Curse of Strahd – 03 – Игри на съдбата

С новата стратегия за синхронизиране на календарите, пожънахме първия си успех и се събрахме за втора сесия в рамките на две седмици. Съставът беше без Емо и по-късно без Сънчо, но се оправихме некак си, не знам и аз как.

Започнахме на входа на вистанския лагер, където се чуваше блага музичка. Наближихме и видяхме, че за разлика от потиснатата атмосфера навсякъде другаде, тук хората си се забавляваха около огъня, свиреха и играеха. Вдъхновен от забавата Бруно се хвърли с полусалто, циганско колело и троен аксел, скъса си ризата и рипна да играй. Това предизвика фурор във вистаните и те много ни се зарадваха, след което ни поканиха да ядем и пием заедно с тях.

Алфа вистанинът се казва Туня и това сборище се казва „катуня на Туня“. Туня ни разказа много интересни неща, сред които:

1.    -   Някъде из планините живее луд чародей, който е събирал армия срещу барона Страд, но вампирът успял да го победи. Сега се скита из планините на север около замъка и вистаните му плащат такса, за да минават през земите му. (Но май не са го виждали – не сме питали тази подробност).
 - Целият катун са слуги на Мадам Ева, която е предсказала, че ще дойдат чужденци и нейните карти винаги виждат бъдещето.
 - С доста сериозен тон ни каза, че много хора в Баровия нямат души, но вистаните всичките имат души.
  -  Питахме за синия гарван и той ни каза, че зверовете тук не случайни. Много от тях са под контрола на Страд.
 - Питахме за баба Марги, но не научихме нищо ново – те я отбягват и не ядат от пайовете.

След тези сладки приказки, пристъпихме към шатрата на Мадам Ева и вътре сред сумрак и ароматни билки видяхме магическата старица, която с пресипнал глас ни назова поименно и каза, че ни очаква. Извадихме тестето с картите и видяхме каква е съдбата ни:

ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА КАРТИТЕ:

Картите разделихме на две части – едни първи пет, които изтеглихме от тестето и сложихме на масата и по една индивидуална за всеки от нас. Първо теглихме от петте на масата.

1.      Бруно изтегли Илюзиониста – „Мъжът не е това, което изглежда. Той се движи с карнавален дилижанс, там ще намериш това, което търсиш“.
2.      Йендей изтегли Шарлатанина – „Самотна мелница на връх. Там ще намериш каквото търсиш“.
3.       Акта изтегли Алхимика (всъщност transmuter, ама ми разваля хубавите български имена) – „Това, което търсиш е сред купчина съкровища, скрито зад врата от кехлибар“.
4.       Брин изтегли Ясновидеца (seer) – „Някой ще ти помогне в битката с мрака – мъж на музиката с две глави, който живее на място с много глад и мъка“.
5.      Отново Брин изтегли Призрака (Ghost) – „Тази карта ще те заведе при врага ти (Сънчо е писал Страд, ма знаем ли). Той е в бащината могила (гробница)“.

След това изтеглихме и индивидуалните карти:

А) Бруно изтегли Екзекутора – „теб те е повикал висящ та бесилото, той ще те следва дори извън мъглите“. Тук си припомнихме неумиращия от миналата сесия и се сетих за някои от другите ДМ-и, които ми казваха как е имало някои наистина страхотни съвпадения, които са подсилили много съдбовния ефект на картите. Ние също бяхме УАУ.

б) Брин изтегли Берсеркер – „ти ще срещнеш приятел в неочакван момент и той ще падне в краката ти в твоая защита, покосен от невидима болест на ума“.

В) Йендей изтегли Роуг – „в гарвановото гнездо ще намериш пътя за своята цел“

Г) Акта изтегли Артефакт – „паднал паладин, водач на орден рицарски, той пази това, което търсиш в леговището на мъртъв дракон“.

С това четенето на съдбата ни приключи и се оттеглихме да нанкаме в палатката, която ни бяха приготвили. Беше меко и намерихме малко кученце, с което Брин се сприятели и нарече Дракон. Спахме добре и дори решихме да не се циганим на вистаните, затова, че ни бяха развързали кесиите и ни бяха взели единствените жълтици.

Трагнахме от лагера на вистаните и стигнахме до каменен мост със статуи на гаргойли. Недалеч на запад виждахме могъщите 300-метрови отвеси на Водопадите Тсер. Преценихме, че на този етап е добре да се придържаме към пътя и не след дълго достигнахме портата. В този момент чухме тропот на нещо тежко и се скрихме да видим какво иде. Беше скъпа черна колесница с четворка черни коне, която профуча по пътя в посока замъка. Ирина ни разказа, че това е колесницата на Страд, с която той вози гостите си. Тя самата е била поканена да се качи в колесницата, но никога не е ходила. Бруно направи забележка за честта на девойката и тя се обиди, а ние фейспалмнахме.

Баровеца от Баровия

Покатерихме се по портата и продължихме нататък. Близо до пътя намерихме нечие малко скривалище. Имаше мъжки дрехи и два ключа. Потърсихме някакви следи, но нищо. Прицапахме ключовете и решихме да минем през рачното на баба Марги (което е по път). Отбивката към нейната къща беше една доста изоставена пътека, по която съвсем не беше ясно как минава фургончето с пайовете. След малко излязохме в подножието на едно хълмче, на което висеше една много стара и запустяла ВЯТЪРНА МЕЛНИЦА (точно както в картите!). Там отново срещнахме синия гарван и след малко spak with animals той ни изграчи „опасност“ и отлетя надолу от другата страна на хълма. Там имаше мини стоунхендж с 4 големи менхира и много други гарвани и отново видяхме картите в действие (гнездото на гарваните). Значи явно тук имаше какво да се прави.

Решихме да експлорнем светилището с менхирите и слязохме надолу. Там на 4 големи камъка бяха нарисувани 4 дървета символизиращи 4-те сезона. Между тях имаше пътечка от камъчета, в чийто център намерихме торбичка със зъби. Гарванът ни каза, че това са зъби на „малък човек“.

Върнахме се на мелницата и Бруно скришом надникна през мръсния прозорец. На първия етаж имаше жена, която месеше тесто. Бруно се покатери и на втория етаж видя мелнично колело и чували с брашно. На третия етаж видя втора жена, която броеше пари. Деца нямаше никъде. Скрихме се при светилището и Бруно пусна едни dancing lights, с които да им привлечем вниманието. Всички се скриха, но Акта хвърли лош чек и бабката, която излезе я спотна и се наложи да импровизираме. Без да тръгва от камъните Акта си говореше с тях и научихме, че баба Марги я няма и че долу при камъните има „лоши феи“. В този момент хипотезата ни блъсна право в лицето. Трите баби са ковен от найт хагове, събират децата, готвят ги на пайове и връщат зъбите им на феята на зъбките. Сега, нищо от това не беше потвърдено веднага, но, както казах на Марти – „не можем да поемаме рискове само на базата на това, че има малък шанс ДА НЕ СА найт хагове“. Това е ДнД и тук си найт хаг до доказване на противното. Та след като открихме тази престъпна групировка се зачудихме какво да правим. Решихме да използваме единственото нещо, което имаме като плюс и то е елементът на изненадата. Акта им каза, че идва, но се престори, че си е изкълчила глезена (оказа се, че е тренирала футбол в италианския национален отбор). Двете баби се втурнаха на помощ и ние зачакахме в засада. Брин използва интересното си умение да търнва феи. Той изскочи зад камъка и със свещения символ в ръка прокле двете старици. Едната фейлна сейва и видяхме истинската и форма – лилава антична вещица с нокти колкото ножове. Демек найт хаг. Демек НЕ НА НАС ТИЯ УЕ ЕЙ. Нашият хаг радар светна още в Баровия, като видяхме баба Марги.

Силата беше с нас, защото едната вещица избяга заради търна на Брин и се бихме само с другата. За няколко рунда успяхме да я свалим (с доста зор, защото има резистънси), но все пак успяхме и подпалихме с 300 към гората. Знаем, че хаговете работят в ковен и са много силни, когато са 3, но надявам се с това, че ги намалихме, да успеем да победим останалите две (дано не се вдигат). Брин взе една кесийска с кокалчета с руни от останките от вещицата и подпалихме с 300 през гората. Йендей хвърли добър чек и успяхме да се ориентираме правилно и шорткътнахме към пътя надолу и точно докато залязваше слънцето стигнахме до дървената палисада на Валаки. Фигурите отвътре се размърдаха и се изправиха да ни посрещнат…..