На десетия ден от дванадесетия месец лето 2021 за пореден
път се събрахме в БЛО, за да се потопим в неповторимата обстановка на Еберон и
да се опитаме най-сетне да се доберем до Вика
Слок и неговите суперсили.
Започнахме в лагера на корпорация Тарашк, където Рагнар реши
да измоли един dragonshard назаем
и изтества крилата на Бухала. Резултатът беше предвидимо размазване на земята и
малко по-неприятна повреда върху самите крила, но Крънчи ще се справи сигурен
съм.
Вечерта повикахме Бросон
на борда на Блудницата и поприказвахме с него. Оркът ни разказа, че е семеен,
бил много талантлив строител и така го намерили от корпорацията. Основното му
притеснение са търканията между клановете и рискът те да прераснат във война.
Единият клан настоява за повече чиста кръв, другия обаче плете заедно с Дъщерите на Сора Кел и внасят гурбетчии
от Дроаам. Всъщност трафикът на гурбетчии от Дроаам за галифарските кралства е
другият голям бизнес на корпорацията. Стана дума и за приятелите на Рагнар (gatekeeper druids). Те пазят
света от поредното изтъняване между плейновете. Този път е между материалния
свят и плейна на лудостта, откъдето и произхождат даелкирите – мистериозни твари,
които черпят енергията си директно от дракона там долу.
На изпроводяк Бросон
ни даде и едно писмо, с което да декларираме пред властите, че сме надеждни
пичове, ако се наложи. Легнахме да спим, че 3 нива на exhaustion трудно се махат, и с първите
лъчи на утрото, Блудницата вече се бе издигнала над блатата и пореше небесата
към следващата си цел.
Докато пътувахме Бен извика самата Блудница и се
заприказвахме за това какво всъщноси се е случило с принцесата Хайдит. Както и си мислехме, тя е
забаламосала двама моряци, те са я качили на борда и после са вдигнали
алармата.
Вечерта пристигнахме и в града. Забелязахме, че ние бяхме
най-големия кораб там и имаше 3 по-малки летящи кораба на Лирандар. Хрумна ни
страхотна идея да нарисуваме кораба с фирменото лого, което да е „розов дракон
в анфас, на който половината лице му е гримирано“. За съжаление в Зарашак няма
много художници, така че проектът за момента е замразен.
В момента, в който стъпихме на изгнилите дървени мостчета на
Зарашак, Рагнар си пое дълбоко въздух, една сълза проблесна в окото му и устата
неволно каза „вкъщи“. След което на секундата ни поведе към любимата си кръчма „Безкракият
гущер“. Самото заведение беше с няколко надстроени етажа, съединено с кораб и
вътре беше тотална вакханалия. Описахме
го като смес между Тортуга и хасковска дискотека. Пазителските роби на Рагнар
автоматично му даваха доста висок статус в обществото и даже няколко орка
дойдоха да му целунат ръка. Настаниха ни, Рагнар поръча от култовата пушена
бира и зачакахме ханджията, който беше отишъл да ибе. В това време една оркка
довтаса с няколко деца и една яркочервена жаба в клетка. Оплакването беше, че
жабата говори на едно от децата. Рагнар не беше приготвил speak with animals и се заехме да
разрешим случая по олдскулския начин. Player skill > character skill, нали помните. Стигнахме до
заключението, че това е отровен пудмук,
който ако те оближе, почваш да халюцинираш здраво. Това се беше случило и с
детето. Благодарните орки ни подариха жабата и Йови я ската на сигурно за
после.
Ханджията Ордо беше
стар полуорк и беше стар познат на Рагнар, но иначе умен, пресметлив,
наблюдателен и иблив. Той ни разказа, че местният управител на Корпорацията е
детският приятел на Рагнар Магрин и
можем да го намерим в търговската къща.
