Curse of Strahd – 09 – Зад стинити на Крезк

С много добра организация успяхме да се съберем само седмица след предната сесия и навръх 15-ти септември (дата, която нашият ДМ много обича, заради началото на затворническата учебна година) се събрахме да поиграем. Без Венци, но със пици от Франкос се гмурнахме в приключенията ни в Баровия.

Започнахме във Валаки сутринта, след като бяхме посетили магазинчето за играчки на Блински. Решихме да видим какво става с Виктор Валакович, който се телепортира през нощта при нас. Отидохме до имението и видяхме, че стаята му е празна, но вътре имаше функциониращ teleportation circle, който не посмяхме да използваме, защото трябваше един по един. Взехме тетрадката на Виктор, в която беше описал ритуала и беше нарисувал Акта.

Взехме Ирина, с нас, която ни се примоли. Имаше лек вътрешнопартиен спор, но аз настоявам, че нейното взимане на експириънса не е такъв проблем, колкото нашето умиране. Джобихме градската стража за един лък и въоръжихме Ирина бойната машина.

Излязохме навън и почти веднага открихме плитък гроб на една млада вистанка. Разбрахме, че е убита много прецизно с един удар с остър предмет в сърцето. Нищо общо с бруталиите на горските хора. В нея имаше 5 злато и вистански дриймкечър. Погребахме я в плитък гроб и продължихме нататък.

Стигнахме до самотната кула на езерото Бараток. На вратата пишеше „КХАЗАН“, а също така имаше и очевиден пъзел (на картинката). Ние изтанцувахме танца и вратата се отвори. В кулата имаше голяма зала с 4 глинени голема, които държаха вериги вързани към една платформа. Тя беше нещо като асансьор. Акта литна до третия етаж и ни пусна въже.

На втория етаж имаше разпънат на кръст скелет, а на третия имаше видимо обитавана стая. Имаше капан с арбалети, имаше арбалети насочени навън, легло, сандък, бюро, камина, доста заострени колове и връзки чесън висящи от тавана. От сандъка миришеше на лавандула и там имаше главата на вистански мъж с букет от лавандула. Намерихме няколко шишенца светена вода. В камината имаше изгорели страници, една от които успяхме да разчетем:

Чете се трудно, защото и обгорялата страница би се чела трудно

Осъзнахме, че това вероятно е местният ловец на вампири ван Хелсинг (който тук е с друго име, но не сме го срещнали, и не мога да го спомена) и му оставихме бележка да ни търси във Валаки. Ниалис се покатери през комина да види дали има нещо на покрива и зърна нещо голямо и страшно във водата (аз като цяло нямам вяра на водоемите в ДнД), както и пушека от Валаки, но и пушека от съседното село Крезк.

На излизане изиграхме танца на вратата наобратно и си спестихме (по думите на Стоян) бруталния капан. Видяхме 2 бр червени очи да ни следват в мъглата. Продължихме на запад и при нас се телепортира Виктор Валакович и моментално си събу панталоните и клекна да сере. Ние го сграбчихме, но той отново се телепортира. Предположихме, че е успял и тая магия да обърка до степен да е извън неговия контрол и, че телепортациите го водят към Акта понякога.

Наближихме Крезк и видяхме, че въсщност малкото село има огромна здрава порта и непристъпни скали от всички други страни. Видяхме, че няколко стражи ни чакат в засада, но се опитахме да поговорим с тях и сетне те извикаха местния бургомайстер Дмитрий Крезков. Ирина ни предупреди, че крезкани са добри хора, но мнителни и влизането е трудно. Ние разменихме буренцето Льо Стомп (което Бруно охотно даде) и с одобрителни възгласи ни пуснаха вътре.

Крезк е село, което е значително по-малко от Валаки, но в доста приличен вид. Хората си гледат овошки и животни и се справят сами без да отварят портата никому. Настанихме се при бургомайстора (доста енергичен и жив човек – нещо нетипично за Баровия), който ни вкара в своята голяма зимлянка и побърза да сложи ядини и пийни.

Основният план за оцеляване на Крезк е да не отварят вратата. Тях доста си ги е страх от Страд и му викат „лошия“ и не го споменават, чи да ни дойди.

Научихме, че в селото има чешма със светена вода, по-нагоре има манастир (Света Марковия), където преди много ходели хората, но абатът нещо се чалнал и вече не ходели при него. Поради някаква причина той изисква от селяните да му дават вино и те едва смогват. През нощта имало ужасяващи писъци, които се чуват от абатството.

Питахме за кехлибарите – там Страд е станал вампир, а магът от кулата – кокаляк.

Синът на Дмитрий Илия тръгнал уж да широкия свят, но така и никой не го видял повече. Ужким тръгнал към Валаки, но никой там не го е виждал.

Питахме за Василий Ван Холц – БМ помнеше, че го е виждал като дете, той често идвал да търгува с баща му.

Легнахме да спим и манастирът не разочарова – изтерзаните писъци огласяха селото цяла нощ.  През нощта Акта разучи къдравия кинжал, който взехме от лейди Фиона и се оказа, че е магически, но има нужда от още работа, за да се разбере какви са истинските му възможности. Тя го даде на Бруно.

Сутринта хапнахме мекички и минахме през чешмата. Там имаше статуя на молещ се и гледащ към водата мъж. Йендей се помоли и получи блес, а пък Брин пи и получи lesser restoration. Дадохме и на Ирина да пие и даже и плиснахме и върху раната, след което поехме по заснежената пътечка нагоре към манастира.

Манастирът "Света Марковия"

Манастирът изглеждаше напълно пуст, освен тънката ивица дим, която излизаше от комина. Нямаше гласове, нямаше и хора. По някое време видяхме абата – той беше изключително, неестествено красив млад мъж без никакви белези или бръчки по лицето. Имаше нещо много съмнително в него. Гарванът-имп на Акта не можа де прелети над манастира, а пък през прозорците не се вижда нищо, сякаш са черни.

Много странно беше, че той беше запознат с ученията на Илматер (като Йендей) и дори и със света на Еберон. На практика никой в Баровия не подозира за съществуването на другите плейнове, а пък абатът се похвали, че „имат голяма библиотека“. А кой носи книгите, питам се.

Имаше нещо много много странно в него. Каза ни, че в манастира се лекуват много болести, ала входът в манастира беше само „ако се замонашим“, което ни заприлича на бръз край на кампанията и се отказахме. Въпреки това абатът ни разказа (макар и уклончиво) това-онова. Например, че всички предсказания на мадам Ева се сбъдват, както и, че можем да я питаме, ако имаме други въпроси (например за винените камъни). Питахме го за кехлибарите и той каза, че нямаме работа там, но ние настояхме и казахме, че мадам Ева ни е предрекла, че там трябва да идем и той ни разкри, че са на южните склонове на планината Гхакис.

За винените камъни той знаеше, колкото и ние, а за баба Марги директно ни каза, че мели брашно от детски зъбчета. Целият енкаунтър беше доста странен, като не усетихме някаква заплаха от абата, по-скоро беше индиферентен към нас, но все пак имаше определено нещо, което не е наред.

 Точно си тръгнахме, сбогувахме се с абата, той влезе навътре и дочухме как казва:

„Илия, време е за обяд“.

 ----------------------
Бележка от следващия ден: забравих да кажа, че на Ирина и прилоша, докато бяхме при абата. Дали от близостта до осветеното място, дали от светената вода...не разбрахме, но си е важно, така че го записвам.

Curse of Strahd – 08 – Не е мародерстване, ако те са лошите, а ние сме добрите

 

Някой ден този блог ще бъде една капсула на времето и нашите потомци родени 2348-ма ще четат от първа ръка за актуалните историческите събития. Ето например вчера на 8 септември на преклонна възраст издъхна НВ Кралица Елизабет 2-ра и сложи края на една епоха. Мисля, че можем смело да кажем, че Кралицата беше по-готина и от двамата претенденти за власт във Валаки – бургомайстора Валакович и лейди Фиона.

Започнахме играта на дъждовния площад във Валаки мигове след като обявихме, че е редно бургомайстора да си остане на власт и лейди Фиона разумно си плю на петите. БМ точно беше обяздил коня си, за да наказва стража, който се засмя, но ние го убедихме да прояви милост и отрязахме въжето. Веднага се отправихме към имението Вачер, където като цяло цареше погром. Отвън намерихме Риктавио, който зяпаше нещо и ни каза, че било топ история и събираше материал за нова драматургия. Вътре Изек пребиваше малкия син на Фиона и ние го спасихме, до момента, в който Йендей (Марти) се опита да го съживи, но хвърли 1 и клетият син хвърли топа (олдскул момент от Стоян с истински тежки последствия). Потърсихме стаята, която видяхме онази вечер и открихме едно фалшиво буре в избата, под което имаше трап доор.

Excellent map skillz

 Слязохме долу в една голяма зала с 4 легла, Брин тръгна да вдига дюшеците и ни нападнаха 8 скелета. Ние ги опаткахме, взехме разочароващо малко опит и се заехме да претърсваме стаята. Бруно веднага откри следите от стъпки и секретната врата в стената. От другата страна видяхме лейди Фиона застанала в пентаграма с имп на рамото.

Буквално реакцията на Венци

Разбрахме, че тя си има взимане-даване с дяволи (нещо, което тя наричаше „познание“) и тя тръгна да се коли, но ние успяхме да я спасим (макар че доколко свърши по-добре е спорно) и я предадохме на Изек. Около врата и имаше ключ, който явно беше от спалнята – там намерихме добре запазения труп на мъжа и семейното имане в един сандък. То се състоеше от 100 платинени монети с лика на Страд; свитъци, които обясняваха, че Страд е дал тази земя на фамилията Вачер някога много отдавна; том написан от самата Фиона, който се казва „Дяволът, когото познаваме“ и е относно сключването на сделки с дяволи и колко е оферта това; том за призоваване на демони; една гайда, и едно много старо прокъсано писмо до бабата на лейди Фиона от някой си лорд Василий ван Холц. Последния разпознахме като този, който беше купувачът за мощите на Св. Андраал от сесия 4.

В съседната стая взехме дъщерята-котка Стела Вачер и си тръгнахме. На излизане срещнахме Риктавио, който също си мародерстваше и взе някаква карта от трупа на малкия син на Вачер. Дадохме му гайдата и го накарахме да се грижи за catgirl и поехме към кръчмата. Там нямаше нищо интересно, освен група хора, които се криеха от репресии и отидохме при БМ. Там имаше дълга опашка от молители, които искаха милост и ние се опитахме да убедим БМ да бъде милостив към враговете си. Поприказвахме си с Ирина, която не се впечатли от паричките ни с лика на Страд и извади една същата и каза, че той така подкупвал и печелел благоразположение, но пък вистаните били готови на всичко за такива пари. Брин покани Ирина да дойде с нас, защото сметна, че още един нож не е излишен в баровския мраколес, въпреки неодобрението на останалите относно деленето на експириънс.

Отново се завърнахме в кръчмата и там сварихме Юри Мартиков тайно да приказва с голям син гарван. Конфронтирахме го и той изплю камъчето – гарваните всъщност са Пазителите на перото и са нещо като La Resistance срещу Страд. Ние казахме, че също сме против Страд и да ни уреди среща с тях, за да обединим сили. Каза ни също така къде са горските хора (на юг от винарната). Показахме му електриковия ключ и той не знаеше от къде е, но допусна да е от древния храм, където Страд е получил вампиризма си.

Показахме на Юри писмото от ван Холц и той беше изненадан. Въпросният в момента не се подвизава като лорд, ами като „счетоводител“. Допуснахме, че той също е вампир и съюзник на Дявола.

Вечерта легнахме да спим и през нощта Виктор синът на БМ се телепортира в нашата стая, погледна ни изплашено и се телепортира някъде другаде. Сега осъзнавам, че не му отдадохме достатъчно внимание на този епизод, а ми се струва важен.

На сутринта БМ събра хората на площада и обяви милостивите си наказания – всички, които са симпатизирали, но не са от Вачерови и не са вдигали оръжие срещу града ще бъдат изгонени от Валаки, а всички останали – обесени, защото бесилото е най-милостивата смърт.

Ние отидохме при Блински – човекът, който изработва и продава кукли и играчки. Is no fun – is no Blinsky. Той беше странно усмихнат крийпър и играчките му също бяха доста странни – въртележка с кукла бягаща от вълци, играчка – бесилка…Ние видяхме, че много му вървят кукли, които са с лика на….Ирина. Оказва се, че Изек ги купува от години, а пък майсторът ги прави по някакъв портрет… Блински много ще се изкефи, ако му занесем човека с часовников механизъм направен от неговия учител и който в монета е уж в замъка на Страд.

С това и приключихме и решихме, че следващият път ще ходим да разучим кулата на магьосника в езерото и ще навестим горските хора, за да си върнем магическия камък за правене на вино.