С много добра организация успяхме да се съберем само седмица след предната сесия и навръх 15-ти септември (дата, която нашият ДМ много обича, заради началото на затворническата учебна година) се събрахме да поиграем. Без Венци, но със пици от Франкос се гмурнахме в приключенията ни в Баровия.
Започнахме във Валаки сутринта, след като бяхме посетили
магазинчето за играчки на Блински. Решихме
да видим какво става с Виктор Валакович,
който се телепортира през нощта при нас. Отидохме до имението и видяхме, че
стаята му е празна, но вътре имаше функциониращ teleportation circle,
който не посмяхме да използваме, защото трябваше един по един. Взехме тетрадката на Виктор, в която беше
описал ритуала и беше нарисувал Акта.
Взехме Ирина, с
нас, която ни се примоли. Имаше лек вътрешнопартиен спор, но аз настоявам, че
нейното взимане на експириънса не е такъв проблем, колкото нашето умиране.
Джобихме градската стража за един лък и въоръжихме Ирина бойната машина.
Излязохме навън и почти веднага открихме плитък гроб на една
млада вистанка. Разбрахме, че е убита много прецизно с един удар с остър
предмет в сърцето. Нищо общо с бруталиите на горските хора. В нея имаше 5 злато
и вистански дриймкечър. Погребахме я в плитък гроб и продължихме нататък.
Стигнахме до самотната кула на езерото Бараток. На вратата
пишеше „КХАЗАН“, а също така имаше и очевиден пъзел (на картинката). Ние изтанцувахме
танца и вратата се отвори. В кулата имаше голяма зала с 4 глинени голема, които
държаха вериги вързани към една платформа. Тя беше нещо като асансьор. Акта
литна до третия етаж и ни пусна въже.
На втория етаж имаше разпънат на кръст скелет, а на третия
имаше видимо обитавана стая. Имаше капан с арбалети, имаше арбалети насочени
навън, легло, сандък, бюро, камина, доста заострени колове и връзки чесън
висящи от тавана. От сандъка миришеше на лавандула и там имаше главата на
вистански мъж с букет от лавандула. Намерихме няколко шишенца светена вода. В
камината имаше изгорели страници, една от които успяхме да разчетем:
Осъзнахме, че това вероятно е местният ловец на вампири ван
Хелсинг (който тук е с друго име, но не сме го срещнали, и не мога да го
спомена) и му оставихме бележка да ни търси във Валаки. Ниалис се покатери през
комина да види дали има нещо на покрива и зърна нещо голямо и страшно във
водата (аз като цяло нямам вяра на водоемите в ДнД), както и пушека от Валаки,
но и пушека от съседното село Крезк.
На излизане изиграхме танца на вратата наобратно и си
спестихме (по думите на Стоян) бруталния капан. Видяхме 2 бр червени очи да ни
следват в мъглата. Продължихме на запад и при нас се телепортира Виктор Валакович и моментално си събу
панталоните и клекна да сере. Ние го сграбчихме, но той отново се телепортира.
Предположихме, че е успял и тая магия да обърка до степен да е извън неговия
контрол и, че телепортациите го водят към Акта понякога.
Наближихме Крезк и видяхме, че въсщност малкото село има
огромна здрава порта и непристъпни скали от всички други страни. Видяхме, че
няколко стражи ни чакат в засада, но се опитахме да поговорим с тях и сетне те
извикаха местния бургомайстер Дмитрий
Крезков. Ирина ни предупреди, че
крезкани са добри хора, но мнителни и влизането е трудно. Ние разменихме буренцето
Льо Стомп (което Бруно охотно даде) и с одобрителни възгласи ни пуснаха вътре.
Крезк е село, което е значително по-малко от Валаки, но в
доста приличен вид. Хората си гледат овошки и животни и се справят сами без да
отварят портата никому. Настанихме се при бургомайстора (доста енергичен и жив
човек – нещо нетипично за Баровия), който ни вкара в своята голяма зимлянка и
побърза да сложи ядини и пийни.
Основният план за оцеляване на Крезк е да не отварят
вратата. Тях доста си ги е страх от Страд и му викат „лошия“ и не го споменават,
чи да ни дойди.
Научихме, че в селото има чешма със светена вода, по-нагоре
има манастир (Света Марковия), където преди много ходели хората, но абатът нещо
се чалнал и вече не ходели при него. Поради някаква причина той изисква от
селяните да му дават вино и те едва смогват. През нощта имало ужасяващи писъци,
които се чуват от абатството.
Питахме за кехлибарите – там Страд е станал вампир, а магът от кулата – кокаляк.
Синът на Дмитрий Илия
тръгнал уж да широкия свят, но така и никой не го видял повече. Ужким тръгнал
към Валаки, но никой там не го е виждал.
Питахме за Василий
Ван Холц – БМ помнеше, че го е виждал като дете, той често идвал да търгува
с баща му.
Легнахме да спим и манастирът не разочарова – изтерзаните
писъци огласяха селото цяла нощ. През
нощта Акта разучи къдравия кинжал, който взехме от лейди Фиона и се оказа, че е магически, но има нужда от още работа,
за да се разбере какви са истинските му възможности. Тя го даде на Бруно.
Сутринта хапнахме мекички и минахме през чешмата. Там имаше
статуя на молещ се и гледащ към водата мъж. Йендей се помоли и получи блес, а
пък Брин пи и получи lesser
restoration. Дадохме и на Ирина да
пие и даже и плиснахме и върху раната, след което поехме по заснежената пътечка
нагоре към манастира.
Манастирът изглеждаше напълно пуст, освен тънката ивица дим,
която излизаше от комина. Нямаше гласове, нямаше и хора. По някое време видяхме
абата – той беше изключително, неестествено красив млад мъж без никакви белези
или бръчки по лицето. Имаше нещо много съмнително в него. Гарванът-имп на Акта
не можа де прелети над манастира, а пък през прозорците не се вижда нищо, сякаш
са черни.
Много странно беше, че той беше запознат с ученията на
Илматер (като Йендей) и дори и със света на Еберон. На практика никой в Баровия
не подозира за съществуването на другите плейнове, а пък абатът се похвали, че „имат
голяма библиотека“. А кой носи книгите, питам се.
Имаше нещо много много странно в него. Каза ни, че в
манастира се лекуват много болести, ала входът в манастира беше само „ако се
замонашим“, което ни заприлича на бръз край на кампанията и се отказахме.
Въпреки това абатът ни разказа (макар и уклончиво) това-онова. Например, че
всички предсказания на мадам Ева се
сбъдват, както и, че можем да я питаме, ако имаме други въпроси (например за
винените камъни). Питахме го за кехлибарите и той каза, че нямаме работа там,
но ние настояхме и казахме, че мадам Ева
ни е предрекла, че там трябва да идем и той ни разкри, че са на южните
склонове на планината Гхакис.
За винените камъни той знаеше, колкото и ние, а за баба Марги директно ни каза, че мели
брашно от детски зъбчета. Целият енкаунтър беше доста странен, като не усетихме
някаква заплаха от абата, по-скоро беше индиферентен към нас, но все пак имаше
определено нещо, което не е наред.
Точно си тръгнахме,
сбогувахме се с абата, той влезе навътре и дочухме как казва:
„Илия, време е за обяд“.
Бележка от следващия ден: забравих да кажа, че на Ирина и прилоша, докато бяхме при абата. Дали от близостта до осветеното място, дали от светената вода...не разбрахме, но си е важно, така че го записвам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар