Eberron – 08 – Двойните агенти избират страна

Ето че не бях писал в блога от доста време. Последната ни сесия беше на 22 юли, мястото беше БЛО, съставът – отново пълен и за капак дори не останахме заключени вътре. Но пък в това време сключих брак и заслужено, както правят младоженците, се оттеглих на почивка.

 

Ето и какво стана в тази вълнуваща сесия.

 

Започнахме в кръчмата където срещнахме Векнир ил-Талах и неговите хора, както и мистериозната Малика, чиято игра още не можем да разгадаем. През нощта нямаше произшествия и всички заедно се запътихме към Роат. Крънчи се опитваше да разпитва Малика по въпросите на археологията (а и да я държи под око) и тя му заяви, че Драконовото Пророчество е тотален мит, но пък имало един тип в Университета Моргрейв, който е спец по тея неща. Той се казва професор Дефтелок (поне така мисля, защото е леко размазана снимката – бел. Саш).

 

В това време на другите им хрумна гениалната идея да спретнем един „приятелски двубай“ между Векнир и Бен и по този начин да си изпълним мисията. Аз лично не бях очарован от тая идея, но щеше да е забавно така че пробвахме. Векнир, разбира се, измете пода с Бен, но драконороденият успя да го удари няколко пъти доста лошо и така спечелихме още повече от уважението му. Готино беше и това, че проведохме битката доста описателно. Също така имам идея за house-rule, която ми хрумна току-що. Ако в двубой някой каже култова реплика, да има да кажем 50% шанс да получи inspiration. Сетих се, защото имаше такава реплика, изречена от Бен след една особено свирепа атака на Векнир. „Това заболя, но Шарнската полиция бие по-лошо“.

Поставям въпроса за дискусия.

 

Също така край огъня се обсъждаше възможността, ако кралят не прояви милост към нас, да играем вместо смърт да ни заточи в източните покрайнини при Векнир, където ще грухаме много експириънс и артефакти от Зоната…тъй де, от Морнленд.

 

На идния ден влязохме отново в Роат през източната порта, където не ни разпознаха. Йови използва mage hand, за да свали постера с лицата ни. За всеки случай.

 

Отправихме се към Счупения меч. Хората на Векнир се заеха да се разполагат, места имаше за всички и ние седнахме да чакаме. Крънчи се заприказва с някакъв изобретател, който беше обграден от няколко „разпилени“ бойноковани и обмениха малко ноу-хау. Човекът се казва Мерикс Дека…(Марти, много грозно пишеш!) и е горгон на южния клон на Корпорация Канит. С добър зар на Знание научихме, че на корпорацията е забранено да произвежда нови бойноковани, но се носи мълва, че леко заобикалят правилата като послъгват, че „тези машини, които виждате са от частния резерв на корпорацията, строени още по време на войната“.

 

По едно време Бен излезе навън да се облекчи и беше срещнат от Пъстърва. Тя почна да го разпитва и той се опита да я разубеди да атакуват, но безуспешно. Фанатизмът си е фанатизъм. Тя, обаче, ни каза кои са агентите на Мечовете.

 

На мен лично ми се щеше нещата да се решат безкръвно, но нямаше как да стане. Трябваше да изберем страна. Мечовете са терористична организация, но пък пак бяха сладки. В крайна сметка, решихме да играем от Векнир и когато излезе известният певец еди-кой-си и чухме сигнала, избягахме от масата, където засвяткаха гръмотевици и битката започна. Не беше лесно да се бием с Мечовете, но те удряха лошо и бързо ни мина. Най-много се притеснявахме от това да не се забележи, че те ни наричаха предатели. Притеснението остана, тъй като не успяхме да очистим последния жив – Петьо и Векнир нареди да го арестуват, за да бъде съден.

 

В крайна сметка – със или без победа, за мен Бухалът постигна своето. Успя да демонстрира на Векнир, че Мечокът е отхлабил властта си в столицата и вместо добруването на народа се е впуснал в дворцови интрижки. Това впечатление дълбоко разстрои източния лорд и той бесен директно накара мъжете си да се въоръжат и да тръгнат към Замъка.

…………..

И така не след дълго ние се оказахме на аудиенция при Краля. Бяхме въоръжени в замъка (защото Векнир каза в прав текст, че не могат да бъдат сигурни). Тук Марти не е записал много подробно, така че разчитам на спомените на всички, за да допълня липсите в моите.

 

На аудиенцията бяха самият Крал, дъщеря му (която е от Карнат) – отново нечетимо написано име, брат му и Кор – мрачният мъж в черно, който го играе съветник на краля.

 

Векнир беше крайно емоционален и доста натрича Краля, като беше интересно, че самият Крал по-скоро му играе по свирката и е склонен на компромиси в името на добрия вкус. Векнир дори намекна за една сецесия, с което съвсем остави нещата да висят на косъм, но дружно се реши, че утрото е по-мъдро от вечерта и истинските решения ще се взимат утре.

 

Също така Векнир грам не ни прееба и ни представи точно както каза, че ще направи – като мъже на честта, които освен, че са направили голям жест към него, освен това и скочили с мечовете си да го защитават. Обяснихме за какво престъпление ни търсят (цялата неразбория с влака, Дасина и Вика) и Кралят беше склонен да ни помилва, но за зла участ (логично) се оказа напълно незапознат и делегира цялото дело на съмнителния Кор. Кралят го натисна да ни съдейства и на следващия ден имаме аудиенция с придворния паяк.

 

Всички заедно останахме да спим в двореца и тръпнем в очакване да разберем по какъв точно начин ще ни го начука съветникът на Краля.