Curse of Strahd – 25 – Лича Мичо

Седя си вкъщи в изборното студио и си пиша блог. Датата беше 31-ви март, и обективно погледнато с тази сесия можем да отбележим една година игра по Curse of Strahd. Всъщност сме започнали на 14 април 2022, но тъй като Стоян заминава, няма да има повече сесии до точната годишнина и тези 25 ще са сесиите за първата година на тази кампания. Като тегля чертата – супер добра година! Включихме още един играч, играем средно по 2 пъти месечно и се доближаваме все повече до демократизирането на Баровия.

Започнахме играта със следния казус – къде да спим? Заключихме се в киносалона, Бруно разпиля счупени стъкла пред вратата и пробвахме. През нощта чухме стъпките на някакъв хуманоид отвън, но не видяхме кой е. Злият студ, който тегне над целия храм, обаче, не позволи на Акта и Ниалис да се наспят като хората и те осъмнаха без long rest и по едно ниво на exhaustion. Ниалис също така се атюнна към очилата на лисугера и разбра, че дават готини екстри и true seeing 1/day.

Продължихме да експлорваме стаите нататък и ето какво видяхме.

Намерихме път навън в планината. Там имаше трима върколаци, с които не се бихме, но се разбрахме. Нашият спътник Вилнюс с кофти кожните проблеми е влязъл от тук.

Имаше една стая с множество колби, в която не намерихме нищо съществено.

Следващата стая беше с макет на замъка Ravenloft, до който пишеше  Артимус. Отворихме Тома на Страд и разбрахме, че това е бил магьосник от кехлибарения орден. Те са били близки със Страд и даже Артимус е построил замъка. Намерихме сандък със свитъци, но когато го отворихме, съдържанието му се превърна в прах и се изсипа на пода.

Следващата стая имаше богата софра и златен бокал в средата. Звъннахме на Морденкайнен и той ни каза, че този бокал пречиства всичко, което е сипано в него. Ние го взехме и веднага ни полазиха 8 wraith-a. Криво-ляво успяхме да ги ступаме и пак се наложи да спим. Върнахме се в бърлогата на върколаците и рестнахме. Ниалис осъмна с 2 нива умора, а другите бяха окей.

Нататък открихме зала със 100 левитиращи свещи и статуя с роба. Пред статуята имаше три трупа. Статуята започна да ни шепне сладък шепот красив като най-прекрасната музика, Ниалис и Брин фейлнаха сейвовете и се залепиха зомбирани за статуята. За щастие, другите се притекоха на помощ и ги изтеглиха навън, така че да разбият магията.

В тази стая открихме секретна врата, която води към тясна и висока стая пълна догоре с огромна купчина черепи. Йендей се покатери до горе и активира някакъв pit trap и всичко се сурна надолу. Той обаче имаше feather fall и лекичко си кацна обратно в другата стая. На другия край на тази стая имаше още една секретна врата, който ни отведе в нечии покои.

Стаята беше остаряло, но богато украсена. Имаше стол обърнат с гръб към нас, на който седеше труп. Ние го заговорихме и се оказа, че това е лич, който не помни кой е, само знае, че някога е бил магьосник от кехлибарения орден. Не знаеше и как е станал лич, но ни помогна с малко инфо.

Надолу в храма има ниво и половина. Там са кехлибарените саркофази, където в миналото маговете са затворили най-различни зли сили. Ама като казвам зли, значи много зли – цели абстракции на злото от Far Realm. Една такава сила е вампир, но не създанието вампир, а (както аз го разбрах) есенцията на вампиризма. Точно тази сила пази меча, който търсим и тази сила е покварила Страд.

Някога маговете са ползвали това, че Баровия е много отдалечена, за да затворят тези зли сили.

Благодарихме на лича Мичо и се зачудихме как да продължим напред…