Eberron – 23 – Из мрачните блата страшни работи крият се

 

Отново сядам на що годе удобния си диван с лаптоп в скута, за да опиша най-новия епизод от приключенията на Драконите на кръвта™. Датата беше 22 декември 2021, мястото БЛО, съставът – пълен. След малко приказки за скъпи Меджик карти навлязохме в приключението.

Бяхме на борда на Розовата блудница и точно бяхме обърнали обратно към Shadow Marches, за да навестим Slug Keep. Там ще търсим Милок, най-добрият следотърсач на корпорация Тарашк, който да ни каже как да се предпазим от това да не ни намери бившият ни работодател Сам Спейд.

Рагнар, като един добре обучен друид, ни разказа за това място. Разбрахме, че местният шеф е някакъв охлюв, а самото място е изтъняване на границата между материалния свят и плейна на лудостта. Там е пълно с даелкири – мистериозни създания, които дърпат конците в онзи свят, а пък друидите пазители (от които е и Рагнар) държат това място под строг контрол. Също така голяма част от оркския фолклор е свързан с това, че на мястото посетителите се разболяват от особена проказа и или умират или мутират.

Решихме по пътя да спрем в града Валшарак, за да научим как точно да влезем. Там ни посрещнаха група друиди пазители. Те не бяха особено дружелюбни, но все пак се съгласиха да ни дадат да говорим със старейшините, които евентуално да ни разрешат да влезем в Slug keep.

Влязохме в тяхното каменно светилище, което отгоре приличаше на птица и там лидерът на друидите (който беше полуорк полутрол) запя и от кората на 5-те дървета се отлюпиха петимата антични пазители-старейшини. Те бяха нещо средно между орки, дървета и костенурки. Ние очаквахме, че нашата скромност и мисия ще ги трогнат, но не. Те се интересуваха от подаръци и искаха да вземат Крънчи за армаган, после и кучето му. Ние не бяхме окей и им предложихме 5-те колби с драконова кръв, които Крънчи беше записал след битката с дракона преди 3458 сесии. В този момент научихме и грозната истина. Пазителите всъщност доста се вълнуват от това да консумират плът и кръв. Да, те наистина пазят света от даелкирите, но пък самите те също са развратени от положението си и са готови на всичко, за да си пийнат малко кръвчица.

В замяна те ни дадоха камък с нарисувана птица, който едновременно да ни служи като акредитация пред друидите, така и да ни пази от кофти проказата. Питахме друидите да ни кажат как да намерим Милок, но те ни казаха, че е невъзможно и че той сам ще ни намери.

Върнахме се на кораба и пуснахме един СМС до Седрик дОриен, за да го ъпдейтнем каква е хавата. Блудницата стигна до Slug Keep и решихме да оставим кораба да кръжи и взехме една статуетка от интериора, за да си помогнем с телепорта после. Видяхме и самия замък – приличаше на извънземна катедрала. Закрачихме натам, като драскахме „Милок“ по дърветата с идеята да привлечем вниманието му. На едно място открихме нещо като хралупа, от която изскочиха два базилиска, но успяхме да ги пребием без да ни вкаменят.

След като ги приключихме зад нас чухме гласа на Милок. Оркът вече не беше съвсем орк, ами беше превърнат на beholderkin. Той се съгласи да ни помогне, но ако свършим една работа за него. Поведе ни към оранжерията си и там Бен надникна в една синя течност. Заедно с Милок те летяха вътре в кийпа и забелязаха обитателите – бихолдъри, илитиди, всякакви други изчадия. Едно от тях даже се опита да направи някаква психоатака на Бен, но той успя да се спаси с добър сейв. На края на трипа минаха през гигантската утроба – преградата между плейновете.

Милок ни каза какво иска да направим – да убием илитида Валхуун, който пази тази преграда. Той има охрана от 3-4 мутанта и живее в купола над преградата, вътре в Slug Keep.

Стиснахме си ръцете и за домашно мислим как се трепе mind flayer.