Curse of Strahd – 08 – Не е мародерстване, ако те са лошите, а ние сме добрите

 

Някой ден този блог ще бъде една капсула на времето и нашите потомци родени 2348-ма ще четат от първа ръка за актуалните историческите събития. Ето например вчера на 8 септември на преклонна възраст издъхна НВ Кралица Елизабет 2-ра и сложи края на една епоха. Мисля, че можем смело да кажем, че Кралицата беше по-готина и от двамата претенденти за власт във Валаки – бургомайстора Валакович и лейди Фиона.

Започнахме играта на дъждовния площад във Валаки мигове след като обявихме, че е редно бургомайстора да си остане на власт и лейди Фиона разумно си плю на петите. БМ точно беше обяздил коня си, за да наказва стража, който се засмя, но ние го убедихме да прояви милост и отрязахме въжето. Веднага се отправихме към имението Вачер, където като цяло цареше погром. Отвън намерихме Риктавио, който зяпаше нещо и ни каза, че било топ история и събираше материал за нова драматургия. Вътре Изек пребиваше малкия син на Фиона и ние го спасихме, до момента, в който Йендей (Марти) се опита да го съживи, но хвърли 1 и клетият син хвърли топа (олдскул момент от Стоян с истински тежки последствия). Потърсихме стаята, която видяхме онази вечер и открихме едно фалшиво буре в избата, под което имаше трап доор.

Excellent map skillz

 Слязохме долу в една голяма зала с 4 легла, Брин тръгна да вдига дюшеците и ни нападнаха 8 скелета. Ние ги опаткахме, взехме разочароващо малко опит и се заехме да претърсваме стаята. Бруно веднага откри следите от стъпки и секретната врата в стената. От другата страна видяхме лейди Фиона застанала в пентаграма с имп на рамото.

Буквално реакцията на Венци

Разбрахме, че тя си има взимане-даване с дяволи (нещо, което тя наричаше „познание“) и тя тръгна да се коли, но ние успяхме да я спасим (макар че доколко свърши по-добре е спорно) и я предадохме на Изек. Около врата и имаше ключ, който явно беше от спалнята – там намерихме добре запазения труп на мъжа и семейното имане в един сандък. То се състоеше от 100 платинени монети с лика на Страд; свитъци, които обясняваха, че Страд е дал тази земя на фамилията Вачер някога много отдавна; том написан от самата Фиона, който се казва „Дяволът, когото познаваме“ и е относно сключването на сделки с дяволи и колко е оферта това; том за призоваване на демони; една гайда, и едно много старо прокъсано писмо до бабата на лейди Фиона от някой си лорд Василий ван Холц. Последния разпознахме като този, който беше купувачът за мощите на Св. Андраал от сесия 4.

В съседната стая взехме дъщерята-котка Стела Вачер и си тръгнахме. На излизане срещнахме Риктавио, който също си мародерстваше и взе някаква карта от трупа на малкия син на Вачер. Дадохме му гайдата и го накарахме да се грижи за catgirl и поехме към кръчмата. Там нямаше нищо интересно, освен група хора, които се криеха от репресии и отидохме при БМ. Там имаше дълга опашка от молители, които искаха милост и ние се опитахме да убедим БМ да бъде милостив към враговете си. Поприказвахме си с Ирина, която не се впечатли от паричките ни с лика на Страд и извади една същата и каза, че той така подкупвал и печелел благоразположение, но пък вистаните били готови на всичко за такива пари. Брин покани Ирина да дойде с нас, защото сметна, че още един нож не е излишен в баровския мраколес, въпреки неодобрението на останалите относно деленето на експириънс.

Отново се завърнахме в кръчмата и там сварихме Юри Мартиков тайно да приказва с голям син гарван. Конфронтирахме го и той изплю камъчето – гарваните всъщност са Пазителите на перото и са нещо като La Resistance срещу Страд. Ние казахме, че също сме против Страд и да ни уреди среща с тях, за да обединим сили. Каза ни също така къде са горските хора (на юг от винарната). Показахме му електриковия ключ и той не знаеше от къде е, но допусна да е от древния храм, където Страд е получил вампиризма си.

Показахме на Юри писмото от ван Холц и той беше изненадан. Въпросният в момента не се подвизава като лорд, ами като „счетоводител“. Допуснахме, че той също е вампир и съюзник на Дявола.

Вечерта легнахме да спим и през нощта Виктор синът на БМ се телепортира в нашата стая, погледна ни изплашено и се телепортира някъде другаде. Сега осъзнавам, че не му отдадохме достатъчно внимание на този епизод, а ми се струва важен.

На сутринта БМ събра хората на площада и обяви милостивите си наказания – всички, които са симпатизирали, но не са от Вачерови и не са вдигали оръжие срещу града ще бъдат изгонени от Валаки, а всички останали – обесени, защото бесилото е най-милостивата смърт.

Ние отидохме при Блински – човекът, който изработва и продава кукли и играчки. Is no fun – is no Blinsky. Той беше странно усмихнат крийпър и играчките му също бяха доста странни – въртележка с кукла бягаща от вълци, играчка – бесилка…Ние видяхме, че много му вървят кукли, които са с лика на….Ирина. Оказва се, че Изек ги купува от години, а пък майсторът ги прави по някакъв портрет… Блински много ще се изкефи, ако му занесем човека с часовников механизъм направен от неговия учител и който в монета е уж в замъка на Страд.

С това и приключихме и решихме, че следващият път ще ходим да разучим кулата на магьосника в езерото и ще навестим горските хора, за да си върнем магическия камък за правене на вино.