Eberron – 24 – Мазило от охлюв, милост от мечка

 

Какъв чудесен финал на 2021! Вчера преди играта направихме равносметка – за почти точно 2 години сме успели да изиграем 24 сесии по Еберон, но с две доста съществени ковид паузи, които общо правят около 9 месеца без игра. Нищо чудно, че се чувстваме все едно играем тази кампания отдавна. От известно време си говорим и за следващото приключение. Но то няма да е днес, защото Драконите на кръвта имат още недовършена работа.

Започнахме с дълго обмисляне на стратегията ни с борба с mind flayer-a Валхуун. Знаехме, че има таен тунел към него и решихме да се промъкнем. Успяхме да го изненадаме донякъде, защото Рагнар се превърна на паяк и се покатери много тихо до него и го прасна с уеб, а Йови го умери със сочна магия. Илитидът се прибра в wall of force, откъдето ни mind blast-ваше, докато Рагнар го пържеше с flaming orb, a Йови със spiritual weapon. В това време другите се оправяха с минионите му – а такива си имаше. Имаше 3 зомбита intellect devourers, едно мутирало огре и един grell, който много стресира Марти.

Най-сетне нещо му брейкна концентрацията, стената изчезна и почна истинският кютек. Илитидът вече беше доста насосан и избяга с plane shift. Ние поначало искахме да го закопчаем с dimensional shackles-a, но уви не стана толкова лесно. Все пак – победа и експириънс за смелите Дракони.

Върнахме се при Милок и с феноменална дипломация го убедихме, че сега е моментът да мине, защото на вратата няма никой. Заведохме го при бърлогата на илитида и поискахме да изпълни своята част от сделката – той ни даде черно мазило от Охлюва, с което можем да се крием, ако се мажем всеки ден. Страничните ефекти са, че НЕ БИВА ДА ПОЛЗВАМЕ пътуване между плейновете. Не се знае какво ще стане тогава. Също така успяхме да го убедим да ни каже и какво може да види за Вика Слок. Много сме добри – не изпълнихме нашата част докрай, но той изпълни своята и освен това ни даде още безплатно нещо. ДРАКОНИТЕ НА ТЪРГОВСКИТЕ ПРЕГОВОРИ, бейби!

Така де, Вика Слок. Той не може да бъде намерен, защото е хванат в канитска стазис сфера. Известни са ни само три такива – в Wroat (Breland), Korth (Karrnath) и Eston (Mournland). Милок отиде към светлото си бъдеще, а ние се телепортирахме обратно на Блудницата.

Потеглихме към Роат с идеята да почнем оттам, но ни гризеше какво точно се е случило. Предположихме, че има 85% шанс корпорация Канит да са го задигнали и 15% шанс да са предостъпили сферата на Кралските тъмни фенери. Решихме да ъпдейтнем Седрик чрез сендинг и той ни върна: „Военно положение в Роат“.

Ние рестнахме и се телепортирахме обратно в къщата на бившия сътрудник на Мечовете на Свободата Петьо. Тя вече си беше наша така да се каже. Там Рагнар се превърна на котка и се разходи по улиците на града. Видяхме доста войници, почти никакви цивилни, пълен локдаун и големи облаци дим, които излизаха от централата на Канит. Аха, значи сблъсъците са били между бреландци и Канит.

Драснахме един смс на Векнир и той се отзова мигновено и дойде сам (всъщност с един човек лична охрана), за да приказваме. Горещо ни прегърна заради това, че сме изпратили лекари във Ватиронд, които да помогнат на местните и ни разказа какво е станало – Канит са откраднали нещо от изключителна важност от Черната Цитадела (хах, какво ли) и бреландци са им го върнали тъпкано като са ги избили. Ние му разказахме, че имаме много големи съмнения, че принцеса Хайдит е Червеният бухал и, че тя работи заедно с Карнат и корпорация Канит. Той ни повярва и се разбрахме да съобщим на самия Мечок – крал Боранел. Това нямаше как да стане пред фенерите и други усойници, затова Векнир ни уреди униформи и ни вкара в личната си палатка във войнишкия лагер извън града. Там беше и срещата ни с Краля.

Ние му казахме всичко право куме в очи и човекът доста се напрегна от цялата плетеница около себе си, но ни повярва. Уморен ни даде пълно помилване и карт бланш да действаме както намерим за добре, а Векнир беше повишен в главнокомандващ на войските.

Разбрахме се ние да отидем в Корт на разведка и от там да им дадем информация какво се случва и какво да се направи.

Продължаваме през 2022!

Eberron – 23 – Из мрачните блата страшни работи крият се

 

Отново сядам на що годе удобния си диван с лаптоп в скута, за да опиша най-новия епизод от приключенията на Драконите на кръвта™. Датата беше 22 декември 2021, мястото БЛО, съставът – пълен. След малко приказки за скъпи Меджик карти навлязохме в приключението.

Бяхме на борда на Розовата блудница и точно бяхме обърнали обратно към Shadow Marches, за да навестим Slug Keep. Там ще търсим Милок, най-добрият следотърсач на корпорация Тарашк, който да ни каже как да се предпазим от това да не ни намери бившият ни работодател Сам Спейд.

Рагнар, като един добре обучен друид, ни разказа за това място. Разбрахме, че местният шеф е някакъв охлюв, а самото място е изтъняване на границата между материалния свят и плейна на лудостта. Там е пълно с даелкири – мистериозни създания, които дърпат конците в онзи свят, а пък друидите пазители (от които е и Рагнар) държат това място под строг контрол. Също така голяма част от оркския фолклор е свързан с това, че на мястото посетителите се разболяват от особена проказа и или умират или мутират.

Решихме по пътя да спрем в града Валшарак, за да научим как точно да влезем. Там ни посрещнаха група друиди пазители. Те не бяха особено дружелюбни, но все пак се съгласиха да ни дадат да говорим със старейшините, които евентуално да ни разрешат да влезем в Slug keep.

Влязохме в тяхното каменно светилище, което отгоре приличаше на птица и там лидерът на друидите (който беше полуорк полутрол) запя и от кората на 5-те дървета се отлюпиха петимата антични пазители-старейшини. Те бяха нещо средно между орки, дървета и костенурки. Ние очаквахме, че нашата скромност и мисия ще ги трогнат, но не. Те се интересуваха от подаръци и искаха да вземат Крънчи за армаган, после и кучето му. Ние не бяхме окей и им предложихме 5-те колби с драконова кръв, които Крънчи беше записал след битката с дракона преди 3458 сесии. В този момент научихме и грозната истина. Пазителите всъщност доста се вълнуват от това да консумират плът и кръв. Да, те наистина пазят света от даелкирите, но пък самите те също са развратени от положението си и са готови на всичко, за да си пийнат малко кръвчица.

В замяна те ни дадоха камък с нарисувана птица, който едновременно да ни служи като акредитация пред друидите, така и да ни пази от кофти проказата. Питахме друидите да ни кажат как да намерим Милок, но те ни казаха, че е невъзможно и че той сам ще ни намери.

Върнахме се на кораба и пуснахме един СМС до Седрик дОриен, за да го ъпдейтнем каква е хавата. Блудницата стигна до Slug Keep и решихме да оставим кораба да кръжи и взехме една статуетка от интериора, за да си помогнем с телепорта после. Видяхме и самия замък – приличаше на извънземна катедрала. Закрачихме натам, като драскахме „Милок“ по дърветата с идеята да привлечем вниманието му. На едно място открихме нещо като хралупа, от която изскочиха два базилиска, но успяхме да ги пребием без да ни вкаменят.

След като ги приключихме зад нас чухме гласа на Милок. Оркът вече не беше съвсем орк, ами беше превърнат на beholderkin. Той се съгласи да ни помогне, но ако свършим една работа за него. Поведе ни към оранжерията си и там Бен надникна в една синя течност. Заедно с Милок те летяха вътре в кийпа и забелязаха обитателите – бихолдъри, илитиди, всякакви други изчадия. Едно от тях даже се опита да направи някаква психоатака на Бен, но той успя да се спаси с добър сейв. На края на трипа минаха през гигантската утроба – преградата между плейновете.

Милок ни каза какво иска да направим – да убием илитида Валхуун, който пази тази преграда. Той има охрана от 3-4 мутанта и живее в купола над преградата, вътре в Slug Keep.

Стиснахме си ръцете и за домашно мислим как се трепе mind flayer. 

Eberron – 22 – Тънкото изкуство на хитрите преговори

 

Zarashak city of Stilts

На десетия ден от дванадесетия месец лето 2021 за пореден път се събрахме в БЛО, за да се потопим в неповторимата обстановка на Еберон и да се опитаме най-сетне да се доберем до Вика Слок и неговите суперсили.

Започнахме в лагера на корпорация Тарашк, където Рагнар реши да измоли един dragonshard назаем и изтества крилата на Бухала. Резултатът беше предвидимо размазване на земята и малко по-неприятна повреда върху самите крила, но Крънчи ще се справи сигурен съм.

Вечерта повикахме Бросон на борда на Блудницата и поприказвахме с него. Оркът ни разказа, че е семеен, бил много талантлив строител и така го намерили от корпорацията. Основното му притеснение са търканията между клановете и рискът те да прераснат във война. Единият клан настоява за повече чиста кръв, другия обаче плете заедно с Дъщерите на Сора Кел и внасят гурбетчии от Дроаам. Всъщност трафикът на гурбетчии от Дроаам за галифарските кралства е другият голям бизнес на корпорацията. Стана дума и за приятелите на Рагнар (gatekeeper druids). Те пазят света от поредното изтъняване между плейновете. Този път е между материалния свят и плейна на лудостта, откъдето и произхождат даелкирите – мистериозни твари, които черпят енергията си директно от дракона там долу.

На изпроводяк Бросон ни даде и едно писмо, с което да декларираме пред властите, че сме надеждни пичове, ако се наложи. Легнахме да спим, че 3 нива на exhaustion трудно се махат, и с първите лъчи на утрото, Блудницата вече се бе издигнала над блатата и пореше небесата към следващата си цел.

Докато пътувахме Бен извика самата Блудница и се заприказвахме за това какво всъщноси се е случило с принцесата Хайдит. Както и си мислехме, тя е забаламосала двама моряци, те са я качили на борда и после са вдигнали алармата.

Вечерта пристигнахме и в града. Забелязахме, че ние бяхме най-големия кораб там и имаше 3 по-малки летящи кораба на Лирандар. Хрумна ни страхотна идея да нарисуваме кораба с фирменото лого, което да е „розов дракон в анфас, на който половината лице му е гримирано“. За съжаление в Зарашак няма много художници, така че проектът за момента е замразен.

В момента, в който стъпихме на изгнилите дървени мостчета на Зарашак, Рагнар си пое дълбоко въздух, една сълза проблесна в окото му и устата неволно каза „вкъщи“. След което на секундата ни поведе към любимата си кръчма „Безкракият гущер“. Самото заведение беше с няколко надстроени етажа, съединено с кораб и вътре беше тотална вакханалия.  Описахме го като смес между Тортуга и хасковска дискотека. Пазителските роби на Рагнар автоматично му даваха доста висок статус в обществото и даже няколко орка дойдоха да му целунат ръка. Настаниха ни, Рагнар поръча от култовата пушена бира и зачакахме ханджията, който беше отишъл да ибе. В това време една оркка довтаса с няколко деца и една яркочервена жаба в клетка. Оплакването беше, че жабата говори на едно от децата. Рагнар не беше приготвил speak with animals и се заехме да разрешим случая по олдскулския начин. Player skill > character skill, нали помните. Стигнахме до заключението, че това е отровен пудмук, който ако те оближе, почваш да халюцинираш здраво. Това се беше случило и с детето. Благодарните орки ни подариха жабата и Йови я ската на сигурно за после.

Ханджията Ордо беше стар полуорк и беше стар познат на Рагнар, но иначе умен, пресметлив, наблюдателен и иблив. Той ни разказа, че местният управител на Корпорацията е детският приятел на Рагнар Магрин и можем да го намерим в търговската къща.

За лека нощ решихме да проверим единствения ни останал съюзник Векнир и да му пратим един сендинг. Написахме му, че сме невинни, че тъмни сили работят в Бреланд и че имаме нужда от неговата помощ. Той като един типичен бумър не знаеше как се ползват средствата за комуникация и ни написа „Къде сте? Важно е.“ Втф, мен…. Ние му написахме още един сендинг, че няма да му кажем къде сме, но че можем да се срещнем някъде. Той ни върна „Усмивката на една ватирондска майка струва колкото цял батальон. Къде да пратя този батальон?“. Това отново беше странно, но предположихме, че нашето предложение да изпратят Аундаирски кораб да помага, все пак се е материализирало.

Сутринта отидохме в търговската къща при Магрин. Къщата беше цял бункер и нищо чудно, те на практика добиваха нефта на този свят. Самият орк беше добре запознат с нашите приключения и беше облечен по последна шарнска мода. Ние поръчахме един драгъншард размер „две и половина“, за който ни Рагнар поиска отстъпка и ни взеха 11 бона. Другото ни поръчение беше да открием Вика Слок. Казаха ни, обаче, че не могат да свършат тази работа, защото друг клиент вече търси същата цел. Греда. Пробвахме Дасина ир Мороз. Пак греда. Пробвахме Сам Спейд. Полуоркът ни каза, че ще се консултира с другите шефове в корпорацията и ще ни отговори на следващия ден.

Ние подвихме опашки и отидохме в кръчмата да пием ракия от пудмук и да се утешаваме с оркки, но пътьом бутнахме едно платитено кюлче на кръчмаря, за да ни разкаже какво е видял. Той веднага ни описа Сам Спейд, който вече със сигурност знаем, че е от Канит. С него е имало два робота енфорсъра, каквито кръчмарят не бил виждал. Решихме да се качваме на кораба и да палим към Шарн, защото явно няма смисъл да се борим. Разучихме добре телепорта и разбрахме, че ако имаме предмет от локацията, тогава телепортирането ни е 100% сигурно. Леко пияни потеглихме на изток с идеята на следващия ден да се върнем за срещата, но да не прекарваме повече време в града, преди да ни се случи нещо лошо.

На следващия ден най-сетне нямахме exhaustion и ударихме един телепорт обратно до кръчмата и бегом в търговската къща. Магрин беше нещо нервен, но ни каза, че потенциално могат да следят Сам Спейд. Ние се досетихме, че и ние сме в списъка за следене и научихме, че ни следят всеки един ход. Предложихме нова далавера – вместо ние да следим Спейд, те да спрат да следят нас. Тоест да ни консултират как да се предпазим от следене. Магрин се съгласи, че това не нарушава никакви договори, но постави висока цена. Искаше 1% от акциите на Ориен да отидат при корпорация Тарашк, защото знаеше, че нещо става в Passage. Ние го убедихме, че след като залага на двете страни, ние така или иначе, ако не успеем, няма да му дадем нищо. Също така, ако ние вземем Вика, ще можем да преговаряме с Ориен да стане сделката, тоест нашата дума е достатъчна. Той се съгласи и ни насочи към Slug Keep, където да говорим с Милок, който е бил топ търсачът на Тарашк, но е бил изключен от корпорацията. Някои спекулират, че силата му идва от дракона отдолу. Само той можел да ни покаже как да бъдем неоткриваеми. Стиснахме си ръцете, подписахме коалиционно споразумение и се телепортирахме обратно на борда на Блудницата. Там наредихме курс в напълно обратната посока и поехме отново към Shadow Marches и то към техните most shadowy parts.

----

Топ сесия с много силен worldbuilding и социален елемент. Когато играхме Томба усещах как дънджън интуицията ни е на много високо ниво, сега усещам как ставаме мноого силни в комбинациите и преговорите.