Curse of Strahd – 02 – Обещай ми любов

Ето, че се събрахме отново да поиграем. В момента ме мързи да пиша, затова по-накратко. Този път бяхме без Марти, но с новия стар играч Емо, който последно е играл преди 18 години!

Започнахме в имението на бургомайстера, където бяхме заедно с Исмарк и красивата Ирина. Направи ни впечатление, че има доста следи от борба в къщата, прозорците са заковани с дъски и като цяло изглежда е имало доста проблеми. Също така имаше доста свещени символи на местния слънчев бог.

От разговора с тях научихме, че:

-          Те не могат да погребат покойния си баща, който кротко си гние в съседната стая, защото селяните се страхуват от Ирина и от това, че е имала нещо общо със Страд. Другата пречка е, че свещеникът Дунавич има някакъв проблем със сина си.

-          Ирина е ухапана от Страд. Тя носеше червен шал, но ние я убедихме да ни покаже раната и след мизерен чек Брин не научи нищо ново.

-          Страд до скоро е „спял“ и не е слизал да тероризира хората, но отскоро се е активизирал и селяните мислят, че е заради Ирина .

-          В никакъв случай да не се нощува навън.

Останахме да нощуваме и Акта чу някой да тараши таванското помещение, но не го видяхме (отново Брин осра нещата с чек). Намерихме само следи на малка жена или дете или халфлинг.

На следващия ден нарамихме ковчега и тръгнахме да погребваме бащата. На селския площад видяхме Баба Марги, която беше мила старица продаваща пайове с месо, зеле или картофки. Заговорихме се с нея и разбрахме къде е нейното ранчо в гората и, че тя се грижи за сираците на Баровия. Беше наистина много мила и изглеждаше, че хората искрено се радват на нейните пайове. Моментално се усъмнихме, че е Night hag, а дори Венци каза “Брато, тя е мила старица, която гледа сираци. РАЗБИРА СЕ, ЧЕ Е ЗЛА!“. Посмяхме се, нарамихме ковчега и към църквата.

Там срещнахме притаен в едни високи треви елфа Ниалис (Емо) – рейнджър, който не обича ъндеди. Той беше усетил, че в църквата има ъндед. Брин пусна дивайн радара и, да, в църквата имаше ъндед. Това наблюдение беше подкрепено и от адските писъци, които раздираха сутрешната тишина. Бруно се покатери по камбанарията и влезе в църквата, а другите влязоха с шут във вратата. Вътре заварихме Дунавич, който се молеше на Утренния бог да избави сина му Доро от лудостта, която го е обзела.

Попът се съгласи до погребе бургомайстера и почнахме да копаем гроб. В това време мъглата се сгъсти до непрогледна пелена и докато попя опяваше, на погребението се появи скъпо облечен елф с каменно лице и палто с черна козина. Той не се представи, но изказа съболезнования към Ирина и Исмарк. Подаде ни и свитък лично за Ирина. Научихме, че се казва Рахадим и е нещо като дясна ръка на Страд. Думата на Рахадим е думата на Страд.

Ирина отказа да приеме свитъка и ние го прочетохме. Оказа се….че е любовно писмо. Самата Ирина не искаше да има нищо общо и директно каза да го хвърляме. И какво излиза? Могъщият вампир влюбен в красивата мома? Предстои да разплитаме в следващите епизоди на Дързост и Красота.

След като приключихме с погребението се обърнахме и към следващия въпрос – шта да радим със сина на попа. Убедихме Исмарк, че вече е умрял и няма какво да го жалим. Решението е трудно, но рискът да тероризира населението на селото е голям. Той се съгласи и слязохме долу, където видяхме клетия Доро превърнат във vampire spawn, който много искаше поне мъничко кръв. Оказа се, че попът не му е давал кръв и се закле никога да не му дава нито капка. Преговаряхме много с Дунавич, но най-накрая се съгласихме да потърсим лек за сина му и да не го убиваме.

Върнахме се обратно в селото и седнахме, както си му е реда да събираме интел в кръчмата. От сладки приказки с джипсаните научихме, че:

-          Ирина си е шафрантийка и тя е завъртяла ума на Страд, защото все пак той е най-заможния ергенин наоколо.

-          Минаването през мъглите е с пари, но Мирабелка ще ни прекара, ако намерим „Зъбче от бащицата върколак“.

-          Мадам Ева може да вижда бъдещето и е добре да се видим с нея. Тя живее във вистанското селце при цицените водопади (Tser Pool).

-          За Баба Марги е хубаво да не говорим много много. Вистанките се притесняват от нея.

-          „Господарят Страд, а Рахадим е лош и жесток. Господарят ще ти даде жълтица, а Рахадим ще ти я вземе“.

На идната сутрин подехме ескорт куеста към Валаки. На моста на реката срещнахме бандюги, които подкупихме с два пая и малко спийч (все пак в партито има доста висока харизма).

По-нататък намерихме едно празно бесило, но Бруно чу нечий глас и видя един умрял на въжето. Умрелият му каза, че заради злото на това място, душата му не може да се възнесе и да го изровим от тук и да го погребем както си трябва. Започнахме за ВТОРИ път да копаем гроб ииии ъндедата ни нападна.

Оказа се доста корав гадняр с регенерация и други екстри, но след една дълга и не много интересна битка (с много падане и ставане), успяхме да го надвием.

След още час-два по тесните и обрасли пътечки на Баровия пред нас се разкри закътаното селце на вистаните. Из въздуха се носеше миризма на печени чушки и се чуваше лек кючек…