За лека нощ решихме да проверим единствения ни останал
съюзник Векнир и да му пратим един
сендинг. Написахме му, че сме невинни, че тъмни сили работят в Бреланд и че
имаме нужда от неговата помощ. Той като един типичен бумър не знаеше как се
ползват средствата за комуникация и ни написа „Къде сте? Важно е.“ Втф, мен…. Ние му написахме още един сендинг,
че няма да му кажем къде сме, но че можем да се срещнем някъде. Той ни върна „Усмивката
на една ватирондска майка струва колкото цял батальон. Къде да пратя този
батальон?“. Това отново беше странно, но предположихме, че нашето предложение да
изпратят Аундаирски кораб да помага, все пак се е материализирало.
Сутринта отидохме в търговската къща при Магрин. Къщата беше цял бункер и нищо
чудно, те на практика добиваха нефта
на този свят. Самият орк беше добре запознат с нашите приключения и беше
облечен по последна шарнска мода. Ние поръчахме един драгъншард размер „две и
половина“, за който ни Рагнар поиска отстъпка и ни взеха 11 бона. Другото ни поръчение
беше да открием Вика Слок. Казаха
ни, обаче, че не могат да свършат тази работа, защото друг клиент вече търси
същата цел. Греда. Пробвахме Дасина ир
Мороз. Пак греда. Пробвахме Сам
Спейд. Полуоркът ни каза, че ще се консултира с другите шефове в
корпорацията и ще ни отговори на следващия ден.
Ние подвихме опашки и отидохме в кръчмата да пием ракия от
пудмук и да се утешаваме с оркки, но пътьом бутнахме едно платитено кюлче на
кръчмаря, за да ни разкаже какво е видял. Той веднага ни описа Сам Спейд, който вече със сигурност
знаем, че е от Канит. С него е имало два робота енфорсъра, каквито кръчмарят не
бил виждал. Решихме да се качваме на кораба и да палим към Шарн, защото явно
няма смисъл да се борим. Разучихме добре телепорта и разбрахме, че ако имаме
предмет от локацията, тогава телепортирането ни е 100% сигурно. Леко пияни
потеглихме на изток с идеята на следващия ден да се върнем за срещата, но да не
прекарваме повече време в града, преди да ни се случи нещо лошо.
На следващия ден най-сетне нямахме exhaustion и ударихме един телепорт
обратно до кръчмата и бегом в търговската къща. Магрин беше нещо нервен, но ни каза, че потенциално могат да следят
Сам Спейд. Ние се досетихме, че и
ние сме в списъка за следене и научихме, че ни следят всеки един ход. Предложихме
нова далавера – вместо ние да следим Спейд, те да спрат да следят нас. Тоест да
ни консултират как да се предпазим от следене. Магрин се съгласи, че това не нарушава никакви договори, но постави
висока цена. Искаше 1% от акциите на Ориен да отидат при корпорация Тарашк,
защото знаеше, че нещо става в Passage.
Ние го убедихме, че след като залага на двете страни, ние така или
иначе, ако не успеем, няма да му дадем нищо. Също така, ако ние вземем Вика, ще
можем да преговаряме с Ориен да стане сделката, тоест нашата дума е достатъчна.
Той се съгласи и ни насочи към Slug
Keep, където да говорим с Милок, който
е бил топ търсачът на Тарашк, но е бил изключен от корпорацията. Някои
спекулират, че силата му идва от дракона отдолу. Само той можел да ни покаже
как да бъдем неоткриваеми. Стиснахме си ръцете, подписахме коалиционно споразумение
и се телепортирахме обратно на борда на Блудницата. Там наредихме курс в
напълно обратната посока и поехме отново към Shadow Marches и то към техните most shadowy parts.
----
Топ сесия с много силен worldbuilding и социален елемент. Когато играхме Томба усещах как
дънджън интуицията ни е на много високо ниво, сега усещам как ставаме мноого
силни в комбинациите и преговорите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар