате са от частния резерв на корпорацията, строени още по време на войната“.

 

По едно време Бен излезе навън да се облекчи и беше срещнат от Пъстърва. Тя почна да го разпитва и той се опита да я разубеди да атакуват, но безуспешно. Фанатизмът си е фанатизъм. Тя, обаче, ни каза кои са агентите на Мечовете.

 

На мен лично ми се щеше нещата да се решат безкръвно, но нямаше как да стане. Трябваше да изберем страна. Мечовете са терористична организация, но пък пак бяха сладки. В крайна сметка, решихме да играем от Векнир и когато излезе известният певец еди-кой-си и чухме сигнала, избягахме от масата, където засвяткаха гръмотевици и битката започна. Не беше лесно да се бием с Мечовете, но те удряха лошо и бързо ни мина. Най-много се притеснявахме от това да не се забележи, че те ни наричаха предатели. Притеснението остана, тъй като не успяхме да очистим последния жив – Петьо и Векнир нареди да го арестуват, за да бъде съден.

 

В крайна сметка – със или без победа, за мен Бухалът постигна своето. Успя да демонстрира на Векнир, че Мечокът е отхлабил властта си в столицата и вместо добруването на народа се е впуснал в дворцови интрижки. Това впечатление дълбоко разстрои източния лорд и той бесен директно накара мъжете си да се въоръжат и да тръгнат към Замъка.

…………..

И така не след дълго ние се оказахме на аудиенция при Краля. Бяхме въоръжени в замъка (защото Векнир каза в прав текст, че не могат да бъдат сигурни). Тук Марти не е записал много подробно, така че разчитам на спомените на всички, за да допълня липсите в моите.

 

На аудиенцията бяха самият Крал, дъщеря му (която е от Карнат) – отново нечетимо написано име, брат му и Кор – мрачният мъж в черно, който го играе съветник на краля.

 

Векнир беше крайно емоционален и доста натрича Краля, като беше интересно, че самият Крал по-скоро му играе по свирката и е склонен на компромиси в името на добрия вкус. Векнир дори намекна за една сецесия, с което съвсем остави нещата да висят на косъм, но дружно се реши, че утрото е по-мъдро от вечерта и истинските решения ще се взимат утре.

 

Също така Векнир грам не ни прееба и ни представи точно както каза, че ще направи – като мъже на честта, които освен, че са направили голям жест към него, освен това и скочили с мечовете си да го защитават. Обяснихме за какво престъпление ни търсят (цялата неразбория с влака, Дасина и Вика) и Кралят беше склонен да ни помилва, но за зла участ (логично) се оказа напълно незапознат и делегира цялото дело на съмнителния Кор. Кралят го натисна да ни съдейства и на следващия ден имаме аудиенция с придворния паяк.

 

Всички заедно останахме да спим в двореца и тръпнем в очакване да разберем по какъв точно начин ще ни го начука съветникът на Краля.