Curse of Strahd – 29 – Rooms of Weeping и други работи

 

Тая прохладна майска вечер чорбаджи Сандо се бе излегнал на миндера по долна гаща и написа следния блог:

Съставът от последната за май понеделнишка сесия беше доста намален – без Сънчо и Венци, но пък за сметка на това напреднахме в замъка. Почнахме в стаята на Баба Марги (RIP), където открихме спелбука и. Гадната книга правеше демидж ( и то не малко) без сейв и след като си я подавахме известно време като горещ картоф, я зарязахме. Слязохме надолу към К47 и там имаше портрет на Страд от преди да е вампир и готин килим. Брин понечи да свали портрета, обаче картината и килимът се оказаха всъщност живи и ни нападнаха. Избегнахме ТПК и продължихме към К49. Там имаше 3 фенера и един скучаещ излегнал се вампир. Каза, че се казва Ешер и че нещо чака. Не ни каза какво, но разказа, че преди в замъка е имало много гости и купони, а сега всички избягват Страд, за да не си го изкара на тях. Направихме една кратка почивка тук и продължихме към гостната (К50). В килера на гостната имаше скрит механизъм, който отваря врата до горния етаж, откъдето, ако си гост, идва Баба Марги и те папка. (Доста хитро, бтв, ако решиш да дремнеш, и не знаеш, че е там, ще те цеди).

Върнахме се към стълбището и слязохме надолу. Влязохме в Т-образен коридор, където ни нападнаха два rat swarm golem-a. Избегнахме ТПК и продължихме напред. В следващата стая имаше много прах и сладка изгнила миризма. Видяхме маса с голяма торта, която беше леко съборена на земята и много пресенясала. Томът на Страд ни каза, че това е трапезарията на графа недокосната от опита му да се ожени за Татяна. Имаше също и една арфа, на която посвирихме и от земята се появи духът на Пидълуик 1. Той бил веселчун на Татяна, но брат му Пидълуик 2 го бутнал по стълбите и го убил. Той ни разказа малко повече за етажа – има кървава баня, библиотека и някакви артефакти. Пуснахме доброто духче да си ходи и влязохме в банята (К43). Там наистина имаше вана пълна с кръв, но никой не посмя да се изчипка в нея. Следващата стая беше спалнята (К42). В леглото имаше руса красавица, която се представи като Гири от Баровия. Беше някаква голд дигърка явно, но не можахме да изкопчим много от нея.

Зад нея Ниалис видя тайна врата и влязохме в К45. В края на дълъг коридор имаше ниши с 10 статуи замръзнали в ужас. Книгата ни каза, че това са статуи на древни герои, които са се опитвали да набият Страд, а той ги е превърнал в статуи с ужасени лица.

Отидохме в К37 – библиотеката. Книгата ни каза, че самият Страд често я ползва. Имаше гигантски портрет на Ирина/Татяна. Зад камината имаше тайна врата, след която намерихме сандък заобиколен от сребро и злато. Отворихме го и ядохме парализа, но пък се оказа празен. Решихме една проста загадка (трябваше да вземем факлата от скелета и да я поставим на мястото и), което отвори и следващата врата към К39. Този коридор беше целия в паяжини и ние ги подпалихме с факлата за всеки случай. К40 имаше въже, което се спускаше някъде от високо. Акта литна да проучи и се оказа вързано към камбана.

Последната за вечерта стая К41 се оказа доста интересна. Беше октагон с куполен таван, който беше боядисан в черно и имаше малки кристали залепени по него, така че да приличат на звезди. В средата има малко 6 метра висока кула, която е направено от някакви метални тухлички. Йендей извади sun sword-a и видяхме очертанията на врата. На покрива на кулата имаше някаква фигура като сянка на гаргойл. Пробвахме да интерактваме с фигурата, но нищо не стана. Акта взе меча и литна нагоре до звездното небе. Звездите заблестяха и фигурата отгоре изчезна. Пробвахме много начини да отворим вратата, но не успяхме. Томът на Страд ни каза, че тук има як трежър (артефакти).

Върнахме се към К40 и дръпнахме въжето. Камбаната звънна и към нас се спуснаха няколко гигантски паяка. Дали сме избегнали ТПК ще разберем следващия път.

 

Curse of Strahd – 28 – Unbreak my heart

 

Гергьовден е, никой не ме е поканил на чеверме, затова сядам да пиша блога. Преди два дни се събрахме отново в БЛО в пълен състав преди далечното велоприключение на Сънчо.

Започнахме до кулата на Ван Рихтен гледайки как Рахадин избяга в каретата. Върнахме се при Морди и се заехме да четем Тома на Страд, защото се досетихме за пророчествата от картите. Страд ще го срещнем в бащината могила – дълбоко под замъка Ravenloft, където са погребани баща му Баров и майка му Рейвъновия.

Морди ни върна в кехлибарения храм в стаята с макета. Ние казахме Артимус и Брин посочи едната от кулите на замъка и се телепортира там. Другите нямаха избор освен да го последват и ето, че сме вече близо до студените каменни стени и високите кули, дъжд се сипе по лицата ни и ние сме готови за финалния шоудаун с демона Страд.

Венци правилно отбеляза, че ако Страд е в донжона, за чий чеп отидохме на кулите, където ще трябва да изорем целия замък.

Започнахме на локация К57 (покривът на най-ниската кула) и решихме да идем през мостчето до съседната. Брин за малко да падне от моста, но Йендей го спаси. Ниалис допря ухо до вратата и чу бръмчене като от генератор. Отворихме и видяхме куха кула, където левитираше Heart of Sorrow – огромно енергийно сърце, неразривно свързано със Страд и замъка. Покатерихме се нагоре, Брин отново щеше да падне и стикнахме до К60 – стая с нещо като маса за BDSM и сандък. В сандъка имаше корона, която била пазена от Сайръс Белвю – нещо като метр дом на замъка. В книгата прочетохме, че Страд като ги ебе, ги кара да носят короната. Предполагаме, че ги ебе на масата с каишите, за да не бегат, и ако не се с короната, не му става пипера. Не го съдя, като си хилядолетия дърт, си трябва малко нещо по-така, за да излети самолета.

Качихме се на тавана на кулата и там ни нападнаха рояци от прилепи, които бихме известно време, докато не се усетихме, че вероятно са безкрайни и слязохме отново надолу. Попуцахме по сърцето и го разрушихме, което явно напрегна Страд, който с гръмовен глас ни съобщи, че гостите не чупят и ни каза да идваме да вечеряме долу на партера.

Върнахме се обратно на ниската кула и слязохме надолу по стълбището. Озовахме се в стая К54 – там имаше 4 черни котки, които явно са били любовници на Страд и той ги е превърнал в котки, за да не пречат. Изглежда той вехне по любимата си Татяна, ама и поебва чат-пат. Пак не го съдя, и аз да бях вампир владетел, и аз щях.

Те ни подадоха малко фалшива информация, ама като цяло казаха, че замъкът се обитава от vampire spawn, баба Марги, въпросният Белвю, Пидълуик 2 (когото не сме срещали), както и Ирина (която те нарекоха новата Татяна).

Продължихме към К55 – там имаше големи маси с буркани пълни със всякакви вещерски материали – очи от гущери, дъх на жаби, сърца от охлюви и проч. В следващата стая намерихме и баба Марги, която бъркаше една кървавица (black pudding). Ние използвахме случая да и кажем, че сме заличили сестрите и от Баровия и идваме за нея. Тя се оказа корава гад, но все пак я набихме и с това приключихме за тази вечер.

Какво да кажа – нямам търпение да разкрием още от тайните на замъка.