Тая прохладна майска вечер чорбаджи Сандо се бе излегнал на
миндера по долна гаща и написа следния блог:
Съставът от последната за май понеделнишка сесия беше доста
намален – без Сънчо и Венци, но пък за сметка на това напреднахме в замъка.
Почнахме в стаята на Баба Марги (RIP), където открихме
спелбука и. Гадната книга правеше демидж ( и то не малко) без сейв и след като
си я подавахме известно време като горещ картоф, я зарязахме. Слязохме надолу
към К47 и там имаше портрет на Страд от преди да е вампир и готин килим. Брин
понечи да свали портрета, обаче картината и килимът се оказаха всъщност живи и
ни нападнаха. Избегнахме ТПК и продължихме към К49. Там имаше 3 фенера и един
скучаещ излегнал се вампир. Каза, че се казва Ешер и че нещо чака. Не ни каза какво, но разказа, че преди в
замъка е имало много гости и купони, а сега всички избягват Страд, за да не си
го изкара на тях. Направихме една кратка почивка тук и продължихме към гостната
(К50). В килера на гостната имаше скрит механизъм, който отваря врата до горния
етаж, откъдето, ако си гост, идва Баба
Марги и те папка. (Доста хитро, бтв, ако решиш да дремнеш, и не знаеш, че е
там, ще те цеди).
Върнахме се към стълбището и слязохме надолу. Влязохме в
Т-образен коридор, където ни нападнаха два rat swarm golem-a. Избегнахме ТПК и продължихме напред. В следващата
стая имаше много прах и сладка изгнила миризма. Видяхме маса с голяма торта,
която беше леко съборена на земята и много пресенясала. Томът на Страд
ни каза, че това е трапезарията на графа недокосната от опита му да се ожени за
Татяна. Имаше също и една арфа, на която посвирихме и от земята се появи духът
на Пидълуик 1. Той бил веселчун на
Татяна, но брат му Пидълуик 2 го
бутнал по стълбите и го убил. Той ни разказа малко повече за етажа – има кървава
баня, библиотека и някакви артефакти. Пуснахме доброто духче да си ходи и
влязохме в банята (К43). Там наистина имаше вана пълна с кръв, но никой не
посмя да се изчипка в нея. Следващата стая беше спалнята (К42). В леглото имаше
руса красавица, която се представи като Гири
от Баровия. Беше някаква голд дигърка явно, но не можахме да изкопчим много от
нея.
Зад нея Ниалис видя тайна врата и влязохме в К45. В края на
дълъг коридор имаше ниши с 10 статуи замръзнали в ужас. Книгата ни каза, че
това са статуи на древни герои, които са се опитвали да набият Страд, а той ги
е превърнал в статуи с ужасени лица.
Отидохме в К37 – библиотеката. Книгата ни каза, че самият
Страд често я ползва. Имаше гигантски портрет на Ирина/Татяна. Зад камината
имаше тайна врата, след която намерихме сандък заобиколен от сребро и злато.
Отворихме го и ядохме парализа, но пък се оказа празен. Решихме една проста
загадка (трябваше да вземем факлата от скелета и да я поставим на мястото и),
което отвори и следващата врата към К39. Този коридор беше целия в паяжини и
ние ги подпалихме с факлата за всеки случай. К40 имаше въже, което се спускаше
някъде от високо. Акта литна да проучи и се оказа вързано към камбана.
Последната за вечерта стая К41 се оказа доста интересна.
Беше октагон с куполен таван, който беше боядисан в черно и имаше малки
кристали залепени по него, така че да приличат на звезди. В средата има малко 6
метра висока кула, която е направено от някакви метални тухлички. Йендей извади
sun sword-a и видяхме
очертанията на врата. На покрива на кулата имаше някаква фигура като сянка на
гаргойл. Пробвахме да интерактваме с фигурата, но нищо не стана. Акта взе меча
и литна нагоре до звездното небе. Звездите заблестяха и фигурата отгоре
изчезна. Пробвахме много начини да отворим вратата, но не успяхме. Томът на
Страд ни каза, че тук има як трежър (артефакти).
Върнахме се към К40 и дръпнахме въжето. Камбаната звънна и
към нас се спуснаха няколко гигантски паяка. Дали сме избегнали ТПК ще разберем
следващия път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